6 навика на незабавно харесваните хора
Когато се срещнем с някого, първите 5 минути са сложни. Мнозина се усещат уязвими. Несигурни и срамежливи. Има обаче и някои персони, на които незабавно им се получава. Те са царете на първото усещане. Заложено им е по природа да стават симпатични. Особено в случай че са с приятна осанка и избистрен разум, написа " Мениджър Нюз ".
Ако не смятате, че сте от тях, не се отчайвате. Харизмата се учи. Как? Тук следват 6 навина на мигновено харесваните хора, съгласно Business Insider.
1. Те са застанали свободно. Да, евентуално родителите са ви учили да стоите с изправен тил и дръпнати обратно плещи, когато се запознавате с някого. Може да сте чели, че е потребно да снишите равнището на гласа си с два регистъра. Да стиснете ръката на другия оживено. Чудесно е да показвате невербална убеденост, само че най-много до минута-две. След това ще започнете да изглеждате все едно си придавате значимост. Следвайте образците на Бил Клинтън и Нелсън Мандела. Клинтън прави стъпка напред, заобикаляйки сигнала за наличие на властова фигура и посланието „ ти би трябвало да дойдеш при мен, тъй като аз ръководя нещо ”. Мандела пък стъпва напред с усмивка и малко се накланя, което е знак за почит в съвсем всяка просвета.
2. Приветстват въздействието на докосването.
Несексуалното допиране може да бъде извънредно мощно. Пречупва естествените бариери. Например напълно лекото потупване по рамото на другия човек.
3. Владеят силата на общественото джиу джицу.
Срещате някого. Говорите с него 15 минути. И си тръгвате, мислейки „ Уау, имахме страховит диалог. Тя (той) е невероятна (невероятен)! ”. След това се замисляте няколко пъти за казаното и осъзнавате, че не сте научили нищо за нея/него. Забележително харесваните хора са майстори на общественото джиу джитсу – античното изкуство да накараш индивидът насреща да приказва дълготрайно за себе си без даже да осъзнае, че се е случило.
Това умеене се тренира елементарно. Само би трябвало да зададеш верните въпроси. Да оставяш тематиките с отворен край и да отваряш място в диалога за описания и интроспекция. Да питаш по какъв начин, за какво или кой.
4. Опитват да изгубят.
Всеки човек автоматизирано стартира да се конкурира с другия, когато завърже диалог с чужд. Особено тежко се получава да се заговориш с човек с сходно на твоето обучение, от съпоставим бизнес. Хватката обаче е не да опитваш да надхвърляш събеседника с подмятания за персонални достижения, а да му позволиш да бъде по-добър от теб в нещо. Всеки от нас е по-добър в избран аспект. Идеята е да опиташ да загубиш от другия в някакво отношение. Да признаеш своя уязвимост. Така се показваш като същински човек и хората стартират да те харесват.
5. Не молят за нищо в първия диалог.
Фокусират се върху това, което могат да създадат за другия, а не за себе си. Не бързат да извадят нетуъркинг картата и да попитат за някаква изгода незабавно щом диалогът е станал прелестен.
6. Завършват откровено.
Например с „ Беше ми прелестно ”. „ Благодаря ти, че говорихме за това ”. И с усмивка. Плюс „ Приятен ден ”. Да направиш положително първо усещане е също толкоз значимо, едвам направиш положително усещане на финала.
И, не на последно място, одобряват, че не е елементарно. Дори е рисковано. Съзнават, че да бъдеш малко по-искрен, малко по-склонен да правиш похвали, малко по-уязвим значи да изложиш повече от себе си пред непознатия на открито.
