Класов враг: Защо ГДР забрани музиката на Бийтълс”
Когато бийт музиката доближава до Германска демократична република, роденият през 1952 година Волфганг Мартин е младеж. Той е удивен от новия жанр, набиращ известност по света и водещ началото си от четирима млади музиканти от Ливърпул, пише .
В началото на 1960-те години Желязната завеса разделя Европа на Изток и Запад . Съществуват две немски страни - свободната Федерална република Германия и Германската демократична република (ГДР), която е социалистическа тирания. През 1961 година е издигната стена, която разделя двете немски страни освен политически, само че и физически.
Между двете страни има и огромни културни разлики - изключително в младежката просвета. На Запад рокендролът беше течение, което по-възрастното потомство намираше за ужасно и даже скандално, само че което не можеше да бъде спряно. И тогава се разви още един музикален жанр - бийт музиката. За него Желязната завеса не можа да се трансформира в спънка.
The Beatles' play Shea Stadium in New York City, August, 1965.
— Historic Vids (@historyinmemes)
" Фолклорни артисти "
" Бийтълс ", които към този момент бяха заразили целия Запад, наелектризираха освен младежите, само че и доста музиканти в Германска демократична република , които се опитваха да копират техния жанр. Волфганг Мартин следил всичко през цялото време - началото на кариерата на " Бийтълс ", както и многото бийт групи, които почнали да се появяват в Германска демократична република. Той бил меломан - слушал западногерманско радио и колекционирал грамофонни плочи - на най-различни групи от Изтока и Запада.
Отначало тези групи били толерирани и от режима в Германска демократична република, който желал да се съобрази с изолираните младежи като се погрижи да им обезпечи мечтаната музика.
Ето какво се споделя в една публикация в списанието на Германска демократична република " Das Magazin " през 1964 година: " Бийтълс " са група национални артисти на възраст сред 20 и 24 години, които свирят на електрически китари и барабани и с радостно неизменност вкарват своята ритмична " бийт " музика в машинален усилвател " , написа сътрудник от Лондон в списанието за известна просвета. " Буйният, несдържан, юношески възторг от това, което вършат, се популяризира измежду публиката, превзема и разпалва млади и остарели ", продължава той. И по този начин, плочите на " Бийтълс " в действителност се завъртат и в Германска демократична република - тамошната звукозаписна компания " Амига " фактически издава няколко от техните албуми.
“Penny Lane ” - The Beatles (1967)
— The Beatles Earth (@BeatlesEarth)
Бийт музиката се трансформира в съсловен зложелател
Това обаче не трае дълго - музиката, групите, почитателите и модерните им прически излизат отвън надзор. Безредиците по време на концерт на " Ролинг Стоунс " в Берлин през септември 1965 година карат режима в Германска демократична република да разгласи бийт музиката за съсловен зложелател. Властите са инструктирани да " вземат твърди ограничения против сходни ексцесии по време и след танцови събития... както и против тази " хотентотска музика " като цяло ".
Държавният глава на Германска демократична република Валтер Улбрихт формулира своето отрицание към новия културен феномен по следния метод: " Наистина ли би трябвало да копираме всяка нечистотия, която идва от Запада? Със сигурност би трябвало да сложим завършек на монотонността на ‘йе йе йе' или както и да се назовава всичко това ".
George Harrison’s lovely and rather moving reaction in 1976 to watching The Beatles performing 13 years earlier in 1963.
— Michael Warburton (@MichaelWarbur17)
Страст към музиката
Волфганг Мартин е направил този откъс, трансформирал се в класика, в заглавие на своята книга. В нея той разказва освен личния си път към музиката, само че и по какъв начин манията по " Бийтълс ” е обхванала Германска демократична република и какъв брой мощно е било въздействието на английската група върху музикантите от Германска демократична република. И какъв брой тежък удар е нанесло на групите и почитателите, когато през есента на 1965 година управлението на Германска демократична република взема решение да забрани музиката на " Бийтълс ”. И то изцяло. Само в Лайпциг възбраната визира 44 групи, които на процедура са оповестени за нарушители .
Много музиканти от Германска демократична република описват за своята пристрастеност към музиката, както и за издръжливостта си в годините, когато обичаната им музика не е била позволена за осъществяване - до момента в който управлението на Германска демократична република не смекчава възбраната още веднъж при започване на 1970-те години, тогава към този момент под управлението на Ерих Хонекер. Появилите се тогава групи, измежду които Silly, Karat, City или Puhdys, които са добре познати и на Запад, също намират корените си в " Бийтълс ", макар че се появяват когато английската група към този момент се е разпаднала.
Книгата на Мартин е част от актуалната история, от историята на Германия и, несъмнено, историята на поп музиката - написана от меломан, който е събрал всички фотоси и изявленията с огромно внимание към детайлите.
В началото на 1960-те години Желязната завеса разделя Европа на Изток и Запад . Съществуват две немски страни - свободната Федерална република Германия и Германската демократична република (ГДР), която е социалистическа тирания. През 1961 година е издигната стена, която разделя двете немски страни освен политически, само че и физически.
Между двете страни има и огромни културни разлики - изключително в младежката просвета. На Запад рокендролът беше течение, което по-възрастното потомство намираше за ужасно и даже скандално, само че което не можеше да бъде спряно. И тогава се разви още един музикален жанр - бийт музиката. За него Желязната завеса не можа да се трансформира в спънка.
The Beatles' play Shea Stadium in New York City, August, 1965.
— Historic Vids (@historyinmemes)
" Фолклорни артисти "
" Бийтълс ", които към този момент бяха заразили целия Запад, наелектризираха освен младежите, само че и доста музиканти в Германска демократична република , които се опитваха да копират техния жанр. Волфганг Мартин следил всичко през цялото време - началото на кариерата на " Бийтълс ", както и многото бийт групи, които почнали да се появяват в Германска демократична република. Той бил меломан - слушал западногерманско радио и колекционирал грамофонни плочи - на най-различни групи от Изтока и Запада.
Отначало тези групи били толерирани и от режима в Германска демократична република, който желал да се съобрази с изолираните младежи като се погрижи да им обезпечи мечтаната музика.
Ето какво се споделя в една публикация в списанието на Германска демократична република " Das Magazin " през 1964 година: " Бийтълс " са група национални артисти на възраст сред 20 и 24 години, които свирят на електрически китари и барабани и с радостно неизменност вкарват своята ритмична " бийт " музика в машинален усилвател " , написа сътрудник от Лондон в списанието за известна просвета. " Буйният, несдържан, юношески възторг от това, което вършат, се популяризира измежду публиката, превзема и разпалва млади и остарели ", продължава той. И по този начин, плочите на " Бийтълс " в действителност се завъртат и в Германска демократична република - тамошната звукозаписна компания " Амига " фактически издава няколко от техните албуми.
“Penny Lane ” - The Beatles (1967)
— The Beatles Earth (@BeatlesEarth)
Бийт музиката се трансформира в съсловен зложелател
Това обаче не трае дълго - музиката, групите, почитателите и модерните им прически излизат отвън надзор. Безредиците по време на концерт на " Ролинг Стоунс " в Берлин през септември 1965 година карат режима в Германска демократична република да разгласи бийт музиката за съсловен зложелател. Властите са инструктирани да " вземат твърди ограничения против сходни ексцесии по време и след танцови събития... както и против тази " хотентотска музика " като цяло ".
Държавният глава на Германска демократична република Валтер Улбрихт формулира своето отрицание към новия културен феномен по следния метод: " Наистина ли би трябвало да копираме всяка нечистотия, която идва от Запада? Със сигурност би трябвало да сложим завършек на монотонността на ‘йе йе йе' или както и да се назовава всичко това ".
George Harrison’s lovely and rather moving reaction in 1976 to watching The Beatles performing 13 years earlier in 1963.
— Michael Warburton (@MichaelWarbur17)
Страст към музиката
Волфганг Мартин е направил този откъс, трансформирал се в класика, в заглавие на своята книга. В нея той разказва освен личния си път към музиката, само че и по какъв начин манията по " Бийтълс ” е обхванала Германска демократична република и какъв брой мощно е било въздействието на английската група върху музикантите от Германска демократична република. И какъв брой тежък удар е нанесло на групите и почитателите, когато през есента на 1965 година управлението на Германска демократична република взема решение да забрани музиката на " Бийтълс ”. И то изцяло. Само в Лайпциг възбраната визира 44 групи, които на процедура са оповестени за нарушители .
Много музиканти от Германска демократична република описват за своята пристрастеност към музиката, както и за издръжливостта си в годините, когато обичаната им музика не е била позволена за осъществяване - до момента в който управлението на Германска демократична република не смекчава възбраната още веднъж при започване на 1970-те години, тогава към този момент под управлението на Ерих Хонекер. Появилите се тогава групи, измежду които Silly, Karat, City или Puhdys, които са добре познати и на Запад, също намират корените си в " Бийтълс ", макар че се появяват когато английската група към този момент се е разпаднала.
Книгата на Мартин е част от актуалната история, от историята на Германия и, несъмнено, историята на поп музиката - написана от меломан, който е събрал всички фотоси и изявленията с огромно внимание към детайлите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ