Кирил Мартинов в продължение на години е дясната ръка на

Кирил Мартинов в продължение на години е дясната ръка на основния редактор на главния съветски опозиционен вестник „ Новая газета “ Димитри Муратов. Само няколко дни след съветската инвазия в Украйна медията беше закрита.

Муратов, който е Нобеловият лауреат за мир през 2021 година продаде премията си за над 100 милиона $ и подари парите за деца бежанци от Украйна. Той обаче преценя, че не може да напусне Русия.

Тогава Кирил Мартинов поема нещата в свои ръце и потегля за Латвия. В момента от Рига ръководи медията правоприемник на „ Новая газета “ – „ Новая газета. Европа “. Екипът е разграничен сред разнообразни страни, а тези, които работят в Русия са анонимни.

Интервю на Десислава Минчева с Кирил Мартинов:

– Благодаря, че приехте поканата на bTV . Как се чувствате, откакто напуснахте Русия?

– Благодаря за интереса към нашата работа. Може да звучи необичайно, само че не доста неща се трансформираха, откакто напуснах Русия. С моите сътрудници публицисти продължаваме отразяването на ужасната война в Украйна. За страдание, в нашата страна не беше допустимо да си вършим работата и поради това заминахме, с цел да можем да продължим.

– Безопасно ли е за вас в Латвия?

– Някои сътрудници, които работят там от години, споделят, че градът е цялостен с сътрудници от Кремъл. Не знам сигурно дали е по този начин. Това, в което съм сигурен обаче е, че спрямо Москва, Латвия е много безвредно място. Миналата година през април в Москва имаше опит за атентат против редакцията на „ Новая газета “. Много сътрудници публицисти, които работеха в Русия през последните месеци, даже не нощуваха в домовете си, тъй като се притесняваха, че могат да бъдат задържани. Смятам, че в Европа и съответно в Латвия, е в пъти по-безопасно.

– Г-н Константинович, какво е вашето чувство за това да продължите активността на медия, ръководене от Дмитри Муратов и в която е работила и Анна Политковская?


– През март тази година трябваше някой да поеме отговорност и да реши каква ще е идната стъпка откакто „ Новая газета “ бъде закрита в Русия. Дали ще чакаме нещо да се случи, Дали прекратяваме напълно работата си като публицисти, или започваме всичко изначало. По-младите от нашия екип взеха решение, че желаят активността на „ Новая газета “ да бъде продължена в други условия.

– Колко публицисти рискуваха да избягат и да работят извън за „ Новая газета. Европа? “


– Половината от публицистите на „ Новая газета “ работят от чужбина. Общо 53-ма публицисти не престават да работят с нас. Дори е повече от половината, защото преди в редакцията работиха малко над 80 публицисти.

– Г-н Константинович, все още по какъв начин работи един съветски публицист, който е останал на територията на Русия? Някой споделя ли Ви за това?


– Най-ценни сега са сътрудници, които работят от Русия. В доста тежко състояние са. По никакъв метод не са предпазени от закона. Нямат никакъв статут. Сградата на „ Новая газета “ е затворена. Няма по какъв начин да им създадем документи, би било доста рисково за тях. На процедура са частни лица, които задават въпроси и пишат истории. Някои работят със личните си имена, други избират да са анонимни. Не можем да им платим публично и се постанова да го вършим по заобиколни пътища. В противоположен случай могат да ги разгласят за задгранични сътрудници и недоброжелателно настроени към Русия персони.

– Войната продължава макар глобите. Според вас каква глоба би спряла войната фактически?

– Според мен единственият метод войната да бъде спряна е да се осъществя проект, който доста да понижи използването на съветски газ и петрол. Това единствено по себе си, е много тежко по разбираеми аргументи. Ако Путин фактически наложи ставка и този шантаж с газа продължи, също и в случай че войната не спре до зимата и той самият чака да „ захладнее “ в домовете на европейските гласоподаватели, по-нататък всичко зависи от това до каква степен европейската стопанска система и пазарът за експорт могат да се приспособяват към обстановката. Всичко останало не би било толкоз ужасно за Путин. Аз персонално поддържам налагането на наказания на Запада върху Русия, тъй като това способства за отслабването на съветската стопанска система, само че не напълно. Руската федерация не може дълго да води война. Въпреки това глобите все още няма по какъв начин да доведат до промяна на политическия режим в Русия. Това е невероятно на този стадий.

– Според вас какъв % от руснаците знаят за войната нещо друго от формалната версия на Кремъл?

– Мисля, че по-голямата част от обществото подозира, че има една лъжлива агитация. Повече от 50% от хората, бих споделил подозират, само че в същото време работи и един доста значим предпазен психически механизъм. Представете си, че ви се постанова да живеете в страна, която води нападателна война, прави военни закононарушения, унищожава бъдещето на вашето семейство и вие знаете за това, четете и слушате вести за това всеки ден. Тежко е изключително когато по никакъв метод не можете да повлияете на обстановката. При тези условия съветските жители избират да имат вяра в пропагандата, във версията за „ специфичната интервенция “ в отбрана на Русия, в концепцията, че президентът има проект и всичко е под надзор.

– Според Вас какъв би бил идващият президент без значение от това, по кое време ще се появи?

– Докато президентът Путин е жив и на независимост той ще оглавява Русия. Не мога да си показва предаването на властта. Не мога да си показва, че някой ще я вземе от него. Всички от обкръжението му го удостоверяват. Това е главният проблем на диктаторския режим. Ситуацията е същата като със Сталин. Никой не е могъл да си показа той да се откаже от властта приживе. Това се случва и в този момент. Без сериозна рецесия или без гибелта на настоящия ръководещ, такава смяна няма по какъв начин да настъпи.