Дръж, мафийо, дръж и не пускай!
" Как един публицист не попита Петков и Лена за парапета ", пита от месец насам публицистите в съвсем всяка своя изява някогашният министър председател Бойко Борисов. Той има поради видеото, получено от охранителна компания за видеонаблюдение и евентуално пуснато от ГЕРБ, на което се твърди, че Кирил Петков влиза в някакъв апартамент половин година преди да стане министър председател. Не бихме се занимавали с това, в случай че не беше един от мръсните линии на много отчетлива картина на България към средата на 2022 година
Въпросното видео е прям опит за типичен компромат - хвърля се доста тиня с вярата нещо да залепне. Борисов не е единственият политик, който се включва в това упражнение. За това видео от месец насам приказват още форлойфери на ГЕРБ като Тома Биков, както и политици от Движение за права и свободи и, несъмнено, цялата скица от свързани кафяви медии. Едните подвигат топката, другите се пробват да вкарат гол. За идващия ден се сменят - редуват както себе си, по този начин и завист с гнус.
От тази история не излезе нищо и по тази причина беше измислена друга - че министър председателят и министрите са си поръчвали в постройката на Министерския съвет опиати. " Пици с кристали ", " подозрителни пакети "... Кафявите уеб сайтове започнаха да разгласяват нищо не значещи фотоси и да повтарят до безспир внушения. Показателното в този епизод е, че в него се включи прокуратурата, която изиска записите от камерите на входовете в Министерския съвет, с цел да види кой е влизал вътре. Пикът на сюжета беше изказванието, че персонално обвиненият в убийството на двете девойки до хотел " Хемус " в София е носил опиати в постройката на държавното управление.
Тези два случая рисуват следната картина - ГЕРБ и Движение за права и свободи употребяват компромати от внушения и откровени неистини благодарение на няколко уеб страницата от моралното дъно на медийния пейзаж и общителното рамо на прокуратурата. Пълният облик на превзетата страна се обрисува и от решенията на Конституционния съд, с което се направи прелом в енергетиката, както и на Върховен административен съд, който блокира опитите да се върне контролът върху граничния пункт " Капитан Андреево ".
Реклама
Има обаче и нещо друго доста забавно - този филм към този момент е прожектиран по екраните на изстрадалата ни татковина.
В далечната 1992 година министър-председател е Филип Димитров. Той желае да промени България. От затънала в посткомунистическо безвремие страна да я трансформира в съвременна европейска страна, както това стартира да се случва към този момент в Полша, Чехия, Унгария. Съпротивата е голяма. Срещу държавното управление му и него персонално стартира гневна акция от копромати, която изумително наподобява на сегашната. В новосъздадените тогава " свободни " български медии се разгласява какво ли не. Основните обвинявания са, че той е вманиачен, като за " доказателства " се разгласяват откровени нелепости, като да вземем за пример, че се съблича гол в постройката на Министерския съвет и се увива във в. " Демокрация " - органът на тогавашния Съюз на демократичните сили. Особена гняв против Филип Димитров тогава провокира признаването на Македония за самостоятелна страна. С откровеното присъединяване на специфичните служби беше изфабрикуван различен компромат - че един от съветниците на Филип Димитров е забъркан в противозаконен експорт на оръжие към някогашната югославска република. Това в последна сметка докара до свалянето на държавното управление, откакто Движение за права и свободи отдръпна поддръжката си за Филип Димитров. После пристигнаха Беров, " Мултигруп ", източването на държавните компании, мутрите, Виденов, банковите банкрути и рецесията от 1996-1997, която запрати България толкоз мощно в икономическото дъно на Европа, че и до през днешния ден не съумява да излезе от там.
Филип Димитров (в средата с бялата риза) беше първият министър председател, който беше безапелационен, че страната би трябвало да се върне на хората. Издържа на власт малко повече от Кирил Петков. техните две държавни управления са най-кратко управлявалите в новата история на България. Фотограф: Живко Ангелов
Историята, несъмнено, в никакъв случай не се повтаря безусловно. Кирил Петков не е Филип Димитров. И двете държавни управления са създали и справедливи неточности. Но за аргументите да са най-кратко управлявалите в модерната българска история приликите са доста.
И двете държавни управления са уверени, че България не се ръководи в полза на хората, а с цел да има изгода доста стеснен кръг, овладял основни позиции в страната. И двете желаят да отвоюват страната назад. И при двамата министър председатели политическата доверчивост е повече от политическия опит - пробвайки с доста малко хора, несигурно парламентарно болшинство и съмнителни сътрудници да проведат същинска война против мафията. Изглежда, че и двамата на пръв взор губят. Само обаче на пръв взор.
Реклама
Сега акулите на задкулисието надушиха кръвта от политическите рани в ръководещата коалиция и започнаха описаните нагоре офанзиви с всички свои сили - правосъдната система, кафявите медии и подвластни компании, като да вземем за пример тези от строителния бранш. През 1992-1993 обаче стартира смяна, която се оказа изцяло необратима. Комунизмът тогава си потегли по-бавно, в сравнение с бяха първите очаквания, само че си отпътува. Същото е и в този момент.
ГЕРБ, Движение за права и свободи, прокуратурата и впрочем се хвърлят като чули командата " Дръж! ", с цел да си върнат предходния цялостен комфорт. Изглежда, че печелят, само че смяната към този момент е мъчно обратима. Предишното няма да се върне.
Свързани публикации Стефан Тафров: С признаването на Македония преди 30 години България пое по пътя към НАТО и Европейски Съюз 12 януари 2022, 15:21 Правителството на " ИТН ": в третото деяние пушката на сцената гръмна 29 юли 2021, 18:29 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Алексей Лазаров
Въпросното видео е прям опит за типичен компромат - хвърля се доста тиня с вярата нещо да залепне. Борисов не е единственият политик, който се включва в това упражнение. За това видео от месец насам приказват още форлойфери на ГЕРБ като Тома Биков, както и политици от Движение за права и свободи и, несъмнено, цялата скица от свързани кафяви медии. Едните подвигат топката, другите се пробват да вкарат гол. За идващия ден се сменят - редуват както себе си, по този начин и завист с гнус.
От тази история не излезе нищо и по тази причина беше измислена друга - че министър председателят и министрите са си поръчвали в постройката на Министерския съвет опиати. " Пици с кристали ", " подозрителни пакети "... Кафявите уеб сайтове започнаха да разгласяват нищо не значещи фотоси и да повтарят до безспир внушения. Показателното в този епизод е, че в него се включи прокуратурата, която изиска записите от камерите на входовете в Министерския съвет, с цел да види кой е влизал вътре. Пикът на сюжета беше изказванието, че персонално обвиненият в убийството на двете девойки до хотел " Хемус " в София е носил опиати в постройката на държавното управление.
Тези два случая рисуват следната картина - ГЕРБ и Движение за права и свободи употребяват компромати от внушения и откровени неистини благодарение на няколко уеб страницата от моралното дъно на медийния пейзаж и общителното рамо на прокуратурата. Пълният облик на превзетата страна се обрисува и от решенията на Конституционния съд, с което се направи прелом в енергетиката, както и на Върховен административен съд, който блокира опитите да се върне контролът върху граничния пункт " Капитан Андреево ".
Реклама
Има обаче и нещо друго доста забавно - този филм към този момент е прожектиран по екраните на изстрадалата ни татковина.
В далечната 1992 година министър-председател е Филип Димитров. Той желае да промени България. От затънала в посткомунистическо безвремие страна да я трансформира в съвременна европейска страна, както това стартира да се случва към този момент в Полша, Чехия, Унгария. Съпротивата е голяма. Срещу държавното управление му и него персонално стартира гневна акция от копромати, която изумително наподобява на сегашната. В новосъздадените тогава " свободни " български медии се разгласява какво ли не. Основните обвинявания са, че той е вманиачен, като за " доказателства " се разгласяват откровени нелепости, като да вземем за пример, че се съблича гол в постройката на Министерския съвет и се увива във в. " Демокрация " - органът на тогавашния Съюз на демократичните сили. Особена гняв против Филип Димитров тогава провокира признаването на Македония за самостоятелна страна. С откровеното присъединяване на специфичните служби беше изфабрикуван различен компромат - че един от съветниците на Филип Димитров е забъркан в противозаконен експорт на оръжие към някогашната югославска република. Това в последна сметка докара до свалянето на държавното управление, откакто Движение за права и свободи отдръпна поддръжката си за Филип Димитров. После пристигнаха Беров, " Мултигруп ", източването на държавните компании, мутрите, Виденов, банковите банкрути и рецесията от 1996-1997, която запрати България толкоз мощно в икономическото дъно на Европа, че и до през днешния ден не съумява да излезе от там.
Филип Димитров (в средата с бялата риза) беше първият министър председател, който беше безапелационен, че страната би трябвало да се върне на хората. Издържа на власт малко повече от Кирил Петков. техните две държавни управления са най-кратко управлявалите в новата история на България. Фотограф: Живко Ангелов
Историята, несъмнено, в никакъв случай не се повтаря безусловно. Кирил Петков не е Филип Димитров. И двете държавни управления са създали и справедливи неточности. Но за аргументите да са най-кратко управлявалите в модерната българска история приликите са доста.
И двете държавни управления са уверени, че България не се ръководи в полза на хората, а с цел да има изгода доста стеснен кръг, овладял основни позиции в страната. И двете желаят да отвоюват страната назад. И при двамата министър председатели политическата доверчивост е повече от политическия опит - пробвайки с доста малко хора, несигурно парламентарно болшинство и съмнителни сътрудници да проведат същинска война против мафията. Изглежда, че и двамата на пръв взор губят. Само обаче на пръв взор.
Реклама
Сега акулите на задкулисието надушиха кръвта от политическите рани в ръководещата коалиция и започнаха описаните нагоре офанзиви с всички свои сили - правосъдната система, кафявите медии и подвластни компании, като да вземем за пример тези от строителния бранш. През 1992-1993 обаче стартира смяна, която се оказа изцяло необратима. Комунизмът тогава си потегли по-бавно, в сравнение с бяха първите очаквания, само че си отпътува. Същото е и в този момент.
ГЕРБ, Движение за права и свободи, прокуратурата и впрочем се хвърлят като чули командата " Дръж! ", с цел да си върнат предходния цялостен комфорт. Изглежда, че печелят, само че смяната към този момент е мъчно обратима. Предишното няма да се върне.
Свързани публикации Стефан Тафров: С признаването на Македония преди 30 години България пое по пътя към НАТО и Европейски Съюз 12 януари 2022, 15:21 Правителството на " ИТН ": в третото деяние пушката на сцената гръмна 29 юли 2021, 18:29 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Алексей Лазаров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ