Карл Албрехт е изключително странна личност, която живее в едно

Карл Албрехт е извънредно странна персона, която живее в едно от най-бурните времена на историята – Втората Световна война. Той има вяра извънредно доста в руските идеали, само че това не му пречи след време да бъде един от най-верните чиновници на хитлер. Често казвал, че немските социалисти са същински другари на Хитлер и тъкмо той ще бъде избавител на родината – Съюз на съветските социалистически републики. Впрочем не инцидентно същият даже споделя, че към този момент хиляди немски служащи и селяни са дали живота си за съветската независимост. Именно това ще е индивидът, който през 1942 година ще пуска най-различни материали в окупираните територии.

Забавната страна на историята е, че същият човек е бил един от най-страстните фенове на новата власт и даже е бил шеф на цялата горска промишленост в Съюз на съветските социалистически републики. Някъде в целия живот нещо се трансформира, само че какво?

Карл Албрехт открива комунизма незабавно след Първата Световна война. През 1923 година не съумява да откри място за себе си в дълбоката рецесия, която се ражда в Германия и по съвет на неговите приятели би трябвало да замине незабавно за Съветска Русия, която приветствала задграничните експерти – всички локални били към този момент избити. Албрехт може да се похвали като един от провалените студенти по горски мениджмънт, само че бърза да поправи грешката в Агрокултурния институт в Ленинград.

Липсата на приключено обучение и опит, както и знания по съветски език, не могат да го спрат да доближи нови висоти в страната. След няколко години съумява да стигне до върховете на горското инженерство и по-късно стартира да се занимава с горите, дървообработката и други спомагателни служби. Неговата съществена задача е да упражнява надзор върху една от най-богатите структури на руската промишленост.

Прави разнообразни горски огледи в другите елементи на света и рапортува къде би трябвало да се приключи добива и да стартира повторното залесяване. През 30-те години на предишния век специализира в Скандивания и Германия, откъдето се връща с нови хрумвания, както и проекти за модернизацията на руската горска промишленост. Неговото мнение е, че за увеличението на продукция могат да се употребяват пандизчии и депортирани хора, чиято орис ще е работа до гибел. Това постоянно води до рецензии, само че защото никой не обръща доста внимание на ориста на прокудените, концепцията се приема сносно.

Голямата уста на новия болшевик ще бъде и добър мотив да завоюва нови врагове измежду високите постове. Семейството му също вижда това и до момента в който брачната половинка Клара е другарски настроена с всички, тя постоянно ще предизвестява своя обичан, че от време на време е хубаво да си затваря устата, с цел да не бъде изпратен в Сибир. Времето минава и Албрехт стартира да се замисля дали не е време да напусне Съюз на съветските социалистически републики. По време на една разходка в Далечния изток през март 1932 година той ще открие немския консул във Владивосток и ще изиска да се върне вкъщи. Преди даже да си извади виза, руските специфични елементи ще го арестуват и ще го разгласят за немски разузнавач.

След година и половина в пандиза, Карл е опрощение, като даже ще изиска да бъде върнат при своята съветска брачна половинка и дете. Причината да избяга също е разбираема – омръзнало му е да гледа обирите на партията, както и другите търкания със закона, това го изморявало и поискал да си тръгне и да се завърне в Германия. След освобождението си съумява да избяга и да се засели назад в Германия.

Там обаче не е посрещнат с цветя и рози. Неговият единствен източник на средства е дребна инвалидна пенсия, която е получил от здравословните проблеми, породени през Първата Световна война. Опитва се да си откри работа в Турция и още веднъж няма никакъв триумф. Отчаянието става още по-сериозно, когато се замисля дали не е време да се опита да се върне в Съюз на съветските социалистически републики. В този прелестен миг има шанса да вдигне телефона си и да се запознае с Йозеф Гьобелс – министъра на обществените връзки и пропагандата. Карл е рекрутиран да взе участие в по този начин наречената Анти-Коминтерна организация, която би трябвало да се занимава с анти-съветска агитация.

Горският експерт, благодарение на познанията си и опита от живота в Съюз на съветските социалистически републики, се оказва верният претендент, който може да даде тъкмо това, което е належащо на руснаците – нацистката агитация печели един от най-хубавите си фрагменти. Започва да излъчва най-различни радио стратегии и да приказва за главната цел на комунизма. Дори издава книга, в която споделя по какъв начин е протичал живота в тази страна през последните 10 години.

Книгата излиза през 1938 година и създателят непосредствено насочва своите рецензии към Сталин – назовава го юдео-болшевишки деспот. До края на Втората Световна война, тази книга ще бъде отпечатана повече от 2 милиона пъти, толкоз ще бъдат и продажбите. В това отношение можем да бъдем сигурни, че е един от най-хубавите писатели на Третия Райх, най-вероятно първият ще е Хитлер.

Карл работи за министерството на пропагандата до 1942 година и даже там ще прояви твърдоглавство и отново ще завоюва врагове. Преместен е в организацията Тодт, която би трябвало да работи в окупираните територии и да взима на работа пандизчии и военнопленници. Червената войска се оказва огромен залък за нацистите, само че Алберхт търси способи да пречупи тяхната опозиция и да насочи вниманието против тях. Според него, окупираните местности не би трябвало да се удрят с пестник, ръката на нацистите би трябвало да е насочваща и водеща мощ към съперника. По негова самодейност стартира да се построява и една нова и още по-специална стратегия за приложимост на руските военнопленници.

Алберхт продължава да влиза в несъгласия с всички рангове над него, само че не се отхвърля от концепцията си да употребява съветски пандизчии против Червената войска. Ето за какво го местят от локация на локация и най-сетне го зачисляват към SS. Най-накрая едори нараснал като пълководец на батальон, само че откакто не схваща доста от военна тактика, неговата първа задача ще е да се съобщи на американците.

Само след две години ще бъде освободен. съумява да избегне всички санкции, заявявайки, че се е опитвал по всевъзможен метод да опази съветския народ. Карл Албрехт се заселва в Западна Германия и продължава да води анти-комунистическата агитация до последния ден от живота си. По някаква причина не харесва всичко, което се случва след Втората Световна война. Не е мъчно да се схванат претекстовете му.