Когато Енрике Камарена, познат още като Кики, е разкрит от

Когато Енрике Камарена, прочут още като Кики, е оголен от гуадалархалския картел през 1985 г, сътрудниците му към този момент знаят каква ще бъде ориста му. Разкрит е през далечната 1985 година и това не е от изключително значение, картелите постоянно знаят по какъв начин да санкционират предателите. Енрике е похитен и малтретиран в продължение на 3 дни, преди тялото му да откаже изцяло. Властите го почитат, създавайки специфична акция на алената лента, с която да запомнят делото му, само че това не е от изключително значение.

Енрике е записан по какъв начин е малтретиран, като чиновник на отдела за битка с опиати, той съумява да издържи героичен най-малко първите два дни, а по-късно има сили единствено да помоли своите мъчители да превържат ребрата му. Това е единствената тирада в цялата серия от мъчения, само че е изцяло задоволителна за слушателите да разпознаят своя сътрудник. Има единствено един проблем, никой не може да е безапелационен кой го убива и кой го предава.

Версиите са, че това са картелите, допустимо е да са корумпирани мексикански управляващи или даже самото Централно разузнавателно управление на САЩ. Камарена отпътува в Мексико през 1981 година и идва с рекомендациите на подземния свят като един от най-хубавите мафиоти от Калифорния. Успява да премине доста бариери и да завоюва доверието на хората, които преследва. Създава една от най-хубавите мрежи с информатори и през идващите 4 години е дал повече данни за мексиканските картели, в сравнение с всеки различен. Истината е, че даже е показан в сериала на Netflix – Narcos: Mexico.

Кики не е малоумен и е знаел заплахата, която го дебне, не е отивал на отмора, а по-скоро е подписал еднопосочен билет за пъкъла, от който няма връщане. Единствената му мотивация е, че може да спре лесното разпространяване на отровата и бързо да обърка схемите на господарите по върха. Някога е казвал на родната си майка, че е задоволително един човек да направи разликата и той е подготвен по всяко едно време да се изправи против тази неправда. Енрике се ражда в огромно мексиканско семейство на 26 юли 1947 година

Той е мексиканец по рождение, само че фамилията му се мести в Калифорния, когато е на 9 години. Жени се за ученическата си обич Женева и по-късно постъпва в морската пехота на Съединени американски щати. След като се пенсионира, работи като пожарникар. През 1972 година приключва Имперския лицей с научна степен по криминалистика и стартира да работи като служител на реда.

Благодарение на предишното му в Мексико и високите рекомендации, незабавно е изпратен да работи в специфичния отряд за битка с опиатите, основан единствено една година по-рано от Никсън. Кики не е самичък, неговата сестра Мирна също се включва в организацията и действително има към година повече стаж от него. Тя работи като секретарка в Истанбул и когато брат ѝ изчезва, тя е измежду първите, които схващат.

Енрике играе своята най-опасна игра в живота си, той е татко на 3 деца, брат му Едуардо е погубен във Виетнам, а когато майка му схваща за апетитите, първата ѝ работа е да го накара да се откаже. Дългите разногласия за включване във въпросната организация, освен това под прикритие, водят до малко по-високо напрежение в фамилията – майката не желае да губи още един наследник, до момента в който Кики желае да направи нещо положително.

Кики Камарена

По същото време и Никсън афишира война на опиатите. Макар и множеството да чакат преследването на картели, някои историци и до през днешния ден показват, че главната битка с опиатите е била водена най-сериозно против хипита и хора, които не харесват войната във Виетнам. Странно е, че таргет на американския президент са точно пушачите на марихуана – хипитата и афро-американците – продавачите на хероин. Войната с опиатите наподобява като някаква фантастика, само че основава много проблеми и на хората на границата.

Нуждата от повече опиати се покачва в геометрична градация, затова има задоволително картели, които могат да създадат милиарди и да доставят своята стока. Картелите разполагат с частна войска, къпят се в разкош и основават своя лична страна и остават недосегаеми и тъкмо в тази картина ще се появи Кики Камарена.

Неговата задача е ясна, би трябвало да улови Феликс Галардо – господарят на кокаина, както в Мексико, по този начин и в Съединени американски щати. Не е изненада, че същият се дефинира като мексиканския Пабло Ескобар, само че с тази разлика, че Феликс наподобява повече на предприемач и по-малко на човек, който се пробва да притегля излишно внимание. Разликата сред двата картела е, че първият се концентрира повече върху дистрибуция, до момента в който Ескобар се занимава с производството.

Отделът има единствено една задача – разрушаването на мрежата за дистрибуции. Опасността е на най-високо равнище и тъкмо затова самият Кики не споделя нищо на семействотоси и не споделя нищо за същинската му работа – фамилията му знае, че работи във въпросния отдел, само че единствено толкоз. Въпреки прикритието и завесата над работата му, брачната половинка му Мика знае, че нещо не е наред.

През 2010 година вдовицата ще показа, че е знаела какъв брой висок е рискът, въпреки всичко Кики правил дейности, които никой различен не е можел да извърши, а и той е един от първите сътрудници под прикритие. В хода на четири години, картелът е проучен и всички негови придвижвания са разкрити. След известно време, Кики си взима отпуска и употребява разследващ аероплан, с цел да открие ранчото за близо 8 милиарда $, позиционирано тъкмо до фабриката с марихуана. Посочвайки тези кординати, 400 мексикански служителя на реда влизат и го унищожават.

Нападението трансформира Кики в един същински воин, само че успеха е пирова. Поставената цел на гърба му е апетитна хапка за всеки един палач в Мексико, а премията за главата му става доста висока. Има още един проблем, никой не може да разбере и кой е предал сътрудника.

На 7 февруари 1985 година група въоръжени мъже отвличат Кики Камарена измежду бял ден, до момента в който напуща консулството на Съединени американски щати, с цел да се срещне със своята сърпуга за обяд. Тъй като няма нито оръжие, нито някаква отбрана, той не се съпротивлява и се вози умерено в буса, в който го товарят. Това е и последният ден, в който някой е съумял да го зърне.

За мнозина, това е някаква форма на отплата за унищожаването на лабораторията а картела. Лидери като Феликс Галардо и Рафаел Куинтеро са потърпевши най-вече и тъкмо в този момент, те са подготвени да проливат кръв, освен това с най-зловещи способи за изтезание.

Феликс Галардо

Куинтеро ще бъде хванат и ще получи 40-годишна присъда, само че употребява слабостите на системата и лежи единствено 28 години. До през днешния ден продължава да се търси от Съединени американски щати, само че следата е прекомерно студена, с цел да може да бъде хванат. Галардо е на 74 години и продължава да лежи в пандиза, в някои от дневниците си е разказвал, че няма никаква виновност за убийството на сътрудника, само че малко на брой му имат вяра.

По това време е ясно, че който и да убие сътрудник на отдела, на практика получава черен щемпел и никой не желае да работи с него. Преследването е грубо, а най-лошото е, че когато отделът го погне, по-късно унищожава и останалите другари. Галардо ще отхвърля до последно, че е имал нещо общо и не е желал да се разправя, предпочитал е да не помни за вредите и просто да прогони Кики, само че някъде там, обстановката излиза отвън надзор.

Един месец след отвличането, тялото на специфичен сътрудник Кики Камарена е намерено на към 110 километра от Гуадалахара. До неговото тяло е намерено и това на капитан Алфредо Завала Авелар – той е бил водачът, който разрешава на Камарена да направи фотографиите на имението. Мъжете са били завързани, пребивани и цялостни с патрони.

Черепът на Кики, челюстта му, носът, скулите и носоглътката са били премазани, ребрата му са счупени и има дупка на черепа, която е направена с перфоратор. В тялото на сътрудника са открити най-различни опиати, като специалистите позволяват, че са били инжектирани, с цел да може сътрудникът да остане в схващане, до момента в който е малтретиран.

Изпратеното обръщение няма задоволително добра реакция от страна на отдела. След като войната е оповестена, американският отдел организира една от най-мащабните си интервенции и до през днешния ден. Операция Лейенда е събрала някои от най-хубавите сътрудници и специфични елементи, които да стартират да преследват всеки един картел на територията на Мексико.

Скоростта, с която американските елементи удря, е толкоз зашеметяваща, че изисква тотална смяна на целия нарко бизнес в двете страни. Командосите би трябвало публично да задържат по-големите картели, само че никой нямало да им търси отговорност, в случай че „ пострадат “ по време на акцията. Яростта на този отдел е толкоз огромна, че в един миг даже цивилни ще бъдат възмутени от дейностите на властта.

В цялата история има и още едно име, което е от изключително значение – сътрудник Хектор Береле. Двамата с Кики в никакъв случай не са се срещали, само че се твърди, че са разменяли информация. Береле открива от очевидци и информатори на Централно разузнавателно управление на САЩ, че измяната идва точно от разследващата организация. През април 1994 година Хектор е освободен от случая и пенсиониран. Това не му пречи през 2013 година да се появи в новинарската емисия на FOX, придружаван от втори сътрудник на отдела и офицер от Централно разузнавателно управление на САЩ, който да удостовери своите подозрения – Централно разузнавателно управление на САЩ са предателите. Тримата настояват, че Централно разузнавателно управление на САЩ са забъркани в доставката на опиати от Южна Америка и Мексико и те са помагали най-вече за заливането на пазара.

По мнението на арестувания картел, в стаята е имало сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ, които са правили разпита и са записвали Кики. Никой не може да удостовери сигурно и какво тъкмо се е случило с сътрудника, както и да се откри виновникът, само че геройството не остава неусетно. През 1988 година е подложен на корицата на списание Time. Награден е посмъртно с орден от отдела, а фамилията му влиза в програмата за отбрана на очевидците, която остава дейна за няколко години, преди да стане ясно, че не е в заплаха.

До през днешния ден управляващите провеждат най-различни спортни събития на името на Кики, кръстени са учебно заведение и библиотека, както и улица в родния му град. На негово име е кръстен и денят без опиати. Сградите на отдела в Сан Диего, Ел Пасо и разследващия център в Тексас, са кръстени на негово име. Името му е сложено и в мемориала във Вашингтон.

Съпругата на Кики е шеф на учебен център в Съединени американски щати и се стреми да обезпечава стипендии на надарени деца, пробвайки се да спре дефинитивно достъпа до опиати на малолетни. Не се знае доста за фамилията на сътрудника, само че се твърди, че един от тримата синове следва неговите стъпки и счита да бъде арбитър. През 2014 година даже дава публична клетва в Сан Диего.

Преди това е прекарал към 15 години като един от основните обвинители в Сан Диего. Енрике Камарена Младши е бил на 11 години, когато медиите разкриват най-ужасното закононарушение. Енрике споделя, че мисли за татко си всеки ден, пробвайки се да бъде още по-добър за обществото, в което живее. Що се отнася до майката Дора, тя продължава да е на мнение, че колкото повече се приказва за сина ѝ, толкоз по-голям е шансът да не избледнее във времето и да се трансформира в знак за по-добър свят. Тя, както и вдовицата на Кики, са на мнение, че когато един човек спре да се бори, то най-вероятно ще изгуби всичко.

И до момента в който мнозина го виждат като страдалец и човек, който е изгубил живота си в името на една паднала цел, статистиката демонстрира, че неговите дейности са дали големи резултати и идващото потомство е усетило съществени плюсове.