Топ 10 най-значими случайни открития – част 1
Както е споделил британският мъдрец Томас Хобс: „ В науката ние търсим не толкоз аргументите за това, което е било, що се касае за това, което може да бъде. “. Това важи с цялостна мощ за тези 10 инцидентни открития. Водещи учени посвещават животите си в гонене на лекарство, откритие или иновация, само че и малко шанс не е навредил на никого.
Пеницилин
Една от най-известните истории в науката – откритието на пеницилина, който се трансформира в призрачен сън за бактериалните инфекции.
През август 1928г, шотландският биолог Александър Флеминг взема решение да вземе малко отмора от работата, откакто дълго време изследва стафилококи. Когато се връща на 3 септември, вижда, че една от стафилоковите култури е хванала мухъл, която е умъртвила бактериите. Така на бял свят се появява пеницилинът, който се оказва безопасен за хората и животните. Откритието на Флеминг обаче остава неусетно повече от 10 години, до момента в който Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн не попадат на негова обява и вземат решение да повторят опита му.
Александър Флеминг печели Нобелова премия за медицина през 1945г.
Микровълновата фурна
Понякога да допринесеш за науката е належащо само да си носиш нещо за ядене. Веднъж до момента в който работел за компанията Raytheon, американският инженер Пърси Спенсър минал пред един магнетрон – вакуумна тръба, употребена за генериране на микровълни – и забелязал, че шоколадът в джоба му се разтопил.
През 1945г, след още няколко опита, Спенсър сполучливо изобретява първата микровълнова фурна. Първите модели били много огромни и непрактични. През 1967г обаче компактните микровълнови към този момент стартират да пълнят американските семейства.
Велкро
След един излет през 1941г, швейцарският инженер Жорж дьо Местрал забелязал бодили по крачолите и козината на кучето си. След като ги изследвал по-отблизо, той разкрил, че по семенните кутийки от казашки трън имало дребни кукички, които се закачали за съвсем всичко. Решил, че успее ли да пресъздаде тези кукички, евентуално ще се получи нещо потребно.
Резултатът? Велкро материалът. Той не съумява да пробие в стилната промишленост, само че през 60-те години НАСА стартират да го употребяват. Агенцията употребява материала за костюмите на астронавтите. В галактическата епоха не е било належащо доста повече, с цел да се трансформира Велкро в нещо много известно. Още повече, че децата към този момент нямало потребност да се учат по какъв начин да си връзват обувките.
Тефлонът
През 1938г Рой Плънкет, академик от DuPont, се опитвал да направи хладилниците по-практични, търсейки метод да размени тогавашната охлаждаща система, състояща се най-вече от амоняк, серен диоксид и пропан.
След като отваря съда на една от пробите, които създава, Плънкет открива, че пробния му газ е липсващ. Останало единствено някакво необичайно, хлъзгаво вещество, което издържало на висока температура и излагане на химикали.
През 40-те материалът е употребен в плана Манхатън. Десетилетие по-късно намира приложение и в автомобилната промишленост. Чак 20 години по-късно тефлонът стартира да се употребява за незалепващите домашен съдове.
Вулканизацията
През 30-те години на 19-и век каучукът е известен материал за водонепроницаеми обувки и ботуши, само че не устоя на минусови и високи температури. Това кара мнозина недоволни консуматори да настояват, че каучукът няма бъдеще. Чарлз Гудиър обаче не бил склонен.
След години опити и неточности, ученият прави най-голямото си изобретение инцидентно. През 1839г, до момента в който показва най-новия си опит, Гудиър без да желае изпуска каучукова примес върху парещ котлон.
Гудиър по този начин и не жъне триумфите от откритието си и умира задлъжнял с $200 000 откакто научава, че щерка му е умряла.
