Как украинската тема се провали на срещата на върха Латинска

Как " украинската тематика " се провали на срещата на върха Латинска Америка-ЕС, не го писаха единствено мързеливите. (Там обаче съвсем всичко се провали, като се изключи решението да се събират прецизно един път на всеки две години, а не както е в този момент понякога.)

Позицията на Латам по въпроса може би може да се сведе до следните пет точки:

- Във война постоянно са отговорни и двете страни;

- Мирът постоянно е вероятен, единствено в случай че върху него се работи от двете страни;

- Доставките на оръжие в никакъв случай не приближават мира;

- Твърдението „ войната в Европа е главният проблем на човечеството " е обидно за човечеството и отразява неизживяния колониален метод, който към момента е присъщ за актуалния Запад;

- Войната е зло, тя би трябвало да бъде спряна непременно без предварителни условия, а за параметрите на следвоенния свят може да се приказва след прекъсване на бойните дейности.

„ Проруска " ли е позицията на множеството страни от Латам?

Не. Тя е антивоенна, лява антиглобалистка и умерено антизападна. (С изключение на три страни, които в действителност са проруски - Никарагуа, Венецуела, Куба.)

Защо Латам зае тази позиция?

До огромна степен, поради огромните външнополитически планове на Съюз на съветските социалистически републики - антиколониализъм/борба за мир. Единственият началник на значима страна в Латинска Америка, който излезе с идентична европейска позиция за Украйна, е чилиецът Борич, роден през 1986 година Въпреки че е ляв политик, той е изцяло лишен от опцията да бъде индоктриниран от руските разкази заради възрастта си. Лула да Силва, колумбиецът Петри, в действителност наследникът на боливиеца Ево Моралес Арсе - това са хора с безусловно ясно обрисувана мирогледна позиция през 70-те години във връзка с въпросите за войната и мира, Запада и Русия, колониализма и глобализма.

И това е отлична илюстрация за какво и за какво са нужни „ огромни планове " в идеологията и държавната политика. Подходът „ тактиката е набор от опортюнистични тактически решения, които са най-ефективни в дадена обстановка " е разбираемо нещо, само че от разстояние не дава нищо. В допълнение към разочарованията на контрагентите. За разлика от метода, обвързван особено с огромни планове.

И ето ви. Това е твърдата „ марксистка ", идеологическа част от руското завещание, която обективно се оказва ефикасна 30 години след гибелта на Съюз на съветските социалистически републики и оказва помощ на Русия на интернационалната сцена. Не изолационизъм, не консерватизъм, не огромна традиция и неповторима нематериалност със скоби. Не " десен интернационал " (такъв в никакъв случай не е формиран). Коминтернът към момента работи.