National Interest: Ето защо Китай няма да скъса с Русия заради Украйна
Китайските управляващи са изправени пред съществени проблеми по отношение на военната интервенция на Русия в Украйна. От една страна, близостта на връзките сред Пекин и Москва е на най-високото си равнище от години. Що се отнася до Пекин, смисъла на Русия произтича от ролята й на снабдител на първични материали и цената й като геополитически съдружник в конфронтационните връзки със Съединените щати, наложени на Китай по време на президентството на Доналд Тръмп.
Външният министър Ван И изрази обстановката в известната формула през януари 2021 година, когато съобщи, че китайско-руското стратегическо съдействие няма граници, няма неразрешени зони и таван. Година по-късно Китай и Русия затвърдиха тази политическа линия в взаимно изказване, признато по време на посещаване на президента Владимир Путин в Китай, в което за първи път Пекин се асоциира ясно с настояванията на Русия да спре разширението на Северноатлантическия алианс (НАТО), както и апел към организацията, взаимно с Москва, „ да изостави своите идеологизирани подходи на Студената война, да зачита суверенитета, сигурността и ползите на други страни, разнообразието на техния цивилизационен, културен и исторически генезис и да упражнява заслужено и обективно отношение към мирното развиване на другите страни.”
От друга страна, началото на военната интервенция на Русия в Украйна породи редица нови фактори, които могат да имат отрицателни последствия за Пекин.
Първо, неповторимата обстановка слага под въпрос цялата идеологическа линия на Китайската национална република (КНР), целяща да даде аргументация за фундаменталната разлика сред нападателната, хегемонична политика на Съединените щати и техните съдружници, с неуважението, което те имат към суверенитета и териториалната целокупност на други страни и двойните стандарти, които показват по отношение на послушните и самостоятелни страни от една страна, и миролюбивата линия на Китай и неговата другарка Русия, ориентирана към спокойно взаимно битие и градивно съдействие с всички, в това число със Запада.
На второ място, новопоявилата се неустойчивост в Европа, провокирана от въоръжени враждебни дейности, западни наказания и ответни ограничения от страна на Русия, основава проблеми за китайската стопанска система: повишаване на цените на силата и опцията китайски компании да бъдат наранени индиректно от наказания, ориентирани против Русия и така нататък
Трето, до момента в който интервенцията продължава, в Китай се появиха подозрения по отношение на способността на Русия да извърши бързо своите цели и да излезе от спора по-силна, в сравнение с в отслабено положение.
Всичко това докара до спор измежду китайските специалисти, който може да бъде открит в разнообразни изявления и посредством контакт с китайски сътрудници, даже при все по-нарастващия идеологически затворен темперамент на страната.
Китайските създатели като цяло не престават да настояват, че актуалният спор е провокиран от години на провокативна политика на Съединени американски щати. Отличен образец за това е поредност от публикации на военния анализатор Джун Шенг, оповестени в края на март в няколко издания на вестника на Китайската народноосвободителна войска, Jiefangjun Bao, и по-късно дублирани на голям брой уеб страници.
Джун, чието име или псевдоним звучи като „ глас на армията “, се нахвърли с язвителни рецензии към външната политика на Съединени американски щати, потвърждавайки, че те са сложили фитила, който е провокирал настоящия пожар на война в Украйна.
Съмненията по отношение на идеологическата правдивост на дейностите на Русия бяха мощно изразени от известния китайски специалист по Русия Ян Ченг в публикация, оповестена на 28 февруари в шанхайския вестник Tangso yu Zhengming (Изследване и свободни изгледи). Очертавайки аргумента на Русия и признавайки „ първородния грях “, осъществен от НАТО, който трябваше да бъде разхлабен след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, той отбелязва, че Русия също би трябвало да показва прецизно съблюдаване на правилото, че „ сигурността на една страна не може да бъде обезпечена за сметка на сигурността на други държави”.
Сега се основава усещането, че и двете страни имат вяра в концепцията, изповядвана от политическите реалисти, за „ закона на джунглата”, което приказва за неравенството на огромните и дребните страни, настоящо в интернационалната политика от ХIХ век.
Китай подхваща верните дейности в тази обстановка, не взема страна, опълчва се на играта с нулева сума и приканва за спокойно споразумяване, ценене на суверенитета и териториалната целокупност на всички страни и дейно съблюдаване на задачите и правилата на Хартата на Организацията на обединените народи (ООН).
Мненията на специалистите за това по какъв начин ще завърши спорът и позицията, която Китай би трябвало да заеме, се разграничават доста. Например Ху Сиджин, изтъкнат публицист и някогашен редактор на вестник Huanqiu Shibao (Global Times), представител на последователите на дейната властова политика, ненадейно излезе с някои доста умерени оферти.
В дълго известие, оповестено в обществената мрежа Weibo на 4 март, той пожела на Русия „ меко кацане “ и възобновяване на сигурна стратегическа среда на запад. В същото време той се разгласи против опитите за „ русифициране “ на външната политика на Китай, с други думи, против апелите да се направи същото като Русия. Според него силата на Китай, за разлика от Русия, не е толкоз в неговата войска, а в неговата стопанска система и затова Пекин би трябвало да работи по-умерено и за по-дълъг интервал, употребявайки дипломация, обвързвайки Съединените щати по-тясно към себе си стопански, с цел да придобие предимство.
В изявление, оповестено на уеб страницата на телевизия Fenghuang (Phoenix) в края на февруари, Фън Юджун, заместник-декан на Института за интернационалните проучвания на университета Фудан, разяснява, че основният принцип, определящ траекторията на развиването на Русия, исторически постоянно е бил напрежението сред нейните великодържавни упоритости и неналичието на мощ.
Днес Русия още веднъж пламенно се заема с възобновяване на своята империя; все пак, с изключение на стратегическите нуклеарни оръжия, цялостната й държавна мощност се характеризира с доста дефекти. Следователно единствено времето ще покаже дали Русия ще успее да възвърне своята империя или ще се трансформира в „ уединен остров “.
В друго изявление, оповестено на непознат уеб страница на 12 март, заместник-генералният шеф на Центъра за проучване на публичните политики към Консултативната работа на Държавния съвет на Китай, Ху Вей, даже сложи под въпрос дали Русия ще успее да реализира задачите си, което ще я сложи в сложна обстановка.
Ето за какво Китай би трябвало да се откаже от своя неутралитет и да не оказва помощ на Москва. Ху Вей има вяра, че това ще докара до по-ранен мир и „ ще помогне за построяването на интернационалния имидж на Китай и облекчение на връзките му със Съединени американски щати и Запада “, спечелвайки „ необятно публикувани интернационалните похвали за поддържането на международния мир “.
Разбира се, всички тези възгледи, които се разграничават по доста точки, могат да бъдат обозначени единствено като частни отзиви, които не са директно свързани с формалната линия, макар тясната връзка на коментаторите с формалните структури на Китай. Както и да е, те са забавни от позиция на разбирането на полемиката, която се организира в страната.
Що се отнася до формалната позиция на Китай, тя е дефинирана в публични изказвания на китайското външно министерство, както и на дипломати и, несъмнено, на управлението на страната.
Може би това е изразено най-ясно в публикация на посланика на Китай в Съединените щати Цин Ган, която беше оповестена на 15 март във The Washington Post особено за западна аудитория. Високопоставеният китайски посланик отхвърли изказванията на американските медии, че Китай сякаш е знаел авансово за проектите на Русия и даже е помолил Москва да отсрочи военните си дейности до приключването на Зимните олимпийски игри в Пекин.
Освен това той означи, че Китай е главен търговски сътрудник както на Русия, по този начин и на Украйна и че над 6000 китайски жители живеят в Украйна, което значи, че военните старания на Русия са в несъгласие с ползите на Пекин.
Той сподели, че Китай би направил всичко допустимо да предотврати въоръжен спор, в случай че е знаел за него авансово. Китайският дипломат също отхвърли изказванията, че Москва сякаш е поискала помощ от Пекин и означи, че Китай поддържа мирните договаряния и „ ще продължи да координира действителните старания за реализиране на дълготраен мир “, защото крайната му цел е „ завършек на войната и поддръжка на районната и световната непоклатимост ”
Китайският водач Си Дзинпин също удостовери тази позиция по време на онлайн среща с президента на Съединени американски щати Джо Байдън на 18 март, когато съобщи:
„ Китай не желае да види обстановката в Украйна да се стига до това. Китай се застъпва за мир и се опълчва на войната. Това е заложено в историята и културата на Китай. "
Си отхвърли напъните на Съединени американски щати да принудят Китай да упражнява едностранен напън върху Русия и прикани всички страни да поддържат Русия и Украйна в провеждането на ползотворни договаряния и разговор, които могат да доведат до мир.
Той също по този начин прикани Съединените щати да влязат в разговор с Русия, с цел да се оправят с главните проблеми на украинската рецесия и да облекчат опасенията за сигурността както на Русия, по този начин и на Украйна.
Изявления, направени от китайски публични лица отвън рамките на разговора с американците, са доста по-критични към Вашингтон. Например, представителят на външното министерство Джао Лиджиан сподели на 17 март, че решението на държавното управление на Съединени американски щати да разшири НАТО на изток е директно обвързвано с актуалната рецесия в Украйна и че ключът към разрешаването на обстановката е в ръцете на Съединените щати и НАТО.
Два дни по-рано той прикани Съединените щати да се замислят задълбочено върху ролята си в развиването на украинската рецесия и да положат осезаеми старания за усмиряване на обстановката там.
В тирада на 19 март заместник-министърът на външните работи Ле Ючен направи сходен мотив, като остро подлага на критика блоковия нрав и самото битие на НАТО след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, както и едностранните наказания, наложени на Русия без никакъв мандат на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, което той разказа като опит „ глобализацията да се употребява като оръжие “.
Говорейки на съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на 14 март, представителят на Китай Джан Джун в действителност се съгласи с аргумента на Русия, наблягайки значимостта на неделимостта на сигурността и призовавайки за отвод от мисленето на Студената война във връзка с рецесията в Украйна.
Следователно позицията на Китай може да бъде дефинирана по следния метод:
1) Китай се опълчва на военни дейности, не ги желае и се застъпва за бързо спокойно споразумяване и опазване на териториалната целокупност на Украйна;
2) Китай има вяра, че военните дейности на Русия са провокирани от провокативна политика на Съединени американски щати, на първо място от разширението на НАТО;
3) Реакцията на Москва беше несъразмерна и Китай не би трябвало да следва подобен път;
4) Русия остава извънредно значим сътрудник и всяко спокойно споразумяване би трябвало да вземе поради нейните законни опасения, както и опасенията на Украйна.
Идеята, че Китай счита реакцията на Русия за несъразмерна, се показва по-специално от обстоятелството, че в последните изказвания китайските публични лица формулират позицията си по подобен метод, че мнозина могат да я поясняват като рецензия освен към Съединени американски щати и НАТО за тяхната властова политика, само че и на други страни, в това число Русия. Китай реализира този неангажиращ междинен път, като оставя някои обекти на рецензия неуточнени.
Например, когато китайският външен министър Ван И се срещна с генералния секретар на Шанхайската организация за съдействие Джан Мин, той прикани за: решителна съпротива против възраждането на манталитета от Студената война и основаването на борба сред блоковете; изрично опълчване на противозаконните едностранни санкции; ценене на задачите и правилата на Устава на ООН; и отстояване на интернационалното правораздаване.
Ван обаче не посочи кой прави всичко изброено нагоре и не зачита интернационалното правораздаване. Китайският дипломат в Украйна Фан Сянжун изрече позицията на Китай във връзка с Украйна. Според украинските медии, когато е приказвал в Лвов (градът, в който Китай реалокира посолството си), Фан ясно е декларирал, че Китай ще продължи да оказва помощ на Украйна в нейното развиване и ще почита „ пътя, определен от украинците, тъй като това е суверенно право на всеки нация.”
Като цяло наподобява, че Пекин към момента не е формирал окончателната си позиция, която може да бъде обект на смяна по време на конфликта; главните му характерности обаче са ясни.
От една страна, кардиналният метод на Китай към отбраната на териториалната целокупност на всички страни остава неизменен. Това се дължи на първо място на личните сепаратистки проблеми на Китай и тъй като той се нарежда като водач на страните от Глобалния юг, за доста от които въпросът за запазването на териториалната им целокупност е и един от най-острите им проблеми. Неслучайно Пекин постоянно декларира, че няма подобие сред обстановките с Украйна и Тайван, защото първата е суверенна страна, до момента в който втората е неразделна част от Китайската национална република.
От друга страна, Русия е извънредно значим сътрудник на Китай в неговата борба със Съединените щати, които направиха доста през последните години, с цел да накарат Пекин да разбере, че тази борба е сериозна и ще продължи дълго време.
Следователно актуалните апели на Съединени американски щати към Китай да спомага за опити за задушаване на Москва не може да бъдат признати позитивно в Пекин, където те са наясно, че откакто Съединените щати и НАТО приключат с Москва, те ще удвоят напъните си да изолират и Китай.
Съединените щати няма да могат да сплашат Пекин да промени позицията си във връзка с Русия посредством антикитайски наказания, защото Китай ще откри приемането на антируска политика за самоунищожително.
Може би същността на актуалните оферти на Съединени американски щати беше систематизирана най-добре от Лю Син, изтъкнатата китайска телевизионна водеща за англоезичния канал CGTN, когато тя написа в профила си в Twitter:
„ Можеш ли да ми окажеш помощ да се удрям с твоя другар, с цел да мога да се съсредоточвам върху борба с теб по-късно?
Китай не може да завоюва от отслабването на Русия. Много по-вероятно е Пекин да му даде цялата допустима помощ, като в същото време се пробва да избегне вторичния резултат от глобите на Съединени американски щати, за които може да направи избрани отстъпки в по-чувствителни области, като банкирането, като в същото време убеждава Русия да позволи обстановката като допустимо най-бързо. Въпреки това, тясното съдействие с Русия в бъдеще ще зависи повече от чисто геополитически ползи, в сравнение с от обща визия за международния ред.
Превод: СМ
Външният министър Ван И изрази обстановката в известната формула през януари 2021 година, когато съобщи, че китайско-руското стратегическо съдействие няма граници, няма неразрешени зони и таван. Година по-късно Китай и Русия затвърдиха тази политическа линия в взаимно изказване, признато по време на посещаване на президента Владимир Путин в Китай, в което за първи път Пекин се асоциира ясно с настояванията на Русия да спре разширението на Северноатлантическия алианс (НАТО), както и апел към организацията, взаимно с Москва, „ да изостави своите идеологизирани подходи на Студената война, да зачита суверенитета, сигурността и ползите на други страни, разнообразието на техния цивилизационен, културен и исторически генезис и да упражнява заслужено и обективно отношение към мирното развиване на другите страни.”
От друга страна, началото на военната интервенция на Русия в Украйна породи редица нови фактори, които могат да имат отрицателни последствия за Пекин.
Първо, неповторимата обстановка слага под въпрос цялата идеологическа линия на Китайската национална република (КНР), целяща да даде аргументация за фундаменталната разлика сред нападателната, хегемонична политика на Съединените щати и техните съдружници, с неуважението, което те имат към суверенитета и териториалната целокупност на други страни и двойните стандарти, които показват по отношение на послушните и самостоятелни страни от една страна, и миролюбивата линия на Китай и неговата другарка Русия, ориентирана към спокойно взаимно битие и градивно съдействие с всички, в това число със Запада.
На второ място, новопоявилата се неустойчивост в Европа, провокирана от въоръжени враждебни дейности, западни наказания и ответни ограничения от страна на Русия, основава проблеми за китайската стопанска система: повишаване на цените на силата и опцията китайски компании да бъдат наранени индиректно от наказания, ориентирани против Русия и така нататък
Трето, до момента в който интервенцията продължава, в Китай се появиха подозрения по отношение на способността на Русия да извърши бързо своите цели и да излезе от спора по-силна, в сравнение с в отслабено положение.
Всичко това докара до спор измежду китайските специалисти, който може да бъде открит в разнообразни изявления и посредством контакт с китайски сътрудници, даже при все по-нарастващия идеологически затворен темперамент на страната.
Китайските създатели като цяло не престават да настояват, че актуалният спор е провокиран от години на провокативна политика на Съединени американски щати. Отличен образец за това е поредност от публикации на военния анализатор Джун Шенг, оповестени в края на март в няколко издания на вестника на Китайската народноосвободителна войска, Jiefangjun Bao, и по-късно дублирани на голям брой уеб страници.
Джун, чието име или псевдоним звучи като „ глас на армията “, се нахвърли с язвителни рецензии към външната политика на Съединени американски щати, потвърждавайки, че те са сложили фитила, който е провокирал настоящия пожар на война в Украйна.
Съмненията по отношение на идеологическата правдивост на дейностите на Русия бяха мощно изразени от известния китайски специалист по Русия Ян Ченг в публикация, оповестена на 28 февруари в шанхайския вестник Tangso yu Zhengming (Изследване и свободни изгледи). Очертавайки аргумента на Русия и признавайки „ първородния грях “, осъществен от НАТО, който трябваше да бъде разхлабен след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, той отбелязва, че Русия също би трябвало да показва прецизно съблюдаване на правилото, че „ сигурността на една страна не може да бъде обезпечена за сметка на сигурността на други държави”.
Сега се основава усещането, че и двете страни имат вяра в концепцията, изповядвана от политическите реалисти, за „ закона на джунглата”, което приказва за неравенството на огромните и дребните страни, настоящо в интернационалната политика от ХIХ век.
Китай подхваща верните дейности в тази обстановка, не взема страна, опълчва се на играта с нулева сума и приканва за спокойно споразумяване, ценене на суверенитета и териториалната целокупност на всички страни и дейно съблюдаване на задачите и правилата на Хартата на Организацията на обединените народи (ООН).
Мненията на специалистите за това по какъв начин ще завърши спорът и позицията, която Китай би трябвало да заеме, се разграничават доста. Например Ху Сиджин, изтъкнат публицист и някогашен редактор на вестник Huanqiu Shibao (Global Times), представител на последователите на дейната властова политика, ненадейно излезе с някои доста умерени оферти.
В дълго известие, оповестено в обществената мрежа Weibo на 4 март, той пожела на Русия „ меко кацане “ и възобновяване на сигурна стратегическа среда на запад. В същото време той се разгласи против опитите за „ русифициране “ на външната политика на Китай, с други думи, против апелите да се направи същото като Русия. Според него силата на Китай, за разлика от Русия, не е толкоз в неговата войска, а в неговата стопанска система и затова Пекин би трябвало да работи по-умерено и за по-дълъг интервал, употребявайки дипломация, обвързвайки Съединените щати по-тясно към себе си стопански, с цел да придобие предимство.
В изявление, оповестено на уеб страницата на телевизия Fenghuang (Phoenix) в края на февруари, Фън Юджун, заместник-декан на Института за интернационалните проучвания на университета Фудан, разяснява, че основният принцип, определящ траекторията на развиването на Русия, исторически постоянно е бил напрежението сред нейните великодържавни упоритости и неналичието на мощ.
Днес Русия още веднъж пламенно се заема с възобновяване на своята империя; все пак, с изключение на стратегическите нуклеарни оръжия, цялостната й държавна мощност се характеризира с доста дефекти. Следователно единствено времето ще покаже дали Русия ще успее да възвърне своята империя или ще се трансформира в „ уединен остров “.
В друго изявление, оповестено на непознат уеб страница на 12 март, заместник-генералният шеф на Центъра за проучване на публичните политики към Консултативната работа на Държавния съвет на Китай, Ху Вей, даже сложи под въпрос дали Русия ще успее да реализира задачите си, което ще я сложи в сложна обстановка.
Ето за какво Китай би трябвало да се откаже от своя неутралитет и да не оказва помощ на Москва. Ху Вей има вяра, че това ще докара до по-ранен мир и „ ще помогне за построяването на интернационалния имидж на Китай и облекчение на връзките му със Съединени американски щати и Запада “, спечелвайки „ необятно публикувани интернационалните похвали за поддържането на международния мир “.
Разбира се, всички тези възгледи, които се разграничават по доста точки, могат да бъдат обозначени единствено като частни отзиви, които не са директно свързани с формалната линия, макар тясната връзка на коментаторите с формалните структури на Китай. Както и да е, те са забавни от позиция на разбирането на полемиката, която се организира в страната.
Що се отнася до формалната позиция на Китай, тя е дефинирана в публични изказвания на китайското външно министерство, както и на дипломати и, несъмнено, на управлението на страната.
Може би това е изразено най-ясно в публикация на посланика на Китай в Съединените щати Цин Ган, която беше оповестена на 15 март във The Washington Post особено за западна аудитория. Високопоставеният китайски посланик отхвърли изказванията на американските медии, че Китай сякаш е знаел авансово за проектите на Русия и даже е помолил Москва да отсрочи военните си дейности до приключването на Зимните олимпийски игри в Пекин.
Освен това той означи, че Китай е главен търговски сътрудник както на Русия, по този начин и на Украйна и че над 6000 китайски жители живеят в Украйна, което значи, че военните старания на Русия са в несъгласие с ползите на Пекин.
Той сподели, че Китай би направил всичко допустимо да предотврати въоръжен спор, в случай че е знаел за него авансово. Китайският дипломат също отхвърли изказванията, че Москва сякаш е поискала помощ от Пекин и означи, че Китай поддържа мирните договаряния и „ ще продължи да координира действителните старания за реализиране на дълготраен мир “, защото крайната му цел е „ завършек на войната и поддръжка на районната и световната непоклатимост ”
Китайският водач Си Дзинпин също удостовери тази позиция по време на онлайн среща с президента на Съединени американски щати Джо Байдън на 18 март, когато съобщи:
„ Китай не желае да види обстановката в Украйна да се стига до това. Китай се застъпва за мир и се опълчва на войната. Това е заложено в историята и културата на Китай. "
Си отхвърли напъните на Съединени американски щати да принудят Китай да упражнява едностранен напън върху Русия и прикани всички страни да поддържат Русия и Украйна в провеждането на ползотворни договаряния и разговор, които могат да доведат до мир.
Той също по този начин прикани Съединените щати да влязат в разговор с Русия, с цел да се оправят с главните проблеми на украинската рецесия и да облекчат опасенията за сигурността както на Русия, по този начин и на Украйна.
Изявления, направени от китайски публични лица отвън рамките на разговора с американците, са доста по-критични към Вашингтон. Например, представителят на външното министерство Джао Лиджиан сподели на 17 март, че решението на държавното управление на Съединени американски щати да разшири НАТО на изток е директно обвързвано с актуалната рецесия в Украйна и че ключът към разрешаването на обстановката е в ръцете на Съединените щати и НАТО.
Два дни по-рано той прикани Съединените щати да се замислят задълбочено върху ролята си в развиването на украинската рецесия и да положат осезаеми старания за усмиряване на обстановката там.
В тирада на 19 март заместник-министърът на външните работи Ле Ючен направи сходен мотив, като остро подлага на критика блоковия нрав и самото битие на НАТО след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, както и едностранните наказания, наложени на Русия без никакъв мандат на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, което той разказа като опит „ глобализацията да се употребява като оръжие “.
Говорейки на съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на 14 март, представителят на Китай Джан Джун в действителност се съгласи с аргумента на Русия, наблягайки значимостта на неделимостта на сигурността и призовавайки за отвод от мисленето на Студената война във връзка с рецесията в Украйна.
Следователно позицията на Китай може да бъде дефинирана по следния метод:
1) Китай се опълчва на военни дейности, не ги желае и се застъпва за бързо спокойно споразумяване и опазване на териториалната целокупност на Украйна;
2) Китай има вяра, че военните дейности на Русия са провокирани от провокативна политика на Съединени американски щати, на първо място от разширението на НАТО;
3) Реакцията на Москва беше несъразмерна и Китай не би трябвало да следва подобен път;
4) Русия остава извънредно значим сътрудник и всяко спокойно споразумяване би трябвало да вземе поради нейните законни опасения, както и опасенията на Украйна.
Идеята, че Китай счита реакцията на Русия за несъразмерна, се показва по-специално от обстоятелството, че в последните изказвания китайските публични лица формулират позицията си по подобен метод, че мнозина могат да я поясняват като рецензия освен към Съединени американски щати и НАТО за тяхната властова политика, само че и на други страни, в това число Русия. Китай реализира този неангажиращ междинен път, като оставя някои обекти на рецензия неуточнени.
Например, когато китайският външен министър Ван И се срещна с генералния секретар на Шанхайската организация за съдействие Джан Мин, той прикани за: решителна съпротива против възраждането на манталитета от Студената война и основаването на борба сред блоковете; изрично опълчване на противозаконните едностранни санкции; ценене на задачите и правилата на Устава на ООН; и отстояване на интернационалното правораздаване.
Ван обаче не посочи кой прави всичко изброено нагоре и не зачита интернационалното правораздаване. Китайският дипломат в Украйна Фан Сянжун изрече позицията на Китай във връзка с Украйна. Според украинските медии, когато е приказвал в Лвов (градът, в който Китай реалокира посолството си), Фан ясно е декларирал, че Китай ще продължи да оказва помощ на Украйна в нейното развиване и ще почита „ пътя, определен от украинците, тъй като това е суверенно право на всеки нация.”
Като цяло наподобява, че Пекин към момента не е формирал окончателната си позиция, която може да бъде обект на смяна по време на конфликта; главните му характерности обаче са ясни.
От една страна, кардиналният метод на Китай към отбраната на териториалната целокупност на всички страни остава неизменен. Това се дължи на първо място на личните сепаратистки проблеми на Китай и тъй като той се нарежда като водач на страните от Глобалния юг, за доста от които въпросът за запазването на териториалната им целокупност е и един от най-острите им проблеми. Неслучайно Пекин постоянно декларира, че няма подобие сред обстановките с Украйна и Тайван, защото първата е суверенна страна, до момента в който втората е неразделна част от Китайската национална република.
От друга страна, Русия е извънредно значим сътрудник на Китай в неговата борба със Съединените щати, които направиха доста през последните години, с цел да накарат Пекин да разбере, че тази борба е сериозна и ще продължи дълго време.
Следователно актуалните апели на Съединени американски щати към Китай да спомага за опити за задушаване на Москва не може да бъдат признати позитивно в Пекин, където те са наясно, че откакто Съединените щати и НАТО приключат с Москва, те ще удвоят напъните си да изолират и Китай.
Съединените щати няма да могат да сплашат Пекин да промени позицията си във връзка с Русия посредством антикитайски наказания, защото Китай ще откри приемането на антируска политика за самоунищожително.
Може би същността на актуалните оферти на Съединени американски щати беше систематизирана най-добре от Лю Син, изтъкнатата китайска телевизионна водеща за англоезичния канал CGTN, когато тя написа в профила си в Twitter:
„ Можеш ли да ми окажеш помощ да се удрям с твоя другар, с цел да мога да се съсредоточвам върху борба с теб по-късно?
Китай не може да завоюва от отслабването на Русия. Много по-вероятно е Пекин да му даде цялата допустима помощ, като в същото време се пробва да избегне вторичния резултат от глобите на Съединени американски щати, за които може да направи избрани отстъпки в по-чувствителни области, като банкирането, като в същото време убеждава Русия да позволи обстановката като допустимо най-бързо. Въпреки това, тясното съдействие с Русия в бъдеще ще зависи повече от чисто геополитически ползи, в сравнение с от обща визия за международния ред.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ