Българските имена в Космоса
Когато през юни 2010 година български астрономи оповестиха, че кръщават открит от тях метеорит на астроложка, родината незадълбочено се развълнува за пословичните три дни. Но протестният ход на частната обсерватория A79 против шарлатанията и финансовия колапс на родната просвета подсети, че в нашето близко минало има и славни страници. А някои от тях ще съществуват, до момента в който има и човешка цивилизация.
Причината е, че те са изписани на галактически тела, които съвсем несъмнено ще оцелеят най-малко няколко генерации след нас.
На звездното сдружение А79 България дължи най-новите, а може би и най-българските галактически имена. Това са метеоритите „ Васил Левски ”, чието наименование публично бе доказано от Международния астрономически съюз (IAU) през 2009 година, и „ Христо Ботев ”, одобрен година по-късно, последван от астероида „ Хан Аспарух ”.
Първите български имена в Космоса се появяват като подарък
от страна на руски астрономи, несъмнено, не без присъединяване на съответните институции за безконечна и нерушима дружба. През 1970 година съветската астрономка Тамара Смирнова открива планетката 2575, която е наречена България. На същата изследователка изискуем и „ 2371 (Георги) Димитров ”, открита на 2.11.1975 година Тамара Михайловна е доста плодороден ловджия на метеорити, тя е разкрила 135 дребни планети и една комета през кариерата си.
Смирнова работи дружно с Николай Степанович Чьорних (537 открития), на който пък изискуем няколко други български имена в Космоса. Именно той открива метеорита Габрово, който получава името си по много занимателен метод.
Виж още: Ето по какъв начин се кръщават небесните тела и техните повърхности
Малката планета е засечена на 1 април 1976 година И съветският астроном не намира по-добър вид за отбелязване на Деня на шегата от това да даде на галактическата канара името на нашия град с присъща известност. Когато през 1981 година IAU утвърждава името на планетоида, общинските управляващи на (земния) Габрово афишират, че ще дадат почетно поданство на първия човек, стъпил на габровска земя в астероидния пояс. 15-километровата канара прави една обиколка към Слънцето за пет земни години.
Едва ли е преднамерено, само че идващият «български» метеорит на Н. Чьорних е доста «близо» до Габрово. Шипка е открит на 9.07.1978 година и е наименуван на върха, отбраняван гневно от българи и руснаци през Руско-турската освободителна война – и очевидно в чест на 100-годишнината от нейния сполучлив свършек.
През 2010 г. България се елементарни с проф. Владимир Шкодров ,
огромен наш астроном, изобретател на няколко дребни планети. Неговото име носи метеоритът „ 4364 Шкодров», открит от Хелин и Бъс от Паломарската обсерватория в Съединени американски щати. Двамата американци работят дълги години с екипа Шкодров - Виолета Иванова, по тази причина когато на 7.11.1978 година откриват два метеорита за една нощ, ги назовават на своите български сътрудници. Номерът на планетата «Иванова» е 4365.
От 1981 година стартира работа НАО «Рожен». Под управлението на проф. Шкодров и ст.н.с. Иванова там стартират постоянни наблюдения на телата от Слънчевата система. Българските учени откриват над 100 дребни планети, като някои от тях носят и български имена.
Сред първите открития, направени от «Рожен», е метеоритът «Атанасов» (Atanasoff), «уловен» на 28.09.1983 година от Хелин, Шкодров, Иванова, Георгиева. Българо-американският екип назовава дребната планета на Джон Атанасов, основател на първия компютър. През същата година американецът с нашенски корен става и член на Българска академия на науките. Бившият началник на академията Иван Юхновски също е почетен с наречено на него небесно тяло.
Още два метеорита носят имена на български градове. През 1986 година от НАО „ Рожен ” е открит метеоритът Пловдив. Негови кръстници са белгиецът Ерик Валтер Елст и Виолета Иванова. Донякъде обвързвано с това изобретение е и името на метеорита Сигин. Той е наименуван по този начин от Елст на щерка му, тъй като „ показала жив интерес към астрономията и (геройски) придружила татко си в командировката до България. ”
Астероидът Шумен е открит през 1988 година,
само че името му е одобрено едвам преди няколко години. Небесното тяло се движи сред орбитите на Марс и Юпитер и е намерено от проф. Шкодров и доктор Иванова. Двамата учени го назовават Шумен поради остарялата и богата история на града. Десетилетия наред проф. Шкодров преподава в локалния университет “Епископ Константин Преславски ” и известно време е негов ректор. Д-р Иванова е родена в близкия град Плиска и е учила в Шумен.
Университетско е името на дребната планета «Климент Охридски», открита от роженския екип на 20 септември 1987 година и посочена в чест на едновековния празник на Софийския университет. В аналите на Международния астрономически съюз тя е обозначена като наречена на «Климент Охридски, един от първите български философи (от македонски произход), възпитаник на Кирил и Методий». А самите свети братя, основали славянската писменост, имат своето парче канара в Космоса отново с помощта на Николай Чьорних.
«4891 Блага» (Димитрова) е открит на 4.04.1984 година още веднъж от Шкодров и Иванова. Д-р Виолета Иванова открива и метеорита Гергана.
А «Аристотел» е записан като изобретение на Ерик Валтер Елст, направено от «Рожен».
Аристотел е създател на трактата “За небето ”. Проф. Шкодров наблюдава въздействието на концепциите на древногръцкия академик за природата върху главните дефиниции, залегнали в актуалната просвета.
