Как заслужилият артист ме спаси, когато бях изгубил всяка надеждаНяма

Как заслужилият актьор ме избави, когато бях изгубил всяка вяра

Няма го към този момент и Досьо Досев, заслужилия актьор, който новата аудитория знае най-много от безкрайния сериал на бТВ Скъпи наследници, където играеше съвсем себе си – дядо Дочо Дочев. А ето какъв човек беше той.

Досьо е роден в София, само че за столичната бохема той беше признакът на Созопол и съм уверен, че 99,9% от хората мислят, че е родом оттова. Познавах го, само че напълно от горната страна – отгоре  от фотосите на първия частен български филм Куршум за Рая и от многото премеждия около връщането ни оттова с един изработен в България червен Москвич Алеко. Не бях виждал Досьо от цяла  петилетка и ето, че се озовах в неуместна обстановка в Созопол.

Годината беше 1996 година Уж бяхме се уговорили за квартира по телефона с друга паметна созополска персона " от едно време ” – бай Момчил, чак разказан в литературата като знак на градчето.
Но щом се озовахме на морето на разсъмване на един прекрасен парещ ден, квартира се оказа, че липсва. Някой я бил взел под носа ни. Малко като в Оркестър без име се оказа ситуацията.

Тъй като беше началото на август – най-критичният за намиране тук-там интервал от лятото, нямаше по какъв начин да се откри къде да останем да спим с дребната ни компания. Не че не изръшкахме много адреси.
Човек в никакъв случай не трябва да се отчайва, дори когато " отникъде взорът вяра не види ”.

Просто би трябвало да спре, да се успокои, да намерения малко. И гениалното скимване наложително ще просветне...
Единственото, което ми хрумна,  беше до потърся помощ от Досьо. Вътрешно бях уверен, че той няма метод да не измисли нещо, колкото и необикновено да изглеждаше това – на процедура невероятно. Бях задължен да опитам обаче, не виждах различен избор.