Как да бъдем богати? Шифърът на иглените уши. Богатството не

Как да бъдем богати? Шифърът на иглените уши. Богатството не е грях, в случай че е почтено добито. Споровете към сравнението с камилата и иглените уши не престават и през днешния ден.
На Тринадесетата Неделя след Неделя след Въздвижението на Честния кръст Христов, която тази година се пада на 26 ноември, в храмовете се чете притчата за младия богат юдей, който попитал Иисус по какъв начин да избави душата си. Ето какво споделя Свети Евангелист Лука:

И някой си шеф Го попита: Благи Учителю, какво да направя, с цел да наследя безконечен живот?

А Иисус му отвърна: Защо Ме наричаш мил? Никой не е мил с изключение на Един Бог.

Знаеш заповедите: „ Не убивай “; „ Не кради “; „ Не лъжесвидетелствай “; „ Почитай татко си и майка си “.

А той сподели: Всичко това съм опазил от младостта си.

Иисус, като го чу, му сподели: Едно още не ти доближава. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш богатство на небето; и ела и Ме следвай.

И той, като чу това, доста се наскърби, тъй като беше прекомерно богат.

И Иисус, като го видя, сподели: Колко мъчно ще влязат в Божието царство тези, които имат благосъстояние! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, в сравнение с богат да влезе в Божието царство.

А тези, които чуха това, споделиха: Тогава кой може да се избави?

Той отговори: Невъзможното за индивидите е допустимо за Бога (Лук. 18:18-27).

Като чул думите Господни, младият юдей сепнато Му обърнал тил и си отишъл тъжен. Според духовници този мъж бил по този начин завързан към благосъстоянието си и грижите за него, че не си представял живота по различен метод с изключение на като властник. Но Христос не споделя, че в случай че благосъстоянието ти е почтено извоювано, е грях и че богатите няма да влязат в Царството Божие, а единствено че ще влязат мъчно. И го разяснява по наличен за всички тогавашни поданици на Йерусалим метод. Той дал за образец дребната ниска врата в стената на Йерусалим, която носила името „ Иглени уши ”. През тази врата пастирите прибирали агнетата си и дребния добитък, само че тя се употребила и в случаи, когато някой кортеж с камили замръкнел пред към този момент залостените градски врати. На закъснелите се давало опция да снемат товара от камилите, които на собствен ред трябвало да пропълзят, подтиквани от стопаните си постепенно и мъчно на колене през ниската врата. А евентуално това е визирал и Божият наследник, че в случай че и богатите се „ разтоварят “ от зависимостта си към благосъстоянието, както камилите от товара си, ще имат опция да пропълзят през тясната врата на личното си избавление.

Тази максима е годна и през днешния ден, акцентират свещеници в проповедите си из родните храмове. Пътят, по който християните вървят, в действителност е път към безконечен живот. Път, чиито врата ще се отворят на Съдния ден Господен. А там на този съд, който е наименуван Страшен, ще бъдат разкрити всичките ни земни каузи и скрити намерения.

Светите Отци приказват, че съществува памет на сърцето, памет, която записва целия ни живот извън и от вътрешната страна. На Христовия съд написаното в душите ни ще се види по този начин, както си е, а не както ние си го представяме. Дори и добродетелите си там ще забележим лицемерни, задействани от жадност за по-почетно място на светската софра. Светът е цялостен с несъгласия и хората живеят в тях. Човешкият живот е низ от задания, и то множеството неразрешени. Вече 8000 години се явяват голям брой метафизичен доктрини и всяка от тях преглежда въпросите от свое мнение и позиция. Но всеки въпрос би трябвало да се обяснява от гледището на цялото човечество като един общ организъм. Човекът като клетка от този организъм би трябвало да знае мястото и ролята си в него и да не се отделя своеволно. Но всеки човек желае да живее, и то да живее добре. Всички желаят да намерят смисъла на живота.

Тълкуватели на Библията означават, че на тези въпроси Иисус Христос дава отговор накратко: Смисълът на живота се заключава в общението с Господ Бог Вседържител, Който е притежател на всичко същинско в света, както и на Вечния живот в Неговото царство. Вярващият човек осъзнава, че съществува Божият промисъл за света, който има грижа и за най-малките живи същества.

Днес все по-трудно може да се убеди невярващия човек, че има Бог, който е основал Вселената и промисля ежеминутно за всичко протичащо се в нея. Тук идва и Христовото обучение, което наставлява, да не се отчайваме, и в скърбите си да бъдем радостни, и даже в бедността си да бъдем признателни. Защото какво по-голямо благосъстояние от това да знаем, че никой не ни преследва, и никой не ни завижда. Свети Апостол Павел е споделил: “Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното благосъстояние, а на живия Бог, Който ни дава всичко в обилие за приятност да правят положително, да богатеят с положителни каузи, да бъдат великодушни и общителни, като по този метод си събират богатство – добра основа за бъдещето, с цел да реализиран безконечен живот. “(І Тим. 6:17-19) И дано по тази причина да не забравяме, че Денят на последното ни земно пътешествие идва и няма да ни отмине.