„Икономически преврат: Как Китай поведе най-големия търговски блок в света
Китай и 14 други страни от Азиатско-тихоокеанския район подписаха през уикенда най-мащабното комерсиално съглашение в света. Според доста анализатори този ход ще ускори политическото и икономическото въздействие на Пекин в района, написа Си Ен Би Си.
Подписването на контракта за „ Регионално всеобхватно икономическо партньорство “ (Regional Comprehensive Economic Partnership – RCEP), завърши основаването на най-големият търговски блок в света, покриващ пазар от 2,2 милиарда души, който има БВП от 26,2%. Това се равнява на към 30% от международното население и подобен дял от световната стопанска система. Новият търговски блок има по-голям стопански мащаб от съглашението за свободна търговия САЩ-Мексико-Канада (USMCA) и от Европейският съюз.
Много анализатори означават, че икономическите изгоди от RCEP сега са скромни и че ще бъде нужно време, преди те да станат по-осезаеми. Сделката обаче е огромна геополитическа победа за Китай в миг, в който Съединени американски щати наподобява се отдръпва от Азиатско-тихоокеанският район поради политиката „ Америка преди всичко “ на президента Доналд Тръмп. Експертите също по този начин регистрират, че все още не е ясно дали Съединени американски щати ще контракти огромни търговски покупко-продажби с стопанските системи от района при президентството на Джо Байдън.
Споразумението бе подписано след края на виртуалната среща на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN), като с изключение на десетте членки на общността – Индонезия, Тайланд, Сингапур, Малайзия, Филипините, Виетнам, Бруней, Камбоджа, Лаос и Мианмар, то включва Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.
„ Дипломатическият аспект на RCEP е не по-малко значим от икономическият. Споразумението съставлява един тип „ стопански прелом “ в интерес на Китай “, разясняват анализатори от американската финансова група Citi.
Те изясняват, че мегасделката, която идва на фона на възходящото напрежение сред Съединени американски щати и Китай и опасенията за усилване на наклонността за деглобализация, реализира няколко неща:
То демонстрира, че Източна Азия е отворена за бизнес и че района осъзнава икономическите изгоди от по-дълбока комерсиална интеграцияПоставя под въпрос схващането, че Китай пренасочва вниманието си към своя вътрешен пазар Сигнализира, че що се отнася до икономическата политика, стопанските системи от Азиатско-тихоокеанския район не желаят да избират сред Съединени американски щати и Китай, като това важи даже за Япония и Южна Корея, които са в защитителен алианс с Вашингтон
Ползите от RCEP
Дискусиите по „ Регионалното всеобхватно икономическо партньорство “ започнаха през ноември 2012 година, когато на напред във времето бяха договарянията по друго огромно комерсиално споразумение- Tранс-тихоокеанското партньорство (TPP), водено от администрацията на Обама.
Предвид отсъствието на Китай от TPP, доста анализатори смятаха, че RCEP съставлява китайският отговор на опитите на Вашингтон да ускори въздействието си в района, въпреки че договарянията по RCEP бяха водени от ASEAN.
През 2017 година обаче Тръмп извади Съединени американски щати от TPP и наложи мита върху вноса от няколко американски колегата в района. Тогава той упрекна тези страни, че се възползват от несправедливи търговски практики. Останалите 11 страни от TPP предоговориха пакта и подписаха нов контракт през 2018 година – Всеобхватното и прогресивно съглашение за Транстихоокеанското партньорство (CPTPP).
Според анализаторите, в кратковременен проект RCEP ще има по-слаб резултат от CPTPP върху търговията, защото доста от страните, участници в 15-членния блок, имат по-малки търговски покупко-продажби между тях и митата за вноса от другите страни от пакта са ниски. Например, над 70% от търговията сред 10-те членки на ASEAN се прави при нулеви цени, означи Гарет Ледър от Capital Economics.
„ Допълнителните понижения на митата, с помощта на RCEP, ще бъдат постепенни, като ще бъдат нужни години, преди съглашението да реализира цялостния си капацитет “, разяснява той.
Мегасделката обаче слага основите за по-задълбочено взаимоотношение сред страни членки в бъдеще, изключително сред тези, които сега нямат двустранни търговски покупко-продажби, сподели Симон Баптист от The Economist Intelligence Unit.
Това открива благоприятни условия за договаряне на двустранни търговски покупко-продажби сред Китай и Япония – втората и третата най-големи стопански системи на планетата, както и сред Япония и Южна Корея, които са в търговски спор.
„ Макар че сега мащабът на либерализацията, произлизаща от договорката, ще бъде много стеснен, това съглашение слага основи, върху които да се гради в бъдеще, стига търговията и двустранните връзки да се движат в вярната посока “, добави той.
Ще се завърне ли Индия?
Индия, която взе участие в първичните договаряния за RCEP, се отдръпна от пакта предходната година. Страната показва опасения, че договорката ще докара до наводняване на пазара с евтини китайски артикули, което ще навреди на индийските производители.
Подписаната през уикенда договорка обаче остава вратата за евентуално завръщане на Индия отворена. Някои страни, членки на комерсиалния блок, като Япония, считат наличието на Индия за основно за балансирането на икономическата тежест на Китай.
„ Сблъсъците по границата на двете най-населени страни вършат подписването на договорка, в която влиза Китай, още по-трудно “, разяснява Ледър, визирайки конфликта в противоречив район по границата сред двете страни, при който починаха минимум 20 индийски и 40 китайски бойци.
Според анализаторите от Citi Research е един от най-големите губещи от RCEP. Те цитират разбор на мозъчния тръст Peterson Institute for International Economics, който установи, че индийската стопанска система е щяла да добави 1,1 процентни пункта към действителното си Брутният вътрешен продукт до 2030 година в случай че бе останал в комерсиалния блок.
„ Отсъствието на Индия евентуално ще трансформира страната в по-малко привлекателна локация за произвеждане от страните в ASEAN “, разясняват анализаторите от Citi.
Дори и Индия да не се завърне в пакта, икономите на 15 страни членки ще дават отговор за 50% от международния БВП до 2030 година
„ От международна позиция, договорът за Регионално всеобхватно икономическо партньорство, въпреки и по-повърхностен от другите мега покупко-продажби, алармира, че Азия е ангажирана с продължаващата комерсиалната либерализация, до момента в който другите райони по света демонстрират песимизъм към свободната търговия “, споделят икономисти от HSBC.
„ По този метод договорът затвърждава наклонност, която стартира преди няколко десетилетия – международният стопански център се измества стремително в посока изток. “
Подписването на контракта за „ Регионално всеобхватно икономическо партньорство “ (Regional Comprehensive Economic Partnership – RCEP), завърши основаването на най-големият търговски блок в света, покриващ пазар от 2,2 милиарда души, който има БВП от 26,2%. Това се равнява на към 30% от международното население и подобен дял от световната стопанска система. Новият търговски блок има по-голям стопански мащаб от съглашението за свободна търговия САЩ-Мексико-Канада (USMCA) и от Европейският съюз.
Много анализатори означават, че икономическите изгоди от RCEP сега са скромни и че ще бъде нужно време, преди те да станат по-осезаеми. Сделката обаче е огромна геополитическа победа за Китай в миг, в който Съединени американски щати наподобява се отдръпва от Азиатско-тихоокеанският район поради политиката „ Америка преди всичко “ на президента Доналд Тръмп. Експертите също по този начин регистрират, че все още не е ясно дали Съединени американски щати ще контракти огромни търговски покупко-продажби с стопанските системи от района при президентството на Джо Байдън.
Споразумението бе подписано след края на виртуалната среща на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN), като с изключение на десетте членки на общността – Индонезия, Тайланд, Сингапур, Малайзия, Филипините, Виетнам, Бруней, Камбоджа, Лаос и Мианмар, то включва Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.
„ Дипломатическият аспект на RCEP е не по-малко значим от икономическият. Споразумението съставлява един тип „ стопански прелом “ в интерес на Китай “, разясняват анализатори от американската финансова група Citi.
Те изясняват, че мегасделката, която идва на фона на възходящото напрежение сред Съединени американски щати и Китай и опасенията за усилване на наклонността за деглобализация, реализира няколко неща:
То демонстрира, че Източна Азия е отворена за бизнес и че района осъзнава икономическите изгоди от по-дълбока комерсиална интеграцияПоставя под въпрос схващането, че Китай пренасочва вниманието си към своя вътрешен пазар Сигнализира, че що се отнася до икономическата политика, стопанските системи от Азиатско-тихоокеанския район не желаят да избират сред Съединени американски щати и Китай, като това важи даже за Япония и Южна Корея, които са в защитителен алианс с Вашингтон
Ползите от RCEP
Дискусиите по „ Регионалното всеобхватно икономическо партньорство “ започнаха през ноември 2012 година, когато на напред във времето бяха договарянията по друго огромно комерсиално споразумение- Tранс-тихоокеанското партньорство (TPP), водено от администрацията на Обама.
Предвид отсъствието на Китай от TPP, доста анализатори смятаха, че RCEP съставлява китайският отговор на опитите на Вашингтон да ускори въздействието си в района, въпреки че договарянията по RCEP бяха водени от ASEAN.
През 2017 година обаче Тръмп извади Съединени американски щати от TPP и наложи мита върху вноса от няколко американски колегата в района. Тогава той упрекна тези страни, че се възползват от несправедливи търговски практики. Останалите 11 страни от TPP предоговориха пакта и подписаха нов контракт през 2018 година – Всеобхватното и прогресивно съглашение за Транстихоокеанското партньорство (CPTPP).
Според анализаторите, в кратковременен проект RCEP ще има по-слаб резултат от CPTPP върху търговията, защото доста от страните, участници в 15-членния блок, имат по-малки търговски покупко-продажби между тях и митата за вноса от другите страни от пакта са ниски. Например, над 70% от търговията сред 10-те членки на ASEAN се прави при нулеви цени, означи Гарет Ледър от Capital Economics.
„ Допълнителните понижения на митата, с помощта на RCEP, ще бъдат постепенни, като ще бъдат нужни години, преди съглашението да реализира цялостния си капацитет “, разяснява той.
Мегасделката обаче слага основите за по-задълбочено взаимоотношение сред страни членки в бъдеще, изключително сред тези, които сега нямат двустранни търговски покупко-продажби, сподели Симон Баптист от The Economist Intelligence Unit.
Това открива благоприятни условия за договаряне на двустранни търговски покупко-продажби сред Китай и Япония – втората и третата най-големи стопански системи на планетата, както и сред Япония и Южна Корея, които са в търговски спор.
„ Макар че сега мащабът на либерализацията, произлизаща от договорката, ще бъде много стеснен, това съглашение слага основи, върху които да се гради в бъдеще, стига търговията и двустранните връзки да се движат в вярната посока “, добави той.
Ще се завърне ли Индия?
Индия, която взе участие в първичните договаряния за RCEP, се отдръпна от пакта предходната година. Страната показва опасения, че договорката ще докара до наводняване на пазара с евтини китайски артикули, което ще навреди на индийските производители.
Подписаната през уикенда договорка обаче остава вратата за евентуално завръщане на Индия отворена. Някои страни, членки на комерсиалния блок, като Япония, считат наличието на Индия за основно за балансирането на икономическата тежест на Китай.
„ Сблъсъците по границата на двете най-населени страни вършат подписването на договорка, в която влиза Китай, още по-трудно “, разяснява Ледър, визирайки конфликта в противоречив район по границата сред двете страни, при който починаха минимум 20 индийски и 40 китайски бойци.
Според анализаторите от Citi Research е един от най-големите губещи от RCEP. Те цитират разбор на мозъчния тръст Peterson Institute for International Economics, който установи, че индийската стопанска система е щяла да добави 1,1 процентни пункта към действителното си Брутният вътрешен продукт до 2030 година в случай че бе останал в комерсиалния блок.
„ Отсъствието на Индия евентуално ще трансформира страната в по-малко привлекателна локация за произвеждане от страните в ASEAN “, разясняват анализаторите от Citi.
Дори и Индия да не се завърне в пакта, икономите на 15 страни членки ще дават отговор за 50% от международния БВП до 2030 година
„ От международна позиция, договорът за Регионално всеобхватно икономическо партньорство, въпреки и по-повърхностен от другите мега покупко-продажби, алармира, че Азия е ангажирана с продължаващата комерсиалната либерализация, до момента в който другите райони по света демонстрират песимизъм към свободната търговия “, споделят икономисти от HSBC.
„ По този метод договорът затвърждава наклонност, която стартира преди няколко десетилетия – международният стопански център се измества стремително в посока изток. “
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ