Как Източен Пакистан се опита да повтори успеха на Израел и подписа смъртна присъда
Когато Източен Пакистан най-сетне взема решение да се отдели от Пакистан и по-късно да се назова Бангладеш, няма страна, която през 1971 година да не тръгне да показва своето мнение и да не споделя рецензии към нарушаването на мира. Отношенията сред двете разграничени страни по-късно ще се трансформира в една специфична освободителна война, само че на фона на всичко това ще открием, че даже и съседи като Индия не стопират да показват отрицателно мнение, като че ли до през вчерашния ден Индира Ганди не помнеше какви танци са изиграни, с цел да се завоюва независимостта на Индия. По това време Съединени американски щати и Китай въобще не се интересуват от въздействие в Азия.
Ганди продължава със своето обичано дървено философстване. Притесненията ѝ не са неоправдани. Тя доста добре осъзнава, че когато пакистанци приключат своята задача, незабавно ще се извърнат към Индия. На 9 август Индира ще откри един сигурен сътрудник в лицето на Съюз на съветските социалистически републики и ще подпише 20-годишна конвенция за взаимопомощ, като в този случай при вероятно нахлуване или интервенция на Съединени американски щати и Китай в Пакистан, Съюз на съветските социалистически републики автоматизирано ще застане на страната на Индия и ще се включи в тази борба. По това време съседката вижда идващият проблем, сходно партньорство значи въоръжаване и подсигуряване на позициите, затова изборът е война, която в случай че не бъде стартирана от едната страна, може публично да започва от другата.
Източен Пакистан е непрекъснато под офанзивите на Западен Пакистан, който употребява помощта на индийските бойци и техника. Войната е неофициална, само че сраженията по границата не могат да бъдат оправдани. Унищожаването на бронетехника и самолети може да се окаже изключително тежка. През ноември и декември излиза наяве, че Западен Пакистан няма никакво желание да спре своята атака, индийците към момента са неофициална страна на спора и най-сетне се стига до едно само решение. Окупиране на огромни индийски територии и воденето на по-тежки сражения в Индия, които в следствие ще привлекат вниманието на великите сили, а те от своя страна ще предизвикват договаряния.
Mirage III За задачата би трябвало да се употребява цялата авиация на Източен Пакистан, която да поддържа бойците по земя. Кампанията би трябвало да се организира извънредно бързо и да не разрешава на Индия да се окупира. Кодовото име на интервенцията е „ Чингис Хан “ и включва нахлуване на всички въздушни бази покрай границата на страната. Откъде идва вдъхновението? Преди години Израел прави същата интервенция и в 6-дневната война употребява всички самолети, с цел да обезврежда дейно въздушните сили на Египет. Задачата е да се завоюва въздушното преимущество против Индия с изненадваща офанзива, да се обезвреждат предните командни постове и по-късно да се помогне на предните позиции, като се спре доставката на оръжие и фокусирането на сили.
Изваждането на авиацията от строй е печеливша тактика, която даже военачалник Франко употребява в своята испанска гражданска война. За реализиране на цялостна изненада, асовете би трябвало да ударят в петък в 5 и 45 часа следобяд – Мюсюлманския Шабат. Решението е всички бази да бъдат ударени на две талази по време на залез и офанзивите да продължат през нощта с прикритие. Ударите би трябвало да се извършат с невероятна акуратност, тъй като въпреки всичко се изисква от водачите да съумеят да обезвреждат самолети през защитните стени.
На 3 декември в 5 часа и 30 минути следобяд, задачата е стартирана. Първата групировка се насочва към задачите си единствено 10 минути по-късно. По това време индийските радари не могат да засекат обединенията, които с гневна скорост препускат към задачите си. Единственото, което Индия схваща от офанзивата, е съществуването на стадо мотори, разцепващи залеза. В Делхи стартират да вият сирени за въздушно нахлуване, само че към този момент ще е късно. Първата база, която получава суровия дъжд от бомби е Патханкот. Предвождани от два Mirage III (разузнавателни самолети и настъпателен ескорт) 6 F-86F с пълководец С. Н. Джилани стартират да разтоварват скъпия си товар от 125 кг бомби.
F-104 Starfighter Те политат към пистата и я повреждат до степен, в която индийците ще имат потребност от часове, преди да я поправят. Извикани са изтребители от базата в Адампур, които да охраняват въздушното пространство след първия удар. В 5 часа и 45 минути 4 Mirage изтребителя, водени от пълководец Хакимулах атакуват базата. Ескадрилата носи две бомби от 500 кг, които се стоварват върху пистата и я обезвреждат за няколко часа. Индийците ще работят трескаво, само че ще я възстановят още същата вечер. Под прикритието на нощта са изпратени ескадрила от МиГ-21 и СУ-7.
Вторият удар идва от два F-104 Starfighter и поразява радарната станция въз основата, оставяйки я без всякаква връзка за час. След това преминаващ бомбардировач B-57 ще извади от строя и помощната писта. В рамките на тези 45 минути, пакистанските бойци съумяват да преминат западната граница на Индия и да влязат в Джаму. Третата вълна от нападението е насочена към Амбала, Агра и Халвара към 6 часа следобяд. Сраженията не престават с обединения от по 1 или 2 самолета. В нападенията са включени 15 B-57 Canberras, четири T-33s и един Lockheed C-130 Hercules. Тежките бомбардировачи освен съумяват да извадят от строя базите в Утарлай и Халвара, само че и стопират евентуалните шансове за ответен удар на Индия. Базата в Амбала е изненада от два B-57, които удрят пистата с 8 бомби, само че по този начин или другояче не съумяват да нанесат доста вреди.
Lockheed C-130 Hercules Базата в Агра е пощадена, тъй като хвърлените бомби по този начин и не се детонират – съгласно командирите, те били от Втората Световна война и най-вероятно са останали в запас, въпреки и никой да не е подозирал, че са дефектни. Базата в Сирса няма този шанс и остава неработеща в границите на нощта. 4-те Lockheed T-33s удрят Утарлай и изваждат от строй пистата. Повторният удар ще извади базата от строя за 6 дни. Останалите самолети съумяват да пресечен подземните захранващи кабели, да откъснат бази като Джайсалмер за повече от 6 часа, като във война, това е един цялостен живот. Къде е казусът? Пакистан стартира война, която не може да завоюва, въпреки и някои бомбардировки да са в действителност ефикасни, други не могат да се считат за унищожителни. В среднощ Индира Ганди оповестява за офанзивата и декларира, че е квалифициран ответен удар.
Единствената детайлност е, че същият не знае по какъв начин още в 9 часа вечерта неговите въздушни сили към този момент са били изпратени да ударят 8 пакистански бази. Мурди, Мианвали, Саргодха, Чандар, Рисалевала, Рафикю и Масрор ще бъдат ударени тежко. Две от базите са предопределени да обслужват личните самолети на път към Индия, а в този момент няма да могат да се оправят. Операция „ Чингис Хан “ в никакъв случай не може да се счита за сполучлива на база достижения, само че съумява да изненада индийците задоволително добре, с цел да обмислят против кого тъкмо се изправят. На хартия Индия разполага с повече от 625 бойни самолета, включващи 120 съвременни МиГ-21 и 8 ескадрили от индийските Гнатс, Пакистан разполага с едвам 285 самолета, от които две ескадрили Mirage и американски F-86. По време на сраженията са свалени 33 пакистански самолета, а Индия губи единствено 11.
Индийски МиГ-21 В този миг, превзетите територии могат да предизвикват договаряния или спомагателна война, която по думите на някои пакистански генерали ще върне Индия с години обратно, само че също по този начин ще унищожи Пакистан вечно. Разбира се, експлоадирането на войната значи, че Съюз на съветските социалистически републики ще се намеси, а Пакистан ще притегли Китай като собствен сътрудник – азиатският спор рано или късно ще притегли останалите велики сили и крайният резултат няма да бъде позитивен за никого.
За страдание, по това време Съюз на съветските социалистически републики въобще не се интересува от Индия, въпреки всичко страната превъзхожда с войска 3 към 1 Пакистан и подозира, че в никакъв случай няма да се стигне до интервенция. Решението да се употребяват едвам 30% от Военновъздушни сили на Пакистан е толкоз неуместно, че просто няма никакъв смисъл самата задача да бъде задействана. Отделно от това, Индия употребява защитни стени сред самолетите си, лимитирайки шанса за пряк удар. Голяма част от индийските самолети са преместени във вътрешността в страната, а дано не забравяме, че до момента в който Израел организира тренировки и атакува макети на най-важните летища на Египет, Пакистан не прави такива маневри.
Унищожен пакистански хангар Друга значима детайлност е, че никой не знае какъв брой тъкмо тренировки са направени на самата интервенция. Става известно, че огромна част от пакистанските опитни летци са съумели да избягат от страната и с това да понижат силите на нападението. Ответният удар ще се окаже повече от углавен, когато Индия ще тръгне в атака и освен ще премаже съперника, само че и ще го обезврежда изцяло. Преговорите в никакъв случай не се случват, а аматьорския опит за повтарянето на триумфите на Израел, към този момент е неосъществим.
Снимки: Wikipedia
