Произходът на "злото око" или загадъчната сила на уроките
Когато става дума за мистични сили, един от най-разпознаваемите и известни знаци са " злите очи ". Поразителното изображение на кобалтовосиньо към е вездесъщо и се употребява по целия свят. То участва освен по пазарите в Истанбул, само че и на най-различни други места - от корпусите на самолети до страниците на комикси. В последното десетилетие обликът на " злото око " се появява и в света на модата.
Ким Кардашиян в доста случаи е снимана с гривни и шапки, съдържащи този знак. Моделът Джижи Хадид също се включи в този тред в края на 2017-а като разгласи, че започва линия за обувки, наречена EyeLove.
Това модерно разпространение от звезди докара до появяването на безчет онлайн управления по какъв начин да се извършите лични гривни против уроки, колиета и даже ключодържатели. Въпреки че всичкият този интерес би трябвало да демонстрира, че знаците против уроки бележат неочакван пик на известност, действителността е, че признакът на " злото око " увлича човешкото въображение от антични времена.
За да разберем произхода на " злото око ", би трябвало първо да осмислим разграничението сред амулета и самия злобен взор. Амулетът постоянно бива именуван " зло око ", само че талисманът с формата на око действително е знак, който цели да защищити индивида от уроки - от проклинание, предадено посредством злоумишлен взор, нормално провокирано от злоба. Амулетът, постоянно именуван " назар ", съществува под разнообразни форми, само че проклятието, което той цели да отблъсне, е по-старо даже и от него и е мъчно за следене.
По същността си урочасването не е комплицирана идея - то произлиза от убеждението, че човек, постигнал огромен триумф или самопризнание, притегля и завистта на хората към себе си. Тази злоба на собствен ред се демонстрира като проклинание, което цели да съсипе благополучието му. Тази идея е добре разказана от Хелиодор от Емса в древногръцката " Етиопска повест ". Там се споделя, че " когато някой огледа със злоба хубостта, изпълва пространството към себе си с това неприятно свойство и изхвърля върху близкостоящия дъха си, изпълнен с горчилка ".
Вярата в това проклинание обгръща доста култури и генерации. Една от най-изчерпателните сбирки от митове, свързани с уроките, е книгата на Томас Елуърти " The Evil Eye: The Classic Account of an Ancient Superstition ". Елуърти изследва образци на признака в многочислени култури - от вкаменяващия взор на гръцките горгони до ирландските национални приказки за мъже, способни да омагьосат коне с един взор. Почти всяка просвета има легенда, обвързвана със злите очи.
Символът на окото е толкоз надълбоко вграден в културата, че макар евентуално езическите си конотации, той намира място даже в религиозни текстове, в това число Библията и Корана.
Око за око
Вярата в уроките от дълго време е надраснала чистото поверие, а и доста известни мислители настояват, че тя има съображение. Един от най-забележителните образци е гръцкият мъдрец Плутарх, който в своята " Моралия " предлага научно пояснение, че човешкото око има силата да отделя невидими лъчи от сила, които в някои случаи са задоволително мощни да причинят гибелта на деца или дребни животни.
Нещо повече, Плутарх твърди, че избрани хора имат даже още по-силна дарба да хипнотизират другите като посочва групи от хора южно от Черно море, които по неговите думи са неестествено умели в използването на това проклинание. По-често хората, за които се твърди, че умеят да урочасват, са със сини очи, евентуално заради обстоятелството, че този цвят на очите е генетична необичайност в Средиземноморския район.
Теорията, че някои хора имат по-силен взор, кадърен да нанася щета, е много публикувана, само че все пак не всички свързват тази мощ с вродена зла вола. Някои култури одобряват способността за използване на това проклинание като неприятно задължение, като проклинание единствено по себе си. Например Елуърти загатва антична полска национална приказка, в която се споделя за човек, чийто взор е бил толкоз мощен притежател на проклятието, че той предпочел да си извади очите пред това да продължава да носи злощастие на обичаните си хора.
С толкоз всеобщо публикувано разбиране, че погледът има мощ да провокира пагубни несгоди, не е изненадващо, че хората в тези антични цивилизации са търсили способи да го отхвърлен.
Това е довело до най-ранните версии на амулета " назар ", известни в сегашното. Колко надалеч в предишното се появяват те?
Най-ранната версия на амулетите е датирана от 3300 година пр.н.е. Те са открити в Тел Брак, един от най-старите градове на Месопотамия в модерна Сирия. Те са били под формата на нереални алабастрови идоли с издълбани очи.
Въпреки че идолите от Тел Брак наподобява са най-старите открити амулети против уроки, те са доста разнообразни от типичното синьо мънисто, което познаваме в наши дни, най-ранните версии на което стартират да се появяват по Средиземноморието към 1500 година пр.н.е. Как тогава ранните прототипи от Месопотамия са еволюирали до по-съвременните версии?
Стъклените мъниста от егейските острови и Мала Азия са били директно подвластни от усъвършенстването на производството на стъкло. Що се отнася до синия цвят, той несъмнено произлиза първо от египетската глазирана глина, която съдържа висок % окиси - медта и кобалтът получават наследник цвят при изпичане.
Няколко сини " очи на Хор " са открити при разкопки в Египет като се счита, че те са най-влиятелният предходник на актуалния назар. Явно ранните тюркски племена са изпитвали мощно въодушевление по този колорит на синьото поради връзките им с тяхното небесно провидение Тенгри. Вероятно вследствие на това са възприели използването на кобалт и мед.
" Окото на Хор " върху накит
Сините мъниста с око са се употребявали всеобщо в района - от финикийците, асирийците, гърците, римляните и жителите на Османската империя. Въпреки че използването им е била най-концентрирана в Средиземноморието и Леванта, посредством търговия и агресия на империите сините мъниста против уроки са почнали да доближават до всички краища на земното кълбо.
Слепи ли сме за смисъла му?
Това, което е най-интересно, е освен дълготрайността на използването на тези амулети, а и самият факт, че използването им не се е изменила съществено през хилядолетията. Все по този начин слагаме " злите очи " върху самолетите по същия метод, по който египтяните и етруските са поставяли признака върху корпуса на корабите си, с цел да подсигуряват безвредно пътешестване.
Все по този начин е традиция в Турция да се носи синьо мънисто против уроки на новородените бебета, с което се повтаря убеждението, че дребните деца най-често са податливи на това проклинание.
В България този бит също е добре съхранен на доста места.
Няма по какъв начин обаче да не се запитаме - до момента в който поради актуалните всеобщи медии очите трансформират смисъла си, дали в последна сметка в някакъв миг те няма да се трансфорат просто в следващия аксесоар? Някои модерни тълкования към този момент провокираха опасения от заграбване на култури, изключително във връзка с използването в модата на признака против уроки " хамза ", който е заветен и в юдаизма, и в исляма.
Образец на талисман " хамза "
Историята на амулетите с очи е отдавнашна и се преплита с тази на доста нации, тъй че много от актуалните използва на тези знаци имат връзка с тях под формата на историческо завещание. Всъщност Ким Кардашиян и Джиджи Хадид да вземем за пример произлизат от култури, в които признакът против уроки участва всеобщо на всички места.
Според други разпространяването на талисманите не е проблем. " Злото око " надминава опасенията, тъй като е част от много необятна географска територия и е отворено за всевъзможни практики. Не е мъчно да си представим по какъв начин в бъдеще ще виждаме от ден на ден претекстове, произлизащи от знаците против уроки.
Въпреки че този знак може да има способността да надминава граници - били те културни, географски или религиозни, коства си да обмислим смисъла му отвън чистата декорация, използването му като талисман или фешън аксесоар.
" Злите очи " са излишък от самата зора на цивилизацията като ни връщат към някои от най-трайните и дълбоки вярвания на човечеството.
И да се носи безгрижно подобен талисман, без да се познава неговата история, освен обезсмисля защитните му свойства, само че и може да провокира още по-тежко проклинание - в случай че вярвате в това, несъмнено.
Източник: webcafe.bg
Ким Кардашиян в доста случаи е снимана с гривни и шапки, съдържащи този знак. Моделът Джижи Хадид също се включи в този тред в края на 2017-а като разгласи, че започва линия за обувки, наречена EyeLove.
Това модерно разпространение от звезди докара до появяването на безчет онлайн управления по какъв начин да се извършите лични гривни против уроки, колиета и даже ключодържатели. Въпреки че всичкият този интерес би трябвало да демонстрира, че знаците против уроки бележат неочакван пик на известност, действителността е, че признакът на " злото око " увлича човешкото въображение от антични времена.
За да разберем произхода на " злото око ", би трябвало първо да осмислим разграничението сред амулета и самия злобен взор. Амулетът постоянно бива именуван " зло око ", само че талисманът с формата на око действително е знак, който цели да защищити индивида от уроки - от проклинание, предадено посредством злоумишлен взор, нормално провокирано от злоба. Амулетът, постоянно именуван " назар ", съществува под разнообразни форми, само че проклятието, което той цели да отблъсне, е по-старо даже и от него и е мъчно за следене.
По същността си урочасването не е комплицирана идея - то произлиза от убеждението, че човек, постигнал огромен триумф или самопризнание, притегля и завистта на хората към себе си. Тази злоба на собствен ред се демонстрира като проклинание, което цели да съсипе благополучието му. Тази идея е добре разказана от Хелиодор от Емса в древногръцката " Етиопска повест ". Там се споделя, че " когато някой огледа със злоба хубостта, изпълва пространството към себе си с това неприятно свойство и изхвърля върху близкостоящия дъха си, изпълнен с горчилка ".
Вярата в това проклинание обгръща доста култури и генерации. Една от най-изчерпателните сбирки от митове, свързани с уроките, е книгата на Томас Елуърти " The Evil Eye: The Classic Account of an Ancient Superstition ". Елуърти изследва образци на признака в многочислени култури - от вкаменяващия взор на гръцките горгони до ирландските национални приказки за мъже, способни да омагьосат коне с един взор. Почти всяка просвета има легенда, обвързвана със злите очи.
Символът на окото е толкоз надълбоко вграден в културата, че макар евентуално езическите си конотации, той намира място даже в религиозни текстове, в това число Библията и Корана.
Око за око
Вярата в уроките от дълго време е надраснала чистото поверие, а и доста известни мислители настояват, че тя има съображение. Един от най-забележителните образци е гръцкият мъдрец Плутарх, който в своята " Моралия " предлага научно пояснение, че човешкото око има силата да отделя невидими лъчи от сила, които в някои случаи са задоволително мощни да причинят гибелта на деца или дребни животни.
Нещо повече, Плутарх твърди, че избрани хора имат даже още по-силна дарба да хипнотизират другите като посочва групи от хора южно от Черно море, които по неговите думи са неестествено умели в използването на това проклинание. По-често хората, за които се твърди, че умеят да урочасват, са със сини очи, евентуално заради обстоятелството, че този цвят на очите е генетична необичайност в Средиземноморския район.
Теорията, че някои хора имат по-силен взор, кадърен да нанася щета, е много публикувана, само че все пак не всички свързват тази мощ с вродена зла вола. Някои култури одобряват способността за използване на това проклинание като неприятно задължение, като проклинание единствено по себе си. Например Елуърти загатва антична полска национална приказка, в която се споделя за човек, чийто взор е бил толкоз мощен притежател на проклятието, че той предпочел да си извади очите пред това да продължава да носи злощастие на обичаните си хора.
С толкоз всеобщо публикувано разбиране, че погледът има мощ да провокира пагубни несгоди, не е изненадващо, че хората в тези антични цивилизации са търсили способи да го отхвърлен.
Това е довело до най-ранните версии на амулета " назар ", известни в сегашното. Колко надалеч в предишното се появяват те?
Най-ранната версия на амулетите е датирана от 3300 година пр.н.е. Те са открити в Тел Брак, един от най-старите градове на Месопотамия в модерна Сирия. Те са били под формата на нереални алабастрови идоли с издълбани очи.
Въпреки че идолите от Тел Брак наподобява са най-старите открити амулети против уроки, те са доста разнообразни от типичното синьо мънисто, което познаваме в наши дни, най-ранните версии на което стартират да се появяват по Средиземноморието към 1500 година пр.н.е. Как тогава ранните прототипи от Месопотамия са еволюирали до по-съвременните версии?
Стъклените мъниста от егейските острови и Мала Азия са били директно подвластни от усъвършенстването на производството на стъкло. Що се отнася до синия цвят, той несъмнено произлиза първо от египетската глазирана глина, която съдържа висок % окиси - медта и кобалтът получават наследник цвят при изпичане.
Няколко сини " очи на Хор " са открити при разкопки в Египет като се счита, че те са най-влиятелният предходник на актуалния назар. Явно ранните тюркски племена са изпитвали мощно въодушевление по този колорит на синьото поради връзките им с тяхното небесно провидение Тенгри. Вероятно вследствие на това са възприели използването на кобалт и мед.
" Окото на Хор " върху накит
Сините мъниста с око са се употребявали всеобщо в района - от финикийците, асирийците, гърците, римляните и жителите на Османската империя. Въпреки че използването им е била най-концентрирана в Средиземноморието и Леванта, посредством търговия и агресия на империите сините мъниста против уроки са почнали да доближават до всички краища на земното кълбо.
Слепи ли сме за смисъла му?
Това, което е най-интересно, е освен дълготрайността на използването на тези амулети, а и самият факт, че използването им не се е изменила съществено през хилядолетията. Все по този начин слагаме " злите очи " върху самолетите по същия метод, по който египтяните и етруските са поставяли признака върху корпуса на корабите си, с цел да подсигуряват безвредно пътешестване.
Все по този начин е традиция в Турция да се носи синьо мънисто против уроки на новородените бебета, с което се повтаря убеждението, че дребните деца най-често са податливи на това проклинание.
В България този бит също е добре съхранен на доста места.
Няма по какъв начин обаче да не се запитаме - до момента в който поради актуалните всеобщи медии очите трансформират смисъла си, дали в последна сметка в някакъв миг те няма да се трансфорат просто в следващия аксесоар? Някои модерни тълкования към този момент провокираха опасения от заграбване на култури, изключително във връзка с използването в модата на признака против уроки " хамза ", който е заветен и в юдаизма, и в исляма.
Образец на талисман " хамза "
Историята на амулетите с очи е отдавнашна и се преплита с тази на доста нации, тъй че много от актуалните използва на тези знаци имат връзка с тях под формата на историческо завещание. Всъщност Ким Кардашиян и Джиджи Хадид да вземем за пример произлизат от култури, в които признакът против уроки участва всеобщо на всички места.
Според други разпространяването на талисманите не е проблем. " Злото око " надминава опасенията, тъй като е част от много необятна географска територия и е отворено за всевъзможни практики. Не е мъчно да си представим по какъв начин в бъдеще ще виждаме от ден на ден претекстове, произлизащи от знаците против уроки.
Въпреки че този знак може да има способността да надминава граници - били те културни, географски или религиозни, коства си да обмислим смисъла му отвън чистата декорация, използването му като талисман или фешън аксесоар.
" Злите очи " са излишък от самата зора на цивилизацията като ни връщат към някои от най-трайните и дълбоки вярвания на човечеството.
И да се носи безгрижно подобен талисман, без да се познава неговата история, освен обезсмисля защитните му свойства, само че и може да провокира още по-тежко проклинание - в случай че вярвате в това, несъмнено.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ