За първи път го казвам по БТВ, преди няколко дни получих обаждане за едно момиченце: Стилиян Петров
Кадри: БТВ: За първи път го споделям по БТВ, преди няколко дни получих позвъняване за едно момиченце: Стилиян Петров
Невероятна история описа Стилиян Петров.
Много от историите с хората, които се обръщат към нас, имат благополучен край. Голям %.
Ние освен оказваме помощ на хората да дадем вяра и поддръжка да преминат през всички тези лекувания и сложни моменти.
Също по този начин ставаме и част от техния живот.
Преди няколко дни получихме позвъняване за едно момиченце.
Мина през трансплантация, мина през лекуване и 10 години по-късно преди няколко дни се е оженила, което е един благополучен край.
Това момиче продължава да поддържа хората,които се борят с тези заболявания, и да дава вяра.
Бившият български футболист Стилиян Петров по БТВ за следващ път разплака България с роман за тежката борба с левкемията.
Той мина сполучливо през нея преди няколко години.
Той и брачната половинка му Паулина сътвориха фондация, която да оказва помощ на борещи се с тежкото заболяване.
По този мотив на 6 септември легендата на Селтик и Астън Вила провежда благотворителен мач.
В него присъединяване ще вземат доста известни някогашни български и задгранични футболисти.
Стилиян и жена му Паулина
Сред тях са Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Валери Божинов, Гари Кейхил, Хенрик Ларсон и доста други.
„ Една такава битка и такива трудности, през които минаваш като човек и като семейство, няма по какъв начин да не те промени.
Неизвестното и въпросителните, през които преминахме през последите няколко години.
И продължаваме да имаме тези въпросителни, тъй като отговори на тези въпроси няма.
Битката с рака е тежка, непредвидима.
Някои от нас имаме опцията да преминем през всички тези трудности и да минем от другата страна.
Да даваме вяра на хората, че има живот след тези борби.
Че би трябвало да си убеден, че би трябвало да имаш религия, поддръжка най-много.
Подкрепата е доста значима.
Защото постоянно съм казвал, че една такава борба е доста повече психическа, в сравнение с физическа “, сподели Стенли в студиото на „ Преди обед “ по БТВ.
Пред Деси Стоянова и Сашо Кадиев той разкри какви са въпросите, които си е задавал:
„ Защо аз? Как стана?
Ние като спортисти – нашите диети, нашия метод на живот, подготовката, мощните организми.
Може би въпросителните не би трябвало да са за какво аз, за какво се е получило, а от кое място идва, дали съм можел да имам предварителна защита, да избегна това нещо.
Няма отговор. Знаеш ли кое е най-интересното?
Много неща от живота ми като цяло – като хранене, като стрес, като спад на имунната система, неща, които ние отбягваме и всеки един от нас, когато сме здрави, споделяме „ абе, ок, ще премине “.
Тези неща, дребните, са доста значими.
Когато минаваш през една такава борба започваш да четеш, започваш да се интересуваш.
На моята брачна половинка Паулина към този момент й споделям, че е лекар, тъй като тя направи тъй че когато прекосявах през борбата си и мощните химиотерапии.
Тя се грижеше за това аз да пия избрани неща като натурални, като сокове, за това моите органи да действат по този начин както би трябвало “, показа той пред Деси Стоянова и Сашо Кадиев по БТВ.
„ Онзи ден с фондацията ни се свърза едно семейство. Мъжът се свърза с нас, брачната половинка му се бори с левкемия.
Просто за него поддръжката беше доста значима.
Той искаше да знае малко повече от това какво съм правил, по какъв начин съм се хранел, част от нейните органи стартират да излизат отвън нормите.
Това значи, че лекуването би трябвало да спре, би трябвало да изчака още веднъж да се върнат.
Ето тази поддръжка от време на време е по-важна от всичко друго.
Защото всеки един от нас, тъй като и аз съм бил в тази обстановка, се опитваме да се борим с всичко.
Когато сложните моменти стартират да идват в живота ни, тогава започваме да имаме вяра в Господ доста повече, тогава си променяме всичките привички.
Тогава правиш всичко належащо единствено и единствено да станеш по-добър, да успееш да преминеш през всички тези компликации и трудности.
Когато още веднъж се върнем към остарелия метод на живот, тогава си връщаме старите привички. Но аз не съм ги върнал. Аз не мога, тъй като знам какъв брой е значимо. Пример и най-много отговорност “, безапелационен е Петров.
„ Битката, през която преминахме аз и моето семейство, ние можехме да продължим без да имаме интерес към борбите на всички други, без да бъдем съпричастни, само че ние знаем какъв брой е значима тази поддръжка.
За това и този Мач на вярата ще даде вяра на доста хора да повярват и да видят поддръжката на всички нас.
Когато не си самичък, когато имаш опцията да се бориш с поддръжката на милиони, аз и моето семейство имахме тази опция.
Има хора,които не желаят да кажат, че са били част от тази борба. Борили са се сами.
Някои съумяват, някои не. Някои ги е позор или боязън.
Има ли сме въпроси към фондацията за това,че не знаят по какъв начин да разгласят на околните си за това, че имат заболяване и водят тази борба.
Не знаят по какъв начин ще реагират, не могат да обяснят. Това е психически проблем “, разяснява Стан.
Той разкри, че откакто е оповестил, че ще провежда Мача на вярата, е получил позвънявания от четири разнообразни града – Пловдив, Шумен, Стара Загора и Враца.
„ Млади момчета, на които родителите са минали през тази борба, някои от тях не са успяли.
Те също желаят да стартират такива събития.
Но се вижда, че тази съпричастност, тази добрина се препредава и на други хора, които до момента не са имали опцията и смелостта да продължат тази самодейност.
Защото една такава идея, една такава вяра, която се дава на тези хора става съпричастност на цялото общество “, разкри още 44-годишният някогашен футболист.
„ Нямаме съответна сума като цел за събиране.
Искам да благодаря на всички, които се включват безплатно в това този мач да се промотира.
Маркетинга, спонсорите, които взеха решение да се включат единствено за 2-3 дни, без да се замислят, единствено за идеята.
Не знаем точната сума, мисля, че ще надхвърлим една доста добра сума, която ще може първо да помогне на доста хора, също да покаже, че обществото може да помогне.
Очакванията ми са огромни. Колкото повече, толкоз по-добре.
Водим срещи – с болнични заведения, с министъра на опазването на здравето ще се видя през днешния ден, с министъра на спорта. Всички бяха доста отворени с това по какъв начин биха могли да оказват помощ “, изясни още Стилиян.
„ Очаквам приятелите ми да създадат шоу, към този момент упражняват всички, даже някои се качват по две седмици на Белмекен.
За нас е огромно наслаждение да излезем на терена пред българска аудитория.
И това, което желая да покажем на всички, които се борят с тази болест, е, че сме с тях, че сме съпричастни.
Имаме доста положителни експерти, само че изискванията не са на стандарта, който се изисква.
Аз съм имал опцията моето лекуване да премине в съвършени условия.
Да не забравяме, че когато един човек се бори за живота си изискванията са доста значими.
Това е последното нещо,за което един човек би трябвало да мисли когато минава през тези борби.
За страдание 80 % от онкологичните заведения, които лекуват хора с тази болест, не са в кондицията, която би трябвало да бъдат.
Може би ще задам този въпрос на министъра на опазването на здравето в този момент.
Това е един проблем, който не е от в този момент.
Ние получаваме доста апели за това, че изискванията не са положителни, лекуването не върви както би трябвало, всеки търси да излезе в чужбина.
Което е болно. Защото да не забравяме, в случай че едно дете би трябвало да се лекува и отиде в чужбина, има спомагателни разноски.
Едно дете на 2-3 години не може да пътува единствено – самолетни билети, спомагателни разноски.
Има ли сме вик за помощ, че не могат да си покрият логистиката за това родителите да бъдат с детето си. Това от време на време забавяло пътуванията и дава късмет на заболяването да се развива “, описа някогашният капитан на националния тим на България.
„ Много от историите с хората, които се обръщат към нас, имат благополучен край. Голям %.
Ние освен оказваме помощ на хората да дадем вяра и поддръжка да преминат през всички тези лекувания и сложни моменти.
Също по този начин ставаме и част от техния живот.
Преди няколко дни получихме позвъняване за едно момиченце.
Още като основахме фондацията преди години беше едно от първите, които желаеха помощ.
Мина през трансплантация, мина през лекуване и 10 години по-късно преди няколко дни се е оженила, което е един благополучен край.
Това момиче продължава да поддържа хората,които се борят с тези заболявания, и да дава вяра.
Аз се пробвах да се върна и да играя футбол. Най-важното тогава беше да покажа на хората, че има живот след такива борби, че още веднъж можеш да се върнеш към естествен метод на живот “, показа с усмивка Стилиян.
„ Синовете ми минаха през всяка една стъпка, те нямаха опцията три години да бъдат до нас.
Дядовците и бабите поеха нещата. Съпругата ми беше с мен.
Ние можехме да ги виждаме единствено в избрани моменти, тъй като аз нямах в множеството случаи имунна система.
И е доста мъчно да осъзнаеш и да видиш живота на родителите си в болница, в хотел, и то години наред.
Издръжливи са. Ние работим доста те да са осведомени през какво тъкмо сме минали, споделяме им истината.
Всеки един от нас се сблъсква с някаква болежка през живота си.
Ние се сблъскахме с една огромна болежка.
Да осъзнаем смисъла на живота, тъй като е доста мъчно когато си на алтернативата, че ще загубиш живота си.
И всичко това, за което си се борил като човек, като състезател.
Че то внезапно ще се изпари, тогава осъзнаваш дребните неща в живота “, приключи Петров.
Невероятна история описа Стилиян Петров.
Много от историите с хората, които се обръщат към нас, имат благополучен край. Голям %.
Ние освен оказваме помощ на хората да дадем вяра и поддръжка да преминат през всички тези лекувания и сложни моменти.
Също по този начин ставаме и част от техния живот.
Преди няколко дни получихме позвъняване за едно момиченце.
Мина през трансплантация, мина през лекуване и 10 години по-късно преди няколко дни се е оженила, което е един благополучен край.
Това момиче продължава да поддържа хората,които се борят с тези заболявания, и да дава вяра.
Бившият български футболист Стилиян Петров по БТВ за следващ път разплака България с роман за тежката борба с левкемията.
Той мина сполучливо през нея преди няколко години.
Той и брачната половинка му Паулина сътвориха фондация, която да оказва помощ на борещи се с тежкото заболяване.
По този мотив на 6 септември легендата на Селтик и Астън Вила провежда благотворителен мач.
В него присъединяване ще вземат доста известни някогашни български и задгранични футболисти.
Стилиян и жена му Паулина
Сред тях са Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Валери Божинов, Гари Кейхил, Хенрик Ларсон и доста други.
„ Една такава битка и такива трудности, през които минаваш като човек и като семейство, няма по какъв начин да не те промени.
Неизвестното и въпросителните, през които преминахме през последите няколко години.
И продължаваме да имаме тези въпросителни, тъй като отговори на тези въпроси няма.
Битката с рака е тежка, непредвидима.
Някои от нас имаме опцията да преминем през всички тези трудности и да минем от другата страна.
Да даваме вяра на хората, че има живот след тези борби.
Че би трябвало да си убеден, че би трябвало да имаш религия, поддръжка най-много.
Подкрепата е доста значима.
Защото постоянно съм казвал, че една такава борба е доста повече психическа, в сравнение с физическа “, сподели Стенли в студиото на „ Преди обед “ по БТВ.
Пред Деси Стоянова и Сашо Кадиев той разкри какви са въпросите, които си е задавал:
„ Защо аз? Как стана?
Ние като спортисти – нашите диети, нашия метод на живот, подготовката, мощните организми.
Може би въпросителните не би трябвало да са за какво аз, за какво се е получило, а от кое място идва, дали съм можел да имам предварителна защита, да избегна това нещо.
Няма отговор. Знаеш ли кое е най-интересното?
Много неща от живота ми като цяло – като хранене, като стрес, като спад на имунната система, неща, които ние отбягваме и всеки един от нас, когато сме здрави, споделяме „ абе, ок, ще премине “.
Тези неща, дребните, са доста значими.
Когато минаваш през една такава борба започваш да четеш, започваш да се интересуваш.
На моята брачна половинка Паулина към този момент й споделям, че е лекар, тъй като тя направи тъй че когато прекосявах през борбата си и мощните химиотерапии.
Тя се грижеше за това аз да пия избрани неща като натурални, като сокове, за това моите органи да действат по този начин както би трябвало “, показа той пред Деси Стоянова и Сашо Кадиев по БТВ.
„ Онзи ден с фондацията ни се свърза едно семейство. Мъжът се свърза с нас, брачната половинка му се бори с левкемия.
Просто за него поддръжката беше доста значима.
Той искаше да знае малко повече от това какво съм правил, по какъв начин съм се хранел, част от нейните органи стартират да излизат отвън нормите.
Това значи, че лекуването би трябвало да спре, би трябвало да изчака още веднъж да се върнат.
Ето тази поддръжка от време на време е по-важна от всичко друго.
Защото всеки един от нас, тъй като и аз съм бил в тази обстановка, се опитваме да се борим с всичко.
Когато сложните моменти стартират да идват в живота ни, тогава започваме да имаме вяра в Господ доста повече, тогава си променяме всичките привички.
Тогава правиш всичко належащо единствено и единствено да станеш по-добър, да успееш да преминеш през всички тези компликации и трудности.
Когато още веднъж се върнем към остарелия метод на живот, тогава си връщаме старите привички. Но аз не съм ги върнал. Аз не мога, тъй като знам какъв брой е значимо. Пример и най-много отговорност “, безапелационен е Петров.
„ Битката, през която преминахме аз и моето семейство, ние можехме да продължим без да имаме интерес към борбите на всички други, без да бъдем съпричастни, само че ние знаем какъв брой е значима тази поддръжка.
За това и този Мач на вярата ще даде вяра на доста хора да повярват и да видят поддръжката на всички нас.
Когато не си самичък, когато имаш опцията да се бориш с поддръжката на милиони, аз и моето семейство имахме тази опция.
Има хора,които не желаят да кажат, че са били част от тази борба. Борили са се сами.
Някои съумяват, някои не. Някои ги е позор или боязън.
Има ли сме въпроси към фондацията за това,че не знаят по какъв начин да разгласят на околните си за това, че имат заболяване и водят тази борба.
Не знаят по какъв начин ще реагират, не могат да обяснят. Това е психически проблем “, разяснява Стан.
Той разкри, че откакто е оповестил, че ще провежда Мача на вярата, е получил позвънявания от четири разнообразни града – Пловдив, Шумен, Стара Загора и Враца.
„ Млади момчета, на които родителите са минали през тази борба, някои от тях не са успяли.
Те също желаят да стартират такива събития.
Но се вижда, че тази съпричастност, тази добрина се препредава и на други хора, които до момента не са имали опцията и смелостта да продължат тази самодейност.
Защото една такава идея, една такава вяра, която се дава на тези хора става съпричастност на цялото общество “, разкри още 44-годишният някогашен футболист.
„ Нямаме съответна сума като цел за събиране.
Искам да благодаря на всички, които се включват безплатно в това този мач да се промотира.
Маркетинга, спонсорите, които взеха решение да се включат единствено за 2-3 дни, без да се замислят, единствено за идеята.
Не знаем точната сума, мисля, че ще надхвърлим една доста добра сума, която ще може първо да помогне на доста хора, също да покаже, че обществото може да помогне.
Очакванията ми са огромни. Колкото повече, толкоз по-добре.
Водим срещи – с болнични заведения, с министъра на опазването на здравето ще се видя през днешния ден, с министъра на спорта. Всички бяха доста отворени с това по какъв начин биха могли да оказват помощ “, изясни още Стилиян.
„ Очаквам приятелите ми да създадат шоу, към този момент упражняват всички, даже някои се качват по две седмици на Белмекен.
За нас е огромно наслаждение да излезем на терена пред българска аудитория.
И това, което желая да покажем на всички, които се борят с тази болест, е, че сме с тях, че сме съпричастни.
Имаме доста положителни експерти, само че изискванията не са на стандарта, който се изисква.
Аз съм имал опцията моето лекуване да премине в съвършени условия.
Да не забравяме, че когато един човек се бори за живота си изискванията са доста значими.
Това е последното нещо,за което един човек би трябвало да мисли когато минава през тези борби.
За страдание 80 % от онкологичните заведения, които лекуват хора с тази болест, не са в кондицията, която би трябвало да бъдат.
Може би ще задам този въпрос на министъра на опазването на здравето в този момент.
Това е един проблем, който не е от в този момент.
Ние получаваме доста апели за това, че изискванията не са положителни, лекуването не върви както би трябвало, всеки търси да излезе в чужбина.
Което е болно. Защото да не забравяме, в случай че едно дете би трябвало да се лекува и отиде в чужбина, има спомагателни разноски.
Едно дете на 2-3 години не може да пътува единствено – самолетни билети, спомагателни разноски.
Има ли сме вик за помощ, че не могат да си покрият логистиката за това родителите да бъдат с детето си. Това от време на време забавяло пътуванията и дава късмет на заболяването да се развива “, описа някогашният капитан на националния тим на България.
„ Много от историите с хората, които се обръщат към нас, имат благополучен край. Голям %.
Ние освен оказваме помощ на хората да дадем вяра и поддръжка да преминат през всички тези лекувания и сложни моменти.
Също по този начин ставаме и част от техния живот.
Преди няколко дни получихме позвъняване за едно момиченце.
Още като основахме фондацията преди години беше едно от първите, които желаеха помощ.
Мина през трансплантация, мина през лекуване и 10 години по-късно преди няколко дни се е оженила, което е един благополучен край.
Това момиче продължава да поддържа хората,които се борят с тези заболявания, и да дава вяра.
Аз се пробвах да се върна и да играя футбол. Най-важното тогава беше да покажа на хората, че има живот след такива борби, че още веднъж можеш да се върнеш към естествен метод на живот “, показа с усмивка Стилиян.
„ Синовете ми минаха през всяка една стъпка, те нямаха опцията три години да бъдат до нас.
Дядовците и бабите поеха нещата. Съпругата ми беше с мен.
Ние можехме да ги виждаме единствено в избрани моменти, тъй като аз нямах в множеството случаи имунна система.
И е доста мъчно да осъзнаеш и да видиш живота на родителите си в болница, в хотел, и то години наред.
Издръжливи са. Ние работим доста те да са осведомени през какво тъкмо сме минали, споделяме им истината.
Всеки един от нас се сблъсква с някаква болежка през живота си.
Ние се сблъскахме с една огромна болежка.
Да осъзнаем смисъла на живота, тъй като е доста мъчно когато си на алтернативата, че ще загубиш живота си.
И всичко това, за което си се борил като човек, като състезател.
Че то внезапно ще се изпари, тогава осъзнаваш дребните неща в живота “, приключи Петров.
Източник: vihrogon.bg
КОМЕНТАРИ