Тайван - горещата тема от първата среща между Байдън и Си Цзинпин
Какво се случва сред Китай и Тайван?
Тайван е островна страна, която обаче е отчасти приета. Исторически ръководи цялостен Китай, само че след Китайската революция държавното управление губи континенталната част от комунистите и се мести на острова, където основава един “по-демократичен” Китай през 1949 година С държавното управление се реалокират и 2 милиона души.
Тайван е 22-рата най-голяма стопанска система в света и високотехнологичната й индустрия играе основна роля в световната стопанска система.
През 80-те години на предишния век връзките сред Китай и Тайван стартират да се затоплят. Пекин вкарва формулата “една страна - две системи”, която разрешава на Тайпе да има известна самостоятелност, която се признава от китайските управляващи. Такъв е казусът и с Хонконг.
Това предложение обаче не се харесва на Тайван и не се приема. Въпреки това островната отчасти приета страна облекчава визовия режим по отношение на Китай. През 1991 година е разгласен и завършек на войната. Разговори по това време има сред неофициални представители на двете страни, макар настояванията на Пекин, че държавното управление в Тайван е нелегитимно и държавни срещи не могат да се организират.
През 2000 година Тайпе избира нов президент - Чън Шуи-Байън, което тормози Пекин. Причината - Шуи-Байън поддържа оповестяването на самостоятелност от страна на Тайван.
През 2004 година Чън Шуи-Байън е избран отново. Тогава Китай приема така наречен закон срещу отцепването, с което декларира намерено правото на Китай да употребява " немирни средства " против Тайван, в случай че направи сходен опит.
През 2016 година Тайван избира и сегашния си президент - Цай Инуън, която е водач на Демократичната прогресивна партия, бореща се за независимостта на Тайван от Китай. По това време отпред на Съединените американски щати застава Доналд Тръмп, с който Цай организира телефонен диалог - пробив в политиката на Съединени американски щати от 1979 година, когато формалните връзки сред Вашингтон и Тайпе са замразени.
Неофициално Съединени американски щати оказва помощ на Тайван с оръжия за отбрана и изрично показва, че всяка една офанзива от страна на Китай би провокирала “сериозни притеснения”. През 2018 година Китай стартира да ускорява натискът върху интернационалните компании да включат Тайван като част от Китай в своите публични интернет страници. Заплахата в противоположен случай е преустановяването на бизнес връзките.
2020 година се явява повратна. Цай печели втори мандат, а по това време към този момент се случват събитията в Хонконг - в продължение на месеци там има демонстрации против опитите да се наруши независимостта на автономията. Тайван предстоящо следи обстановката от близко. По-късно същата година Законът за националната сигурност в Китай, който визира Хонконг бе общопризнат необятно като още един знак, че Пекин ускорява натиска си в района. Съединени американски щати пък усилват поддръжката си за Тайпе. Миналият септември Вашингтон прати и дипломатически сигнал като изпрати най-високопоставен чиновник от Държавния департамент на посещаване в острова - ход, който бе подложен на остри рецензии от страна на Пекин.
Китай предизвести Съединени американски щати “да не изпраща неправилни сигнали за независимостта на Тайван, с цел да не навреди на връзките сред Вашингтон и Пекин”. По време на визитата Китай организира боен тест по вода.
В началото на месец октомври Китай предприе поредна провокация като изпрати рекорден брой китайски военни самолети във въздушното пространство на Тайпе.
Отношенията сред Китай и Пекин са в най-лошото си положение от 40 години насам.
Какво си споделиха Джо Байдън и Си Цзинпин?
Държавникът на Съединени американски щати изрази своето безпокойствие от повишаващото се напрежение сред Тайван и Китай. Според Вашингтон Пекин нарушава човешки права и насочи предизвестие да не се вършат едностранни опити за смяна на статута на Тайпе.
Китайският президент от своя страна предизвестил американския си сътрудник " да не си играе с огъня ", като работи за независимостта на Тайван. В противоположен случай Пекин ще бъде заставен да предприеме “решителни мерки”, в случай че “сепаратистите в Тайван” преминат “червена линия”.
В същото време американският и китайският президент дадоха обещание да работят дружно по въпросите на енергетиката и климата и подчертаха отговорността си пред света да бъде избегнат спор.
Джесика Вълчева
Тайван е островна страна, която обаче е отчасти приета. Исторически ръководи цялостен Китай, само че след Китайската революция държавното управление губи континенталната част от комунистите и се мести на острова, където основава един “по-демократичен” Китай през 1949 година С държавното управление се реалокират и 2 милиона души.
Тайван е 22-рата най-голяма стопанска система в света и високотехнологичната й индустрия играе основна роля в световната стопанска система.
През 80-те години на предишния век връзките сред Китай и Тайван стартират да се затоплят. Пекин вкарва формулата “една страна - две системи”, която разрешава на Тайпе да има известна самостоятелност, която се признава от китайските управляващи. Такъв е казусът и с Хонконг.
Това предложение обаче не се харесва на Тайван и не се приема. Въпреки това островната отчасти приета страна облекчава визовия режим по отношение на Китай. През 1991 година е разгласен и завършек на войната. Разговори по това време има сред неофициални представители на двете страни, макар настояванията на Пекин, че държавното управление в Тайван е нелегитимно и държавни срещи не могат да се организират.
През 2000 година Тайпе избира нов президент - Чън Шуи-Байън, което тормози Пекин. Причината - Шуи-Байън поддържа оповестяването на самостоятелност от страна на Тайван.
През 2004 година Чън Шуи-Байън е избран отново. Тогава Китай приема така наречен закон срещу отцепването, с което декларира намерено правото на Китай да употребява " немирни средства " против Тайван, в случай че направи сходен опит.
През 2016 година Тайван избира и сегашния си президент - Цай Инуън, която е водач на Демократичната прогресивна партия, бореща се за независимостта на Тайван от Китай. По това време отпред на Съединените американски щати застава Доналд Тръмп, с който Цай организира телефонен диалог - пробив в политиката на Съединени американски щати от 1979 година, когато формалните връзки сред Вашингтон и Тайпе са замразени.
Неофициално Съединени американски щати оказва помощ на Тайван с оръжия за отбрана и изрично показва, че всяка една офанзива от страна на Китай би провокирала “сериозни притеснения”. През 2018 година Китай стартира да ускорява натискът върху интернационалните компании да включат Тайван като част от Китай в своите публични интернет страници. Заплахата в противоположен случай е преустановяването на бизнес връзките.
2020 година се явява повратна. Цай печели втори мандат, а по това време към този момент се случват събитията в Хонконг - в продължение на месеци там има демонстрации против опитите да се наруши независимостта на автономията. Тайван предстоящо следи обстановката от близко. По-късно същата година Законът за националната сигурност в Китай, който визира Хонконг бе общопризнат необятно като още един знак, че Пекин ускорява натиска си в района. Съединени американски щати пък усилват поддръжката си за Тайпе. Миналият септември Вашингтон прати и дипломатически сигнал като изпрати най-високопоставен чиновник от Държавния департамент на посещаване в острова - ход, който бе подложен на остри рецензии от страна на Пекин.
Китай предизвести Съединени американски щати “да не изпраща неправилни сигнали за независимостта на Тайван, с цел да не навреди на връзките сред Вашингтон и Пекин”. По време на визитата Китай организира боен тест по вода.
В началото на месец октомври Китай предприе поредна провокация като изпрати рекорден брой китайски военни самолети във въздушното пространство на Тайпе.
Отношенията сред Китай и Пекин са в най-лошото си положение от 40 години насам.
Какво си споделиха Джо Байдън и Си Цзинпин?
Държавникът на Съединени американски щати изрази своето безпокойствие от повишаващото се напрежение сред Тайван и Китай. Според Вашингтон Пекин нарушава човешки права и насочи предизвестие да не се вършат едностранни опити за смяна на статута на Тайпе.
Китайският президент от своя страна предизвестил американския си сътрудник " да не си играе с огъня ", като работи за независимостта на Тайван. В противоположен случай Пекин ще бъде заставен да предприеме “решителни мерки”, в случай че “сепаратистите в Тайван” преминат “червена линия”.
В същото време американският и китайският президент дадоха обещание да работят дружно по въпросите на енергетиката и климата и подчертаха отговорността си пред света да бъде избегнат спор.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ