Ясен Петров: Изолирал съм се в планината
Китай към този момент съумя да овладее пандемията от коронвирус и се чака скоро там да стартира футболното състезание. Какъв по-подходящ събеседник в този миг от Ясен Петров. Като играч той е играл в Ухан – градът, от който потегли пандемията, а по-късно като треньор е водил Шъдзяджуан, Бейджин Ентърпрайсис и Хенан.
Г-н Петров, преди да стартираме изявлението, казахте, че сте се самоизолирал. Китайска дисциплинираност ли сте наложили на фамилията си?
– Не. Просто сме си у дома, работим от тук, тъй че няма проблем. Намирам се в планината – имам дребна къщурка в едно село. Голямо семейство сме – имам три деца, а от огромната щерка имам внучка. Всички сме дружно – баба, дядо, а работещите го вършат от у дома. Близо сме до гората, можем да се разхождаме. Мястото е прелестно за изолираност – не е като в града, където в този момент на никое място не можеш да отидеш. Тук най-малко можем да си вършим разходки на чист въздух, тъй като няма никой към нас. От две седмици се намираме на това място. Дъщерята живееше в София, ние в Пловдив, само че в този момент се събрахме в планината – би трябвало да се самодисциплинираме.
Дълго време работихте в Китай, оттова пристигна заболяването. Само с дисциплинираност ли китайците съумяха да се оправят с казуса?
– Да, епидемията избухна в Ухан. Това беше първият град, в който стъпих в Китай – още като футболист преди време, през 1997 година. Този град е на река Яндзъ, в центъра на страната е. И най-нормално беше, в случай че там пламне, да тръгне да се популяризира на всички места. Там е и жп центърът, минават огромните влакове. Говорим за огромен град – 14 милиона души, център на провинция. До нея се намира провинция Хубей – точно там последно бях треньор. Ухан е хубав град, имам много другари и хубави мемоари от това място.
Сигурно още след първите случаи с ковид сте почнали да звъните на хората там…
– Контактувах със Стоян Ацаров (б.р. – някогашен бранител, били съотборници в Ухан), който живее в Китай. Чухме се тъкмо когато се събираха ветераните на Ухан – отборът, с който влязохме в Суперлигата. Имахме директна връзка, тъкмо преди да гръмне епидемията. Истината е, че хората реагираха доста бързо и съответно, схванаха сериозността на самата заплаха. И дисциплинирано минаха през това нещо. Трафикът в този град е неизразим, само че той внезапно спря. Сложиха всички под карантина и овладяха болестта. В момента нещата са ОК. И всичко това въз основата на страхотна организация и самодисциплина – реагираха незабавно и съответно. При това първоначално не са осъзнавали какъв брой сериозен е вирусът… Китайският народ е доста измъчен и работлив. Но това е нация, която има право да е със самочувствие, тъй като има страхотни триумфи на всяко равнище – икономическо, спортно. Израства в съвсем всяка сфера на живота. Градовете бележат ужасно развиване – в случай че сте били там
преди 2-3 години, отивайки в този момент, няма да ги познаете.
Чисто житейски – по какъв начин се привиква с живота там? Говорим за разнообразни мащаби – и като порядки, и като дистанции на пътуванията…
– Едно от най-трудните не е да свикнеш с динамичността на живота. Пътуванията са дълги, само че всичко е проведено доста добре. Дори във футбола израстват доста бързо организационно. Човек би трябвало да отиде да види и да го изпита, с цел да го изясни. Там мисленето е доста по-различно, методът на живеене – приказваме за страна с голяма история. За мен бе извънредно забавно, само че аз привикнах и се усещах удобно, макар че динамичността е доста сериозна. Трябва да устоиш и на нея, и на конкуренцията. Там хората заплащат, само че изискват. И в случай че не си на равнище, машината те изплюва доста бързо – няма значение кой си и по какъв начин се казваш.
Очаквате ли при новата международна футболна конюнктура в Китай да отидат много треньори и футболисти, които поради дисциплината ще се усещат несъмнено? А и най-вероятно заплащането там ще остане същото, до момента в който мненията са, че в Европа ще има внезапен спад…
– В Китай направиха малко рестрикции. Отборите към този момент започнаха да се прибират в страната – допреди няколко дни бяха на лагери, 8 от тях бяха в Абу Даби. Предсезонната подготовка там е дълга – към 3 месеца, по-късно се играе до началото на ноември. Сега подготовката се удължи до 4 месеца, а шампионата ще бъде изиграно в сбит цикъл. И в този момент в Китай работят съществени треньорски имена, има и отлични футболисти. Все отново направиха ограничавания върху заплатите и наградите за да се управлява паричният поток и да създадат по този начин, че конкуренцията да стане по-добра. Защото имаше доста богати тимове, които харчеха луди пари. Вече има таван на заплатите – както на чужденците, по този начин и на локалните. Играчите са разпределени в категории – национали, експерти, млади играчи. Всяка година се вкарват някакви правила за да се увеличи равнището и конкуренцията. Всичко е за възстановяване на качеството и израстване.
В Европа, а и в България – ще се стигне ли до тавани на заплати, ще има ли застоялост?
– В момента в Англия, Испания, Италия, Германия – от позиция на заплати и условия са си ОК… А какво ще стане? В Европа футболът е на високо равнище, нещата ще са наред. Там, където има доста пари, има и качество на играта. Без средства не става високо равнище. Истината е, че ние би трябвало да разберем мястото си във футбола. Или би трябвало да създадем по този начин, че да сътворяваме лични фрагменти, или пък да има огромни парични потоци. Вторите обаче не виждам от кое място ще дойдат. И до момента беше тъга. Всеки самичък си избира тактиката. Вижте даже Холандия и Белгия. Имат няколко прилични клуба – Аякс, Фейенорд и ПСВ Айндховен, в които се дават и пo-високи заплати, а на останалите задачата им е да създават играчи и от тях да се устоят. А това се отнася даже и за Аякс, който вади футболисти и по-късно ги продава.
Аякс обаче всяка седмица играе пред цялостен стадион, а у нас има даже столични клубове, които събират по 100 индивида на мач…
– Ето това е най-важното нещо – да върнеш хората на стадиона. За да го направиш, първо би трябвало да се построят хубави уреди. Условията би трябвало да са положителни за всички – футболисти, аудитория. Зрителят би трябвало да знае, че отива на европейски стадион, с цел да си направи кефа събота или неделя. Ще вземе детето или внучето и ще отиде на мач на драго сърце. Но това става единствено когато няма простотии и нелепости. Когато се случи, то и стадионите ще се понапълнят и в тях ще има позитивна сила. Бях на мач на Левски с Лудогорец за купата. Хареса ми по какъв начин хората бяха там и подкрепяха тима си, нямаше негативизъм и псуване по лични футболисти. Отношението бе положително, а поддръжката – изключителна. С цялостни игрища ще се върне удоволствието от футбола, ще пристигна и конкуренцията. Вярно, преди време нямаше толкоз доста удоволствия, както в този момент, само че всеки отбор в елита имаше доста аудитория, освен това без да има агитки. Ходенето на мач бе като отиване в черква. Във всеки отбор се знаеха играчите. Сега времената са разнообразни и в тях би трябвало да намерим формулата. Защото цялостен стадион значи добър бизнес.
" Тема спорт "
Г-н Петров, преди да стартираме изявлението, казахте, че сте се самоизолирал. Китайска дисциплинираност ли сте наложили на фамилията си?
– Не. Просто сме си у дома, работим от тук, тъй че няма проблем. Намирам се в планината – имам дребна къщурка в едно село. Голямо семейство сме – имам три деца, а от огромната щерка имам внучка. Всички сме дружно – баба, дядо, а работещите го вършат от у дома. Близо сме до гората, можем да се разхождаме. Мястото е прелестно за изолираност – не е като в града, където в този момент на никое място не можеш да отидеш. Тук най-малко можем да си вършим разходки на чист въздух, тъй като няма никой към нас. От две седмици се намираме на това място. Дъщерята живееше в София, ние в Пловдив, само че в този момент се събрахме в планината – би трябвало да се самодисциплинираме.
Дълго време работихте в Китай, оттова пристигна заболяването. Само с дисциплинираност ли китайците съумяха да се оправят с казуса?
– Да, епидемията избухна в Ухан. Това беше първият град, в който стъпих в Китай – още като футболист преди време, през 1997 година. Този град е на река Яндзъ, в центъра на страната е. И най-нормално беше, в случай че там пламне, да тръгне да се популяризира на всички места. Там е и жп центърът, минават огромните влакове. Говорим за огромен град – 14 милиона души, център на провинция. До нея се намира провинция Хубей – точно там последно бях треньор. Ухан е хубав град, имам много другари и хубави мемоари от това място.
Сигурно още след първите случаи с ковид сте почнали да звъните на хората там…
– Контактувах със Стоян Ацаров (б.р. – някогашен бранител, били съотборници в Ухан), който живее в Китай. Чухме се тъкмо когато се събираха ветераните на Ухан – отборът, с който влязохме в Суперлигата. Имахме директна връзка, тъкмо преди да гръмне епидемията. Истината е, че хората реагираха доста бързо и съответно, схванаха сериозността на самата заплаха. И дисциплинирано минаха през това нещо. Трафикът в този град е неизразим, само че той внезапно спря. Сложиха всички под карантина и овладяха болестта. В момента нещата са ОК. И всичко това въз основата на страхотна организация и самодисциплина – реагираха незабавно и съответно. При това първоначално не са осъзнавали какъв брой сериозен е вирусът… Китайският народ е доста измъчен и работлив. Но това е нация, която има право да е със самочувствие, тъй като има страхотни триумфи на всяко равнище – икономическо, спортно. Израства в съвсем всяка сфера на живота. Градовете бележат ужасно развиване – в случай че сте били там
преди 2-3 години, отивайки в този момент, няма да ги познаете.
Чисто житейски – по какъв начин се привиква с живота там? Говорим за разнообразни мащаби – и като порядки, и като дистанции на пътуванията…
– Едно от най-трудните не е да свикнеш с динамичността на живота. Пътуванията са дълги, само че всичко е проведено доста добре. Дори във футбола израстват доста бързо организационно. Човек би трябвало да отиде да види и да го изпита, с цел да го изясни. Там мисленето е доста по-различно, методът на живеене – приказваме за страна с голяма история. За мен бе извънредно забавно, само че аз привикнах и се усещах удобно, макар че динамичността е доста сериозна. Трябва да устоиш и на нея, и на конкуренцията. Там хората заплащат, само че изискват. И в случай че не си на равнище, машината те изплюва доста бързо – няма значение кой си и по какъв начин се казваш.
Очаквате ли при новата международна футболна конюнктура в Китай да отидат много треньори и футболисти, които поради дисциплината ще се усещат несъмнено? А и най-вероятно заплащането там ще остане същото, до момента в който мненията са, че в Европа ще има внезапен спад…
– В Китай направиха малко рестрикции. Отборите към този момент започнаха да се прибират в страната – допреди няколко дни бяха на лагери, 8 от тях бяха в Абу Даби. Предсезонната подготовка там е дълга – към 3 месеца, по-късно се играе до началото на ноември. Сега подготовката се удължи до 4 месеца, а шампионата ще бъде изиграно в сбит цикъл. И в този момент в Китай работят съществени треньорски имена, има и отлични футболисти. Все отново направиха ограничавания върху заплатите и наградите за да се управлява паричният поток и да създадат по този начин, че конкуренцията да стане по-добра. Защото имаше доста богати тимове, които харчеха луди пари. Вече има таван на заплатите – както на чужденците, по този начин и на локалните. Играчите са разпределени в категории – национали, експерти, млади играчи. Всяка година се вкарват някакви правила за да се увеличи равнището и конкуренцията. Всичко е за възстановяване на качеството и израстване.
В Европа, а и в България – ще се стигне ли до тавани на заплати, ще има ли застоялост?
– В момента в Англия, Испания, Италия, Германия – от позиция на заплати и условия са си ОК… А какво ще стане? В Европа футболът е на високо равнище, нещата ще са наред. Там, където има доста пари, има и качество на играта. Без средства не става високо равнище. Истината е, че ние би трябвало да разберем мястото си във футбола. Или би трябвало да създадем по този начин, че да сътворяваме лични фрагменти, или пък да има огромни парични потоци. Вторите обаче не виждам от кое място ще дойдат. И до момента беше тъга. Всеки самичък си избира тактиката. Вижте даже Холандия и Белгия. Имат няколко прилични клуба – Аякс, Фейенорд и ПСВ Айндховен, в които се дават и пo-високи заплати, а на останалите задачата им е да създават играчи и от тях да се устоят. А това се отнася даже и за Аякс, който вади футболисти и по-късно ги продава.
Аякс обаче всяка седмица играе пред цялостен стадион, а у нас има даже столични клубове, които събират по 100 индивида на мач…
– Ето това е най-важното нещо – да върнеш хората на стадиона. За да го направиш, първо би трябвало да се построят хубави уреди. Условията би трябвало да са положителни за всички – футболисти, аудитория. Зрителят би трябвало да знае, че отива на европейски стадион, с цел да си направи кефа събота или неделя. Ще вземе детето или внучето и ще отиде на мач на драго сърце. Но това става единствено когато няма простотии и нелепости. Когато се случи, то и стадионите ще се понапълнят и в тях ще има позитивна сила. Бях на мач на Левски с Лудогорец за купата. Хареса ми по какъв начин хората бяха там и подкрепяха тима си, нямаше негативизъм и псуване по лични футболисти. Отношението бе положително, а поддръжката – изключителна. С цялостни игрища ще се върне удоволствието от футбола, ще пристигна и конкуренцията. Вярно, преди време нямаше толкоз доста удоволствия, както в този момент, само че всеки отбор в елита имаше доста аудитория, освен това без да има агитки. Ходенето на мач бе като отиване в черква. Във всеки отбор се знаеха играчите. Сега времената са разнообразни и в тях би трябвало да намерим формулата. Защото цялостен стадион значи добър бизнес.
" Тема спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ