Една невероятна среща ~ Марлене ДИТРИХ и Константин ПАУСТОВСКИ
„ Какво бихте желали да видите в Москва? Кремъл, Большой Театър? ”. От това се интересували общителните домакини на обожаваната Марлене Дитрих, незабавно след идването й на гастрол в Русия. Но още на летището, посред цялата еуфория и голямо внимание от страна на публицистите, Дитрих споделила: „ Много бих желала да видя популярният ваш публицист Константин Паустовски. И да му се поклоня. Това е моята фантазия и мой дълг ”.
Никой не бил квалифициран за това нейно предпочитание. И можел ли някой да си показа, че тя, недостъпната ледена хубавица, Богинята, ще коленичи пред своя идол и ще целуне ръцете му с страхопочитание.
В своите „ Спомени ”, Марлене Дитрих разказва тази изключителна среща.
„ …Веднъж попаднах на един роман – „ Телеграма ” на Паустовски. Прочетох го и той ме впечатли толкоз мощно, че от този момент не можех към този момент в никакъв случай да не помни нито думите, нито описа, нито името на създателя, за който в никакъв случай не бях чувала. Не съумях да открия други книги на този изумителен човек. Затова още на летището в Москва, аз попитах за Паустовски. Спомням си, там бяха се събрали стотици публицисти, и те не ми задаваха глупавите въпроси, с които нормално ми досаждаха в останалите страни. Въпросите бяха толкоз интересни… Нашата сказка продължи повече от час. Когато пътувахме към хотела, към този момент знаех всичко за Паустовски. По това време той беше тежко болен, лежеше в болница. После, прочетох двата тома на „ Повест за живота ” и бях безусловно опиянена от неговата прозаичност. В Русия пях пред писатели, художници, актьори, случваше се да имам по четири представления на ден. И в един подобен ден, подготвяйки се за осъществяването си, Бърт Бакарак /пианист и композитор/и аз бяхме зад кулисите. Към нас се приближи очарователната ни преводачка Нора и ни сподели, че Паустовски е в залата. Но по какъв начин беше допустимо това? Та нали знаех, че той е в болничното заведение със сърдечен припадък, по този начин ми споделиха още на летището. Възразих: „ Това е невероятно! ”. Нора обаче ме увери: „ Да, той е тук със брачната половинка си ”.
Представлението мина добре. Но както постоянно става, когато изключително се стараеш, постоянно не достигаш мечтаното. В края на шоуто ме помолиха да остана на сцената. И ето, по стълбите идваше Паустовски. Бях изцяло потресена от неговото наличие - до такава степен, че не съумях и дума да промълвя. Но открих различен метод, с цел да изразя своето голямо удивление – паднах на колене пред него. Притеснявах се за здравето му и желаех час по-скоро той да се върне в болничното заведение. Но жена му ме успокои: „ Така е най-добре за него ”.
Огромни старания са били нужни на Паустовски, с цел да участва на този концерт. Неговите книги и споменът от тази среща остават вечно в сърцето ми. Той пишеше сантиментално и просто. ”
Marlene Dietrich: Das Lied Ist Aus - Live in Moscow 1964
Снимки: doctormacro.com, istpravda.ru
