Когато става въпрос за промени в Конституцията, трябва да се

Когато става въпрос за промени в Конституцията, би трябвало да се търси най-щадящият способ и да се види дали тези промени не са вероятни на първо време през промени в законодателството, а на последващо място – през възможни промени, направени от нормално Народно заседание. Тази позиция изрази пред БНР Симона Велева, лекар по конституционно право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.

„ Аристотел е споделил, че законът би трябвало да бъде разсъдък, освободен от пристрастености. Конституционното право е оня закон, който би трябвало да вдъхва разсъдък на цялото законодателство и на цялото общество. Конституцията съставлява здравите основи на обществото, показано като къща “, разяснява Велева в предаването "Преди всички ".

Тя предизвести, че премахването на института на Великото национално заседание и заложените нови болшинства с предлаганото понижаване на броя на депутатите основават изключителна нестабилност на Конституцията.

"Преамбюлът е част от настоящото право и не трябва да бъде подценяван ", безапелационна е Симона Велева.

По думите й ме е правилно, че ситуациите, заложени в преамбюла, не са настоящо право.

Велева означи, че в плана за нова Конституция главните права са позиционирани в края на документа, а съгласно нея има причина да са първоначално, тъй като битката за главните права постоянно е предшествала приемането на една конституция и хората постоянно са се борели първо за правата си.

По мотив въвеждането на самостоятелната конституционна тъжба Симона Велева означи, че огромният въпрос е не дали жителите въобще би трябвало да имат достъп до Конституционния съд, а какъв да бъде механизмът и процесуалният ред за това.