Защо мустакът става толкова популярен сред британските войници
Когато си представим Британската империя от едно време, мъчно е да не се сетим за горделив боец с добре подстригани мустаци. Тази традиция в действителност в един миг става наложителна и продължaва съвсем 60 години. В случай, че боец отстрани лицевия си аксесоар, следствията могат даже да го пратят в пандиза.
Първата международна война обаче е последната война, през която мустаците са задължителни; те изпадат от мода дружно с намаляването на властта на Британската империя.
Лъжица за чорба с предпазител за мустаци
На върха си Британската империя е огромна; в действителност най-голямата в историята на света, принизяваща даже Римската империя. По това време тя обгръща над 1/4 от цялата суша на Земята, както и 1/4 от нейното население. С присъединяване на британците в толкоз доста разнообразни непознати земи и култури те няма по какъв начин да не възприемат няколко нови обичаи и трендове.
Британците имат досег с мустаците в края 18 и началото на 19 век, по време на Наполеоновите войни. Тогава френските войски носят завършени мустаци, за които се твърди, че символизират „ принадлежност към терора “.
Тази мачо образна хармония се харесва на няколко английски офицери, които също стартират да носят мустаци върху горната си джука.
По същия метод индийската просвета възприема чисто обръснатото лице като детско и незряло. Брадатият маниер е свързван със мощ, мъдрост и неустрашимост. Британските войски, които работят в региона стартират да копират този образ, който надлежно им печели доста повече почитание от индийското население.
До 30-те години на 19 век мустаците стават известни измежду английските военнослужещи, които работят в чужбина, само че в Англия настроението е доста по-консервативно.
Настроението вкъщи е, че английските момчета „ стават като локалните “ и са подхванати напъните да се спре практиката по стартиране на мустаци. Лорд Далхаузи, генерал-губернатор на Индия, е един от критиците и декларира, че „ ненавижда да вижда британски боец, наподобяващ на французин “.
Желанието за мустаците обаче не може да бъде спряно. Лицевото мъжествено окосмение получава още един подтик на доверие – през 50-те години на 19 век, когато се допуска, че мустаците в действителност добиват на практика изгоди.
Носенето им се акцентира още повече след Кримската война, в която английските войски си пускат мустаци, с цел да се предпазят повече против извънредно ниските температури. След завръщането си тези брадати бойци се оформят като един знак на мощ и храброст. Кралица Виктория написа, че войските „ са изображението на същинските бойни мъже… Всички те имат дълги бради и са натоварени с огромни раници “.
През 1860 година, единствено четири години след края на Кримската война, мустаците стават наложителни в английската войска. Оттук те стават синоним на английската войска и Британската империя като цяло. Достолепни фигури като военачалник Фредерик Тезигер и лорд Китчър (на главната снимка) се показват с мустаци, което ги затвърждава в историята.
Мустаците остават наложителни в английската войска през идващите 60 години, само че излизат от мода измежду необятната аудитория до края на 80-те години на 19 век. Лошите приказки за нехигиеничната им природа и появилите се по-лесни способи за бръснене подготвят след десетилетия на известност мнозина да махнат мустаците си толкоз бързо, колкото ги бяха пуснали.
Най-голямата смяна в наредбите за мустаците настава през 1916 година, по време на Първата международна война.
Обгрижваните и завършени мустаци изпадат от целите на доста бойци по време на Първата международна война, тъй като множеството от тях са прекомерно заети да се борят с заболявания, по този начин наречените „ тренч крайници “ (гангрената, която се получава, когато краката на бойци стоят прекомерно дълго мокри и замръзнали по окопите) и патроните на врага. В допълнение, обезверената акция за набиране на нови бойци значи, че фронтовите линии към този момент са цялостни с огромен брой млади мъже, които просто към момента не могат да си пуснат мустаци.
Оръжията, употребявани по време на Първата международна война, също оказват въздействие. Постоянната опасност от обгазяване значи, че войските към този момент са оборудвани с противогази. Космите по лицето обаче могат да попречат на съвършеното прилепване на противогаза за кожата. Поради тези аргументи през октомври 1916 година е решено, че мустаците към този момент няма да бъдат наложителни.
Днес космите по лицето към момента живеят в английската войска, изключително при тези, които работят в Близкия изток – област, която към момента свързва брадата с мъжествеността.
