Няколко храни и напитки с изненадващо количество алкохол
Когато излизат за вечеря, множеството хора са изцяло наясно какво да пият, в случай че ще карат, с цел да не стане някоя пакост. Но малко прочут факт е какъв брой алкохолни могат да бъдат някои храни – съвсем колкото слаба бира, в действителност.
Но по какъв начин по този начин?
Ами ето. Сега ще разгледаме три от най-силните и странни алкохолни (но на пръв взор безалкохолни) лакомства.
На пръв взор има логичност хлябът да е алкохолен: употребява съвсем същите съставки като бирата (с изключение на хмела), които по-късно минават през развой на ферментация преди тестото да влезе за печене. Ако усетите мириса на самун, до момента в който шупва, може да усетите познатата миризма на алкохол – той в действителност способства за невероятното благоухание на свеж самун. Различното от бирата обаче е, че по-късно се пъха във фурната, където по-голямата част от алкохола се изпарява дружно с останалата вода в тестото.
Въпреки това известно количество остава и множеството хлябове са алкохолни до известна степен, като доста доближават 1,9% алкохол по размер. Хлябът с по-дълго време на ферментация ще има по-високо алкохолно наличие, което печенето може да не изпари изцяло. Това е разказано в отчет от 1926 година, озаглавен „ Съдържанието на алкохол в хляба “, в който са оценени 12 насъщни и се открива, че тяхното пивко наличие е в диапазона сред 0,04 и 1,9% по размер – което съгласно стандартите на Европейски Съюз би направило някои от тях алкохолни артикули.
С високото си наличие на захар портокаловият сок в действителност е релативно алкохолен, дружно с редица други плодови сокове, които не са етикетирани като такива. Широко знае се, че той може да съдържа до 0,5% по размер, което го прави малко под прага на Европейски Съюз за етикетиране като алкохолна напитка. Но нещата не стопират дотук.
В изследване от 2016 година за наличието на алкохол в плодовите сокове създателите откриват, че доста питиета, които постоянно се дават на деца, може да съдържат доста количество алкохол, изключително портокаловите, ябълковите и гроздовите. Най-високото записано количество е 0,77 грама етанол на литър, до момента в който кифличките със сладко и други хлебни произведения също записват съществуване – до 1,2 грама на 100 грама. Така изследването повдига опасения по отношение на даването на тези артикули на деца в огромни количества, защото количеството алкохол в тях може да окаже въздействие върху здравето им.
Но освен сокът е алкохолен – самият плод може също да ни развесели, в случай че се одобри в задоволителни количества. Зрелите и презрелите банани в действителност съдържат до 0,5%, което варира според от степента на зрялост; тези, които са подготвени за ястие, нормално имат към 0,2%, а тези с петна по тях към този момент са по-алкохолни, към 0,5% ABV.
Соевият сос – една възхитителна солена фалшификация, направена от соеви зърна – в действителност е алкохолният продукт, който води в листата ни с големите си 1,5-2,0% алкохол по размер. Както изясняват от хранителната компания Kikkoman, сосът се прави посредством натурален развой на варене, който е сходен на производството на вино или бира, и идва с всичките занимателни качества: нишестето в пшеницата се разгражда, до момента в който ферментира, трансформирайки се в етанол и придава на соевия сос част от присъщия му усет. В резултат на това някои сосове стават съвсем толкоз мощни, колкото слаба бира, макар че не са етикетирани като такива, и в задоволително огромни количества биха могли да окажат въздействие.
Така че, в случай че сте с кола и всички чакат да ги карате по домовете след това, не мешайте портокалов сок и соев сос (и най-после не си претопявайте чашата с хляб) – тъй като може да ядосате дрегера.
