Кравите скоро може да станат най-големите бозайници на планетата
Когато преди към 125 000 години първите модерни хора напущат Африка и се разпръскват по света, планетата е населявана от бозайници с големи размери - великански ленивци в Южна Америка, вълнести носорози в Европа и Северна Азия, саблезъби тигри в Северна Америка, вълнести мамути в Евразия. С появяването на индивида колосите от късния плейстоцен бързо изчезват. Размерите на оживелите стават два до три пъти по-малки спрямо тези на изчезналите бозайници. Ако човешката активност, довела до изгубването на античните колоси продължи, както се чака, единствено след няколко епохи най-едрите сухоземни бозайници на Земята ще бъдат кравите, оповестяват Ройтерс и Арс Текника, базирайки се на обява в сп. "Сайънс ", представена от Българска телеграфна агенция.
Анализирайки фосилни данни, създателите на проучването от университета на Ню Мексико са открили, че "свиването " на размерите на колосите от плейстоцена съответствува с географското разпространяване на ранните хора по света.
"Обръщайки взор обратно до времето преди 65 милиона години, когато динозаврите изчезват и се появяват едри бозайници, огромният размер е също толкоз сполучлив за оцеляването на типовете, колкото и дребният. Всичко това се трансформира с появяването на индивида ", споделя ръководителката на изследователския екип Фелиса Смит.
Специалистите са открили, че с идването на хората на обещано място процентът на изгубване на едри бозайници се усилва. Хората освен избиват античните колоси за храна на правилото "по-голямото животно значи по-голямо ястие ", само че и се конкурират с тях за плячка и унищожават хабитатите им.
Ако наклонността се резервира, както се чака, единствено след няколко епохи най-големите сухоземни бозайници на планетата ще бъдат кравите, защото огромна част от актуалните колоси - слонове, жирафи, хипопотами, към този момент са изправени пред опасността да изчезнат вследствие на човешката активност и т.нар трофеен лов, означават учените.
Новото проучване опонира на всеобщо публикуваното разбиране, че изгубването на доста типове се дължи на климатичните промени.
Анализирайки фосилни данни, създателите на проучването от университета на Ню Мексико са открили, че "свиването " на размерите на колосите от плейстоцена съответствува с географското разпространяване на ранните хора по света.
"Обръщайки взор обратно до времето преди 65 милиона години, когато динозаврите изчезват и се появяват едри бозайници, огромният размер е също толкоз сполучлив за оцеляването на типовете, колкото и дребният. Всичко това се трансформира с появяването на индивида ", споделя ръководителката на изследователския екип Фелиса Смит.
Специалистите са открили, че с идването на хората на обещано място процентът на изгубване на едри бозайници се усилва. Хората освен избиват античните колоси за храна на правилото "по-голямото животно значи по-голямо ястие ", само че и се конкурират с тях за плячка и унищожават хабитатите им.
Ако наклонността се резервира, както се чака, единствено след няколко епохи най-големите сухоземни бозайници на планетата ще бъдат кравите, защото огромна част от актуалните колоси - слонове, жирафи, хипопотами, към този момент са изправени пред опасността да изчезнат вследствие на човешката активност и т.нар трофеен лов, означават учените.
Новото проучване опонира на всеобщо публикуваното разбиране, че изгубването на доста типове се дължи на климатичните промени.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ