С нас Москва е в мир и бой: Как един руски журналист описва пълното подчинение на България от СССР
Какво вижда един руснак, когато дойде в София?
Ресторант Арбат. Улица " Московска ". Магазините " Берьозка ". Паметникът на Цар Освободител. Сталинистката архитектура на Партийния дом (при който липсва единствено остарялата алена петолъчка).
" За мен България е мястото, в което се избавих от робството на имперското мислене, а него очевидно го има във всеки от нас - ние сме ви освободили, ние сме по-големият брат, значи вечно сте ни длъжни ", споделя Леонид Парфьонов.
Известният съветски опозиционен публицист прави брилянтно изложение на съветския нрав по отношение на България в епизод от. Самият той приказва сносно на български език и познава културата, политиката и публичните настройки в страната.
Говорейки на съветската си аудитория, Парфьонов в действителност отваря очите и на младите българи, които нямат свои мемоари за времената преди 1989 година
Например - може би не допускат, че в химна на Народна република България се пее за... Москва. Но не и за София.
" Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и пердах!
Партия велика води,
нашият надвит строй ".
" Има ли въобще страна тук? В химна се пее за непозната столица, а не се пее за личната страна ", разяснява Леонид Парфьонов в диалога си с Дуд. Той споделя по какъв начин България е превърната в умалено копие на Съюз на съветските социалистически републики след 1944 година - " тъй като в целия соцлагер всичко трябваше да е руско - от държавния проект до пионерската организация ".
Тоталитарната комунистическа партия провежда " дребен Гулаг " с лагерите против политически пандизчии, избива опозиционните водачи и " враговете с партиен билет " като Трайчо Костов, и вкарва на всички места така наречен " преден руски опит ".
Отношението на руснаците към българите като към неразличими от всички останали източноевропейски " окупирани " народи стартира още по-отдавна.
" Това ме изненадваше, когато дойдох в България по руско време. За първи път пристигнах през 80-та година. И виждам " Цар Освободител ". Там е бул. " Граф Игнатиев ", а надолу е бул. " Княз Дондуков ", споделя Парфьонов.
Защо България е наричана 16-та репубика на Съветския съюз, макар че официално в никакъв случай не е била съставка от тази конструкция?
" Защото тя беше един от най-безправните спътници. Смяташе се, че българите са най-покорните. Като цяло, имаше доста надменно и високомерно отношение. В Съюз на съветските социалистически републики съществуваше едно разбиране " близката чужбина ". Например - каква чужбина е Латвия? Каква чужбина е Украйна? Каква чужбина са Казахстан и Грузия? Пееше се " курица не птица, Болгария не заграница " ( " кокошката не е птица, а България не е чужбина) ". Може би и аз имах сходно отношение. Не изпитвах експанзия и за разлика от моите съотечественици от същото потомство по това време не бърках Букурещ с Будапеща. Но имаше такова отношение - за какво да разграничаваме на страните от Източна Европа? Всички са едно и също ", показва още журналистът.
Той споделя забавен виц от Санкт Петербург, където пътува в тролей и чете българското списание за литература, изкуство и просвета ЛИК.
" Чета го, а се оказва, че един дядо ме заглежда през рамо. И внезапно ми споделя: " Какъв е този отпадък? Всички букви са руски, а думите са други, ***** ", споделя Парфьонов. " Отговорих му оптимално неутрално, че това е български език. А той ми сподели: " Абе тия настина ли пишат по този начин? Като имат руски букви, за какво не пишат разбираеми думи?! ". Много се ядоса на това отношение ", споделя Парфьонов.
Журналистът споделя, че животът му в България го е научил да бъде " хедонист ".
Една от най-големите изненади от първите му гостувания в София се оказват кафенетата навън в центъра на града.
" Спомням си това учудване - по какъв начин се трансформира улицата от това, че хората просто си седят на масите. Просто човек идва непринудено и си сяда, или две приятелки пият кафе и си приказват. Това е напълно различен метод на живот. Съветският човек от самото начало е угрижен. Да излезе без причина, оптимистично? Това въобще не беше признато за обикновено - един човек да седи на маса, да си кръстоса краката, да чете вестник и да пие кафе на улицата ", разяснява още Парфьонов.
Докато учи в журналистическия факултет в Ленинград, той се сприятелява с доста българи, които също следват в Съюз на съветските социалистически републики и живеят в неговото общежитие. Това се оказва проблем за някои от съветските им сътрудници.
Срещу Парфьонов е написан донос за това, че беседва с чужденците на български, а той е неясен за останалите студенти.
Той е привикан в университета, с цел да даде пояснения. Деканът му споделя: " Ето, хората пишат, че вместо да носиш високо знамето на руския човек и да ръководиш българите, които са пристигнали да учат при нас, ти приказваш на български език с тях и се оприличаваш на тях. И крещите на това неясно произношение в общата кухня и пиете българско вино ".
Парфьонов споделя, че е останал шокиран от обстановката, в която не разбирал дали се чака да се пази или да се възмущава.
" За благополучие деканът поговори и най-после сподели: " Представи си, при нас има хора, които пишат непринудено доноси. Ние не сме ги карали да алармират по какъв начин живеете с чужденците. Хората сами ги пишат ".
Леонид Парфьонов приказва още за " менталната революция ", която руснаците водят между тях поради политическата агитация.
Най-страшната русофобия, споделя той, е да твърдиш, че " без Путин няма Русия ".
" Нима 150 млн. население е толкоз бездарно и безпомщно, че не може да размени един човек? Още повече - един ден него няма да го има. И какво - Русия ще спре ли да съществува? Отричаш 1150 години държавност в Русия? ", пита той.
На въпроса на Дуд дали може да съпостави отношението на Кремъл към България с войната в Украйна, той дава отговор:
" Това е имперският мироглед - ние знаем най-добре по какъв начин се живее щастливо. Ние вас ви освободихме и сте длъжни постоянно да сте ни признателни и да вършиме каквото ви кажем. Добре, освободил си ги. Но за какво? За да могат хората да живеят своя живот отсега нататък, или си ги завоювал и са длъжни да ти бъдат колония, да слушат твоя диктат, да пеят за твоята столица в своя химн? ".
Попитан дали в миналото ще се върне в Русия, Парфьонов дава отговор с горест.
" Не мога да си го показва. Както споделят хората - ППЖ, или " пока Путин жив " (докато Путин е жив). Или до края на путинизма. Може би трябвало да се приуча към разновидността, че евентуално в никакъв случай няма да се върна. Но ми се коства, че всичко, което се случва сега, е прекомерно противоестествено, с цел да продължава доста дълго. Прекалено доста е срещу времето, срещу историята, срещу смисъла, срещу 21 век ".
Ден откакто епизодът на Дуд за България излезе в YouTube, съветските медии оповестиха, че Леонид Парфьонов е разследван от съветската полиция за това, че не уведомил службите за съществуването на задграничен паспорт от Израел.
Ресторант Арбат. Улица " Московска ". Магазините " Берьозка ". Паметникът на Цар Освободител. Сталинистката архитектура на Партийния дом (при който липсва единствено остарялата алена петолъчка).
" За мен България е мястото, в което се избавих от робството на имперското мислене, а него очевидно го има във всеки от нас - ние сме ви освободили, ние сме по-големият брат, значи вечно сте ни длъжни ", споделя Леонид Парфьонов.
Известният съветски опозиционен публицист прави брилянтно изложение на съветския нрав по отношение на България в епизод от. Самият той приказва сносно на български език и познава културата, политиката и публичните настройки в страната.
Говорейки на съветската си аудитория, Парфьонов в действителност отваря очите и на младите българи, които нямат свои мемоари за времената преди 1989 година
Например - може би не допускат, че в химна на Народна република България се пее за... Москва. Но не и за София.
" Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и пердах!
Партия велика води,
нашият надвит строй ".
" Има ли въобще страна тук? В химна се пее за непозната столица, а не се пее за личната страна ", разяснява Леонид Парфьонов в диалога си с Дуд. Той споделя по какъв начин България е превърната в умалено копие на Съюз на съветските социалистически републики след 1944 година - " тъй като в целия соцлагер всичко трябваше да е руско - от държавния проект до пионерската организация ".
Тоталитарната комунистическа партия провежда " дребен Гулаг " с лагерите против политически пандизчии, избива опозиционните водачи и " враговете с партиен билет " като Трайчо Костов, и вкарва на всички места така наречен " преден руски опит ".
Отношението на руснаците към българите като към неразличими от всички останали източноевропейски " окупирани " народи стартира още по-отдавна.
" Това ме изненадваше, когато дойдох в България по руско време. За първи път пристигнах през 80-та година. И виждам " Цар Освободител ". Там е бул. " Граф Игнатиев ", а надолу е бул. " Княз Дондуков ", споделя Парфьонов.
Защо България е наричана 16-та репубика на Съветския съюз, макар че официално в никакъв случай не е била съставка от тази конструкция?
" Защото тя беше един от най-безправните спътници. Смяташе се, че българите са най-покорните. Като цяло, имаше доста надменно и високомерно отношение. В Съюз на съветските социалистически републики съществуваше едно разбиране " близката чужбина ". Например - каква чужбина е Латвия? Каква чужбина е Украйна? Каква чужбина са Казахстан и Грузия? Пееше се " курица не птица, Болгария не заграница " ( " кокошката не е птица, а България не е чужбина) ". Може би и аз имах сходно отношение. Не изпитвах експанзия и за разлика от моите съотечественици от същото потомство по това време не бърках Букурещ с Будапеща. Но имаше такова отношение - за какво да разграничаваме на страните от Източна Европа? Всички са едно и също ", показва още журналистът.
Той споделя забавен виц от Санкт Петербург, където пътува в тролей и чете българското списание за литература, изкуство и просвета ЛИК.
" Чета го, а се оказва, че един дядо ме заглежда през рамо. И внезапно ми споделя: " Какъв е този отпадък? Всички букви са руски, а думите са други, ***** ", споделя Парфьонов. " Отговорих му оптимално неутрално, че това е български език. А той ми сподели: " Абе тия настина ли пишат по този начин? Като имат руски букви, за какво не пишат разбираеми думи?! ". Много се ядоса на това отношение ", споделя Парфьонов.
Журналистът споделя, че животът му в България го е научил да бъде " хедонист ".
Една от най-големите изненади от първите му гостувания в София се оказват кафенетата навън в центъра на града.
" Спомням си това учудване - по какъв начин се трансформира улицата от това, че хората просто си седят на масите. Просто човек идва непринудено и си сяда, или две приятелки пият кафе и си приказват. Това е напълно различен метод на живот. Съветският човек от самото начало е угрижен. Да излезе без причина, оптимистично? Това въобще не беше признато за обикновено - един човек да седи на маса, да си кръстоса краката, да чете вестник и да пие кафе на улицата ", разяснява още Парфьонов.
Докато учи в журналистическия факултет в Ленинград, той се сприятелява с доста българи, които също следват в Съюз на съветските социалистически републики и живеят в неговото общежитие. Това се оказва проблем за някои от съветските им сътрудници.
Срещу Парфьонов е написан донос за това, че беседва с чужденците на български, а той е неясен за останалите студенти.
Той е привикан в университета, с цел да даде пояснения. Деканът му споделя: " Ето, хората пишат, че вместо да носиш високо знамето на руския човек и да ръководиш българите, които са пристигнали да учат при нас, ти приказваш на български език с тях и се оприличаваш на тях. И крещите на това неясно произношение в общата кухня и пиете българско вино ".
Парфьонов споделя, че е останал шокиран от обстановката, в която не разбирал дали се чака да се пази или да се възмущава.
" За благополучие деканът поговори и най-после сподели: " Представи си, при нас има хора, които пишат непринудено доноси. Ние не сме ги карали да алармират по какъв начин живеете с чужденците. Хората сами ги пишат ".
Леонид Парфьонов приказва още за " менталната революция ", която руснаците водят между тях поради политическата агитация.
Най-страшната русофобия, споделя той, е да твърдиш, че " без Путин няма Русия ".
" Нима 150 млн. население е толкоз бездарно и безпомщно, че не може да размени един човек? Още повече - един ден него няма да го има. И какво - Русия ще спре ли да съществува? Отричаш 1150 години държавност в Русия? ", пита той.
На въпроса на Дуд дали може да съпостави отношението на Кремъл към България с войната в Украйна, той дава отговор:
" Това е имперският мироглед - ние знаем най-добре по какъв начин се живее щастливо. Ние вас ви освободихме и сте длъжни постоянно да сте ни признателни и да вършиме каквото ви кажем. Добре, освободил си ги. Но за какво? За да могат хората да живеят своя живот отсега нататък, или си ги завоювал и са длъжни да ти бъдат колония, да слушат твоя диктат, да пеят за твоята столица в своя химн? ".
Попитан дали в миналото ще се върне в Русия, Парфьонов дава отговор с горест.
" Не мога да си го показва. Както споделят хората - ППЖ, или " пока Путин жив " (докато Путин е жив). Или до края на путинизма. Може би трябвало да се приуча към разновидността, че евентуално в никакъв случай няма да се върна. Но ми се коства, че всичко, което се случва сега, е прекомерно противоестествено, с цел да продължава доста дълго. Прекалено доста е срещу времето, срещу историята, срещу смисъла, срещу 21 век ".
Ден откакто епизодът на Дуд за България излезе в YouTube, съветските медии оповестиха, че Леонид Парфьонов е разследван от съветската полиция за това, че не уведомил службите за съществуването на задграничен паспорт от Израел.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ