Как са се провеждали изборите в миналото - разкази от държавните архиви
Какъв е българският парламент в края на 19-ти и при започване на 20-ти век и какво споделя държавният списък? Поглеждаме обратно в историята дружно с Христин Лалев от държавната организация " Архиви ". Защо и тогава политическата конюнктура е била несигурна и постоянно е имало предварителни избори - с Христин Лалев беседва Тихомир Игнатов.
Как са изглеждали първите избори в България от 1879 година като имате поради, че тогава нито е имало грамотна и подготвена администрация, а част от българското общество е била необразована. Не е имало настоящ изборен закон, а изборите са се провеждали по краткотрайни правила.
" Освен това няма изборни секции във всяко изборно място, а се откриват такива единствено в околийските центрове ", споделя Христин Лалев, старши специалист в ДА " Архиви ".
Придвижването ставало пешком или с каруци и който пръв пристигнел на мястото на избора, влизал в състава на изборното бюро. Тогава не е имало и бюлетини по пример.
" Те се изготвят от самите гласоподаватели като на един лист гласоподавателят написва името на съответния претендент, който поддържа и го пуска в изборната урна. Хората които са грамотни, надлежно са написвали имената на претендента на съответния лист и са подавали тези спонтанни бюлетини на гласоподавателите ", споделя още Лалев.
Всяко едно ново Народно заседание започвало с инспекция на изборните резултати. Нож с две остриета, защото болшинството можело посредством анулиране да отнеме гласове от опозицията.
Какъв е бил броят на гласоподавателите тогава? Според изборния дневник на Свищовска околия от 2817 поданици с право на глас единствено 812 отишли пред урните. В тези времена партиите към момента прохождали. Имало демократична и консервативна партия, само че не с днешните атрибути - организационна мрежа, листа, клубове и партийни членове. Нямало и закрепен брой депутати в Народното събрание.
" Първото Народно заседание е от 158 депутати, изборите са в края на септември и началото на октомври, победител е Либералната партия ", напомня Христин Лалев.
По време на войните при започване на предишния век било мъчно един парламент да изкара цялостния си мандат. 16-то Народно заседание, да вземем за пример, заседавало единствено към 15 дни през декември 1913 година. Това е по този начин, тъй като тогавашният министър-председател Васил Радославов не съумява да обезпечи парламентарно болшинство и Народното събрание е разхлабен.
И не на последно място - кой следи за честния и кротичък избирателен развой? Все още няма изборни правила. Ранните избори са съпроводени с доста принуждение и пропаганда по кръчмите. Стражарите играели съществена роля като защита на процеса. Интересен е казусът от село Радославово от 1911 година.
" Местният полицейски шеф отхвърля да обезпечи защитата, направено е напълно умишлено и изборите се поверяват на горските стражари, а те са принадлежали към дадена партия ", описа Лалев.
Изборите в онази ера не са били демократични, споделят историците. А за повече от век резултатите отчитаме през днешния ден.
Последвайте ни във и Следете и канала на Българска национална телевизия в YouTube:
Как са изглеждали първите избори в България от 1879 година като имате поради, че тогава нито е имало грамотна и подготвена администрация, а част от българското общество е била необразована. Не е имало настоящ изборен закон, а изборите са се провеждали по краткотрайни правила.
" Освен това няма изборни секции във всяко изборно място, а се откриват такива единствено в околийските центрове ", споделя Христин Лалев, старши специалист в ДА " Архиви ".
Придвижването ставало пешком или с каруци и който пръв пристигнел на мястото на избора, влизал в състава на изборното бюро. Тогава не е имало и бюлетини по пример.
" Те се изготвят от самите гласоподаватели като на един лист гласоподавателят написва името на съответния претендент, който поддържа и го пуска в изборната урна. Хората които са грамотни, надлежно са написвали имената на претендента на съответния лист и са подавали тези спонтанни бюлетини на гласоподавателите ", споделя още Лалев.
Всяко едно ново Народно заседание започвало с инспекция на изборните резултати. Нож с две остриета, защото болшинството можело посредством анулиране да отнеме гласове от опозицията.
Какъв е бил броят на гласоподавателите тогава? Според изборния дневник на Свищовска околия от 2817 поданици с право на глас единствено 812 отишли пред урните. В тези времена партиите към момента прохождали. Имало демократична и консервативна партия, само че не с днешните атрибути - организационна мрежа, листа, клубове и партийни членове. Нямало и закрепен брой депутати в Народното събрание.
" Първото Народно заседание е от 158 депутати, изборите са в края на септември и началото на октомври, победител е Либералната партия ", напомня Христин Лалев.
По време на войните при започване на предишния век било мъчно един парламент да изкара цялостния си мандат. 16-то Народно заседание, да вземем за пример, заседавало единствено към 15 дни през декември 1913 година. Това е по този начин, тъй като тогавашният министър-председател Васил Радославов не съумява да обезпечи парламентарно болшинство и Народното събрание е разхлабен.
И не на последно място - кой следи за честния и кротичък избирателен развой? Все още няма изборни правила. Ранните избори са съпроводени с доста принуждение и пропаганда по кръчмите. Стражарите играели съществена роля като защита на процеса. Интересен е казусът от село Радославово от 1911 година.
" Местният полицейски шеф отхвърля да обезпечи защитата, направено е напълно умишлено и изборите се поверяват на горските стражари, а те са принадлежали към дадена партия ", описа Лалев.
Изборите в онази ера не са били демократични, споделят историците. А за повече от век резултатите отчитаме през днешния ден.
Последвайте ни във и Следете и канала на Българска национална телевизия в YouTube:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ