Изложба живопис от авторите Мариян Дзин, Свилен Стефанов и Иво Пецов в Куманово
Като част от плана „ Свързване “ на КИЦ на РСМ в София, с начало от 19:00 часа, на 25 юни 2021 година в НИ „ Трайко Прокопиев “ – Куманово ще бъде открита изложбата на трима създатели: Мариян Дзингаров, Свилен Стефанов и Иво Пецов. Изложбата се състои от над 30 живописни произведения в разнообразни формати и техники. По-голямата част от картините бяха показани в КИЦ на РСМ в София предходната 2020 година, като обособени независими изложения. Тази галерия сплотява живописни произведения на създателите, които са от Република Северна Македония, само че които живеят и работят в България, това са Мариян Дзингаров (Струмица) и Иво Пецов (Виница), и творбите на Свилен Стефанов от София, България.
Мариян Дзингаров (1976, Струмица) е приключил през 2002 година и получава магистърска степен през 2005 година в Националната художествена академия в София, Република България.
![Галерия Пентименто открива независима галерия Жив организъм на художника Иво Пецов]( "Галерия Пентименто открива независима галерия Жив организъм на художника Иво Пецов")
Галерия " Пентименто " открива независима галерия " Жив организъм " на художника Иво Пецов
Днес (8 ноември) от 18:30 часа в изложба „ Пентименто “ на ул. „ Уилям Гладстон “ № 8, ще бъде открита самостоятелн...
Реализирал е осем независими изложения в Македония, България и Румъния. Участвал е в доста групови изложения в Македония, България, Гърция, Съединени американски щати, Англия, Испания, Швейцария, Италия, Чехия, Румъния.
На изложбата в Куманово взе участие с творбите озаглавени като „ Изгубени пространства “, с които показва най-характерното от своето творчество в последните няколко години.
За неговите произведения впрез 2018 година Трайче Бядов от Стумица написа следния текст: „ Човекът го няма, само че тук е пространството. Къде е липсващ индивидът? Претопил ли се е в пространството? Или пространството се е трансформирало в човек? Изгубен в пространството. Изгубен в индивидът. Изгубени, без опция да се откри, че са едно цяло. Най-трудно е да откриеш себе си. Всичко демонстрира, че индивидът в миналото е съществувал. Знаците са основани от индивида и са предопределени за отгатване от индивида. Какво остава за индивида, когато загуби пространството? Времето? Пространството не е просто пространство. Времето не е просто време. Това е пространство-време. Когато пространството се загуби, времето също изчезва. В картините на Дзингаров пространството е тук и го няма. Времето е тук и не е тук. Човекът е тук и го няма. Те са топоси на временност и последователност. Какво остава откакто всичко е изчезнало? Празнота? Разгледайте добре картините на Дзингаров и се пробвайте да се озовете на избрана дата, в несъмнено време и пространство. Ако не сте съумели, тогава сте се изгубили, преди да се намерите, тъй като те са основани от това, което населява пространството, откакто човек напусне пространството, и от това, което към този момент е в индивида: цвят, силует, форма, знак, страст... Изгубеното пространство е освен деконструкция на пространството, само че и деконструкция на индивида. Изправени пред необитаемо пространство, единственият избор, който има човек, е да се изгуби в него. За да може още веднъж да откри концепцията за себе си. “
Свилен Стефанов (1966, София) е художник, историк на изкуството, критик и куратор. Живее и работи в София. Своето академично обучение е придобил в Националната художествена академия в София. Професор е по история на изкуството на ХХ в. в НХА, лекар на изкуствознанието. Историята му на художник, куратор и критик е обвързвана с група XXL, основана в София през 1994 година
„ Живописта ми е резултат на задоволително нескончаем опит в полето на самата вещественост на това изкуство, само че несравнимо повече, тя е разследване от заниманията ми с доктрина и история на изкуството, както и с практиката ми като художник пред 90-те, когато желаните от мен изразни средства бяха фотографията, текста и пърформанса. Още през последното десетилетие на предишния век, бях измежду основателите на идеологията на група XXL, посредством която актуалното ни изкуство получи ново звучене, друго от заварените „ социалистически “ парадигми, или от налагания (от избрани среди) като наложителен за „ актуалния художник “ неоконцептуализъм. И през днешния ден, напълно съзнателно, работя в изобразително поле, което е обвързвано с традицията, само че това още веднъж е част от разбиранията ми за самостоятелност.
![Иво Пецов за рисуването и поетичното усещане за света]( "Иво Пецов за рисуването и поетичното усещане за света")
Иво Пецов за рисуването и поетичното усещане за света
Иво Пецов е роден в Р. Македония през 1980 година Завършил е Националната художествена академия в София, компетентност „ Графика “...
Живописта ми е наративна и на пръв взор споделя разнообразни „ истории “, само че логическите влакна на тази тематичност са съзнателно прекратени. В тях няма нещо, което по някакъв метод би могло да бъде обвързано с житейска конкретика. Същността на моята работа е надълбоко вкоренена в едновременното чувство за божественост на битието и дълбокото подозрение във всички идеологии, характеризиращи обществената страна на актуалния живот. “
Иво Пецов (1980, Кочани) е приключил своето академично обучение в София, България, в Националната Художествена Академия в София, компетентност „ Графика “, където получава магистърска просветителна степен през 2005 година. През 2010 година сполучливо получава научната и просветителна степен " лекар " в същата академия, компетентност „ Стенопис “.
Като художник е деен с многочислени участия в групови изложения в разнообразни градове в Северна Македония, България, Румъния, Португалия, Испания. Своето творчество е показал допълнително от 15 независими изложения в Северна Македония, България, Румъния, Португалия и Германия. Живее и работи в София, България.
Неговите произведения са част от изложбата под наслов „ Метафизични картини “, която през 2020 година показа в София: „ Тази странна година остави съществени последствия върху начинa ни на мислене и другарство. Картините, които представям, са опит да се позволи загадката към възприятието ни за независимост. В тях се показвам посредством своя изразителен език, изпитвайки компликация да бъда актуален, до момента в който в същото време доста повече ме влече безвременността. Определено актуалният ни проблем ми подейства да изрисувам картините, които да третират възприятието ми на изолация в нашето COVID-19 време. Това време, което е относителна категория, се отнася към пространството – към предметите и знаците, които го легитимират и го вършат разпознаваемо от опита. Това локализиране на времето, върху линейността на протичането му, при мен е единствено загатнато с преднамерено определени нищожни знаци, които да напомнят за съвремието ни, за по-нататък заряда на творбата да понесе фена в сингулярността на безвремието. Съвремието (което по-късно ще е история) е сякаш тук и сякаш съществува, до момента в който единственото безвремието основава своята креативна действителност.
Може би забележителна част от картините, които съм основал до момента носят метафизичност в себе си, поради моята настройка поначало да обръщам централно внимание върху метафизичните въпроси, само че нарекох тази галерия по този начин тъй като във всички обособени произведения има изрично единение от страна на естетическата посока. В тях съм търсил същината на материалността, формата и времето, търсейки отговорите оттатък тях, посредством чистото схващане. Това е и интензивно търсене – креативно търсене и продуктът от него са тези картини и изложбата. “
Мариян Дзингаров (1976, Струмица) е приключил през 2002 година и получава магистърска степен през 2005 година в Националната художествена академия в София, Република България.
Днес (8 ноември) от 18:30 часа в изложба „ Пентименто “ на ул. „ Уилям Гладстон “ № 8, ще бъде открита самостоятелн...
Реализирал е осем независими изложения в Македония, България и Румъния. Участвал е в доста групови изложения в Македония, България, Гърция, Съединени американски щати, Англия, Испания, Швейцария, Италия, Чехия, Румъния.
На изложбата в Куманово взе участие с творбите озаглавени като „ Изгубени пространства “, с които показва най-характерното от своето творчество в последните няколко години.
За неговите произведения впрез 2018 година Трайче Бядов от Стумица написа следния текст: „ Човекът го няма, само че тук е пространството. Къде е липсващ индивидът? Претопил ли се е в пространството? Или пространството се е трансформирало в човек? Изгубен в пространството. Изгубен в индивидът. Изгубени, без опция да се откри, че са едно цяло. Най-трудно е да откриеш себе си. Всичко демонстрира, че индивидът в миналото е съществувал. Знаците са основани от индивида и са предопределени за отгатване от индивида. Какво остава за индивида, когато загуби пространството? Времето? Пространството не е просто пространство. Времето не е просто време. Това е пространство-време. Когато пространството се загуби, времето също изчезва. В картините на Дзингаров пространството е тук и го няма. Времето е тук и не е тук. Човекът е тук и го няма. Те са топоси на временност и последователност. Какво остава откакто всичко е изчезнало? Празнота? Разгледайте добре картините на Дзингаров и се пробвайте да се озовете на избрана дата, в несъмнено време и пространство. Ако не сте съумели, тогава сте се изгубили, преди да се намерите, тъй като те са основани от това, което населява пространството, откакто човек напусне пространството, и от това, което към този момент е в индивида: цвят, силует, форма, знак, страст... Изгубеното пространство е освен деконструкция на пространството, само че и деконструкция на индивида. Изправени пред необитаемо пространство, единственият избор, който има човек, е да се изгуби в него. За да може още веднъж да откри концепцията за себе си. “
Свилен Стефанов (1966, София) е художник, историк на изкуството, критик и куратор. Живее и работи в София. Своето академично обучение е придобил в Националната художествена академия в София. Професор е по история на изкуството на ХХ в. в НХА, лекар на изкуствознанието. Историята му на художник, куратор и критик е обвързвана с група XXL, основана в София през 1994 година
„ Живописта ми е резултат на задоволително нескончаем опит в полето на самата вещественост на това изкуство, само че несравнимо повече, тя е разследване от заниманията ми с доктрина и история на изкуството, както и с практиката ми като художник пред 90-те, когато желаните от мен изразни средства бяха фотографията, текста и пърформанса. Още през последното десетилетие на предишния век, бях измежду основателите на идеологията на група XXL, посредством която актуалното ни изкуство получи ново звучене, друго от заварените „ социалистически “ парадигми, или от налагания (от избрани среди) като наложителен за „ актуалния художник “ неоконцептуализъм. И през днешния ден, напълно съзнателно, работя в изобразително поле, което е обвързвано с традицията, само че това още веднъж е част от разбиранията ми за самостоятелност.
Иво Пецов е роден в Р. Македония през 1980 година Завършил е Националната художествена академия в София, компетентност „ Графика “...
Живописта ми е наративна и на пръв взор споделя разнообразни „ истории “, само че логическите влакна на тази тематичност са съзнателно прекратени. В тях няма нещо, което по някакъв метод би могло да бъде обвързано с житейска конкретика. Същността на моята работа е надълбоко вкоренена в едновременното чувство за божественост на битието и дълбокото подозрение във всички идеологии, характеризиращи обществената страна на актуалния живот. “
Иво Пецов (1980, Кочани) е приключил своето академично обучение в София, България, в Националната Художествена Академия в София, компетентност „ Графика “, където получава магистърска просветителна степен през 2005 година. През 2010 година сполучливо получава научната и просветителна степен " лекар " в същата академия, компетентност „ Стенопис “.
Като художник е деен с многочислени участия в групови изложения в разнообразни градове в Северна Македония, България, Румъния, Португалия, Испания. Своето творчество е показал допълнително от 15 независими изложения в Северна Македония, България, Румъния, Португалия и Германия. Живее и работи в София, България.
Неговите произведения са част от изложбата под наслов „ Метафизични картини “, която през 2020 година показа в София: „ Тази странна година остави съществени последствия върху начинa ни на мислене и другарство. Картините, които представям, са опит да се позволи загадката към възприятието ни за независимост. В тях се показвам посредством своя изразителен език, изпитвайки компликация да бъда актуален, до момента в който в същото време доста повече ме влече безвременността. Определено актуалният ни проблем ми подейства да изрисувам картините, които да третират възприятието ми на изолация в нашето COVID-19 време. Това време, което е относителна категория, се отнася към пространството – към предметите и знаците, които го легитимират и го вършат разпознаваемо от опита. Това локализиране на времето, върху линейността на протичането му, при мен е единствено загатнато с преднамерено определени нищожни знаци, които да напомнят за съвремието ни, за по-нататък заряда на творбата да понесе фена в сингулярността на безвремието. Съвремието (което по-късно ще е история) е сякаш тук и сякаш съществува, до момента в който единственото безвремието основава своята креативна действителност.
Може би забележителна част от картините, които съм основал до момента носят метафизичност в себе си, поради моята настройка поначало да обръщам централно внимание върху метафизичните въпроси, само че нарекох тази галерия по този начин тъй като във всички обособени произведения има изрично единение от страна на естетическата посока. В тях съм търсил същината на материалността, формата и времето, търсейки отговорите оттатък тях, посредством чистото схващане. Това е и интензивно търсене – креативно търсене и продуктът от него са тези картини и изложбата. “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ