Миналото няма давност!
Калин Манолов*
Много противоречивият ръководител на Върховния административен съд Георги Чолаков отишъл на съвещание на парламентарната вътрешна комисия да се кара на депутатите, че одобряват на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на закона за достъп и откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска, който през март 2022 група депутати от ръководещата коалиция внесоха в Народното събрание. Според добре осведомен източник Чолаков даже декларирал, че дори депутатите да одобряват измененията, Върховен административен съд няма да се преценява с тях.
За какво тъкмо става дума?
Законопроектът препотвърждава държавната политика за откриване сътрудниците на комунистическите секрети служби, която Върховният административен съд от 2019 година се пробва да промени. Очевидната му цел е обществеността да остане неинформирана за агентурното минало на някои от претендентите за изборни политически длъжности, към този момент обявявани за сътрудници на Държавна сигурност. С приемането на импортираните ремонти, Комисията по досиетата ще може да се базира на предходно свое решение за принадлежност на проверяваното лице към Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Министерството на нар, без да е длъжна още веднъж да открива принадлежността му или да търси нови доказателства за нея. Така се подсигурява гласност, бистрота и проследимост на информацията, към която има засилен публичен интерес.
Има няколко вероятни отговора за какво Върховният административен съд не желае това, и нито един от тях не е лицеприятен. Достатъчно е да си спомним, че преди години ръководителят на комисията Евтим Костадинов бе споделил, че почти всеки 17-и българин е бил обвързван с някогашната Държавна сигурност… Но обструкциите на висшите съдии за следващ път удостоверяват потребността да се знае всичко за всички – и сътрудници, и сътрудници. При това освен имената им, в случай че попадат в обсега на някоя писмен знак от настоящия закон за досиетата, тъй като аплайват за социална служба или тъй като са били началници на нещо. Едва ли единствено на мен ще ми е забавно да знам какъв брой полицаи – в най-широкия смисъл на думата – е имало в Народна република България. Какви са били задачите, дилемите и структурата на всички ръководства на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) (Комитета за държавна сигурност). Кои са били началници на тези ръководства и кои – техни заместници. Колко ченгета са работели под прикритие в посолствата и комерсиалните представителства на Народна Република България, както и в представителствата на държавни компании и кореспондентски пунктове на средствата за всеобщо осведомление зад граница. Колко са вербуваните секретни сътрудници (агенти, резиденти, държатели на явочни и тайни квартири) за интервала 1967-1989 година – както български жители, по този начин и непознати жители от български генезис. Грях ми на душата, само че желая да знам и имената на умряли сътрудници и сътрудници.
Знам, че на никое място няма такава систематизирана информация.
Но детайлното познаване на най-близката ни история е единственият метод да избегнем повторението й. Затова считам, че е извънредно време да бъде основан прословутия и спряган от години Институт за национална памет, чиито сътрудници да дадат отговор на тези и още доста други свързани с някогашната Държавна сигурност въпроси. Да речем: кои са били съветниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и на ГРУ в България, кои българи са изкарали техните школи в Съюз на съветските социалистически републики, кой е търгувал с оръжие, цигари и опиати, кой е подготвял терористи… Може би е рационално подобен институт да е под шапката на сегашната Комисия по досиетата – даже да не се назовава институт, а да е да вземем за пример негова Дирекция „ Научна и изследователска активност “, която да проверява и огласява закононарушенията против българския народ посредством сборници и изложения. Защо да не създадем и непрекъснат Музей на комунизма, който да сплотява експонатите от настоящия Музей на социалистическото изкуство, експозицията на сегашната Комисия, и новооткрити архиви, атрибути и знаци на комунистическата власт? Сградата на някогашната Дирекция на полицията на Лъвов мост е неведнъж предлагана за сходна цел. Да не приказваме, че тази Дирекция „ Научна и изследователска активност “ може и ТРЯБВА да формулира оферти за образователните стратегии по история, които касаят интервала на комунизма, и да ги дава на МОН. И, несъмнено, да продължи да огласява сътрудниците на Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Министерството на нар. Чувал съм от членове на комисията, че в това отношение имат работа за още 10-15 години…
Впрочем, самата Комисия по досиетата може да се прекръсти да вземем за пример на Комисия за проучване закононарушенията на комунизма в България. Да напомня, че през 2000 година Народното събрание разгласи комунизма за незаконен в умишлен закон.
Добре е националните ни представители да помислят по тези въпроси, до момента в който пристигна ред на промяната на сегашните членове на Комисията по досиетата. Те към този момент работят повече от 4 години след края на мандата си, може да поработят още малко, до момента в който законът им се промени и добави в упоменатите от мен направления.
*Текстът е оповестен в
Много противоречивият ръководител на Върховния административен съд Георги Чолаков отишъл на съвещание на парламентарната вътрешна комисия да се кара на депутатите, че одобряват на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на закона за достъп и откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска, който през март 2022 група депутати от ръководещата коалиция внесоха в Народното събрание. Според добре осведомен източник Чолаков даже декларирал, че дори депутатите да одобряват измененията, Върховен административен съд няма да се преценява с тях.
За какво тъкмо става дума?
Законопроектът препотвърждава държавната политика за откриване сътрудниците на комунистическите секрети служби, която Върховният административен съд от 2019 година се пробва да промени. Очевидната му цел е обществеността да остане неинформирана за агентурното минало на някои от претендентите за изборни политически длъжности, към този момент обявявани за сътрудници на Държавна сигурност. С приемането на импортираните ремонти, Комисията по досиетата ще може да се базира на предходно свое решение за принадлежност на проверяваното лице към Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Министерството на нар, без да е длъжна още веднъж да открива принадлежността му или да търси нови доказателства за нея. Така се подсигурява гласност, бистрота и проследимост на информацията, към която има засилен публичен интерес.
Има няколко вероятни отговора за какво Върховният административен съд не желае това, и нито един от тях не е лицеприятен. Достатъчно е да си спомним, че преди години ръководителят на комисията Евтим Костадинов бе споделил, че почти всеки 17-и българин е бил обвързван с някогашната Държавна сигурност… Но обструкциите на висшите съдии за следващ път удостоверяват потребността да се знае всичко за всички – и сътрудници, и сътрудници. При това освен имената им, в случай че попадат в обсега на някоя писмен знак от настоящия закон за досиетата, тъй като аплайват за социална служба или тъй като са били началници на нещо. Едва ли единствено на мен ще ми е забавно да знам какъв брой полицаи – в най-широкия смисъл на думата – е имало в Народна република България. Какви са били задачите, дилемите и структурата на всички ръководства на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) (Комитета за държавна сигурност). Кои са били началници на тези ръководства и кои – техни заместници. Колко ченгета са работели под прикритие в посолствата и комерсиалните представителства на Народна Република България, както и в представителствата на държавни компании и кореспондентски пунктове на средствата за всеобщо осведомление зад граница. Колко са вербуваните секретни сътрудници (агенти, резиденти, държатели на явочни и тайни квартири) за интервала 1967-1989 година – както български жители, по този начин и непознати жители от български генезис. Грях ми на душата, само че желая да знам и имената на умряли сътрудници и сътрудници.
Знам, че на никое място няма такава систематизирана информация.
Но детайлното познаване на най-близката ни история е единственият метод да избегнем повторението й. Затова считам, че е извънредно време да бъде основан прословутия и спряган от години Институт за национална памет, чиито сътрудници да дадат отговор на тези и още доста други свързани с някогашната Държавна сигурност въпроси. Да речем: кои са били съветниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и на ГРУ в България, кои българи са изкарали техните школи в Съюз на съветските социалистически републики, кой е търгувал с оръжие, цигари и опиати, кой е подготвял терористи… Може би е рационално подобен институт да е под шапката на сегашната Комисия по досиетата – даже да не се назовава институт, а да е да вземем за пример негова Дирекция „ Научна и изследователска активност “, която да проверява и огласява закононарушенията против българския народ посредством сборници и изложения. Защо да не създадем и непрекъснат Музей на комунизма, който да сплотява експонатите от настоящия Музей на социалистическото изкуство, експозицията на сегашната Комисия, и новооткрити архиви, атрибути и знаци на комунистическата власт? Сградата на някогашната Дирекция на полицията на Лъвов мост е неведнъж предлагана за сходна цел. Да не приказваме, че тази Дирекция „ Научна и изследователска активност “ може и ТРЯБВА да формулира оферти за образователните стратегии по история, които касаят интервала на комунизма, и да ги дава на МОН. И, несъмнено, да продължи да огласява сътрудниците на Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Министерството на нар. Чувал съм от членове на комисията, че в това отношение имат работа за още 10-15 години…
Впрочем, самата Комисия по досиетата може да се прекръсти да вземем за пример на Комисия за проучване закононарушенията на комунизма в България. Да напомня, че през 2000 година Народното събрание разгласи комунизма за незаконен в умишлен закон.
Добре е националните ни представители да помислят по тези въпроси, до момента в който пристигна ред на промяната на сегашните членове на Комисията по досиетата. Те към този момент работят повече от 4 години след края на мандата си, може да поработят още малко, до момента в който законът им се промени и добави в упоменатите от мен направления.
*Текстът е оповестен в
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ