Платен годишен отпуск - какво трябва да знаем
Кодексът на труда урежда правото на чиновниците да се възползват от разнообразни типове отпуск - главен и спомагателен заплатен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск за образование, отпуск за бременност, раждане и майчинство, отпуск за краткотрайна нетрудоспособност и т.н.
Чл. 155 от Кодексът на труда урежда правото на всеки чиновник за използването на заплатен годишен отпуск. За да се възползва от това право, е належащо служителят да е придобил минимум 4 месеца общ трудов стаж при един или повече работодатели.
Кодексът на труда планува, че минималният размер на главния заплатен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни за една календарна година.
В взаимозависимост от характера на работата, избрани категории служащи имат право на продължен заплатен годишен отпуск - касае се до случаите на работа при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения, както и за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.
Платеният годишен отпуск може да се употребява от служителя с документално позволение от работодателя. В настояването се показва размера на претенции отпуск, както и началната дата.
Правото на прилагане на заплатен годишен отпуск е главно трудово право и е предопределено за възобновяване на изразходваната работна мощ. Поради тази причина главно предписание е, че платеният годишен отпуск се употребява през календарната година, за която се поставя.
Работодателят е задължен да позволи използването на платения годишен отпуск до края на съответната календарна година, в случай че използването му е отсрочено по уважителни аргументи, планувани от закона.
Работодателят има право да даде заплатен годишен отпуск на служителя без неговото единодушие в следните случаи: по време на престой повече от пет работни дни, при по едно и също време прилагане на отпуска от всички служащи или когато служащият след покана от шеф не се е възползвал от правото си да употребява отпуск до края на календарната година, за която е очакван.
Законът планува отсрочване на платения годишен отпуск в случаите, когато служителят не го е употребявал през съответната календарна година.
Работодателят има право да отсрочи използването на платения годишен отпуск за идната календарна година заради избрани, планувани в закона аргументи.
Работодателят може да се възползва от правото си да отсрочи използването на платения годишен отпуск, само че при изискването че е обезпечил на служащия или служителя прилагане на минимум половината от полагащия му се за календарната година заплатен годишен отпуск.
