Къде са ми детските книжки, кажи ми мой прашен сандък?- Асен Кисимов и вълшебният му свят
"Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – жалко! "
Какъв възвишен прилив на благополучие има в душата ми, когато чуя още началото на тази ария.
Защото филмите, раните, кренвиршите, морето от нашето детство - ето това няма по какъв начин да се повтори.
Днес великият Асен Кисимов, или както го познаваме Бате Асен, щеше да навърши 82 години.
Кисимов е роден на 3.05.1936 в Пловдив и е кръстен в локалната черква „ Св. Петка”, която съществува и до през днешния ден и се намира наоколо до Стария град на Пловдив. Щастливите родители са Людмила Попгеоргиева-Кисимова и инженер Ангел Панайотов Кисимов. Асен е второто дете на фамилията, преди него през 1934 година е роден по- огромният му брат (режисьорът) Иво Кисимов.
По спомените на самия Асен, детството му в Пловдив е „ щуро и нехайно “. Голямо въздействие върху него оказва майка му – Людмила (или Мила, както я наричали всички). Мила учи в Софийския Университет „ Климент Охридски”, само че е изгонена по политически аргументи, след което отива да следва в Пловдивския Учителски Институт. В Пловдив се среща и с Ангел Кисимов, за който по-късно се омъжва. Людмила Попгеоргиева-Кисимова оказва помощ на небогати и сираци през целия си живот. Тя възпламенява у своите синове интереса към книгите, изкуството и словото. По-късно, поради работата на Ангел, младото семейство се реалокира в София с двете си деца Иво и Асен.
"Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият артист е като дете - с любознанието си и с интереса си към прелестния свят ", споделя Асен Кисимов в едно от дребното изявленията, които е давал през последните си години. "Изглежда безпределно доста обичам децата и се отнасям към тях доста деликатно, тъй като те са по-важни от възрастните. Борбата за триумф измежду тях е чиста - няма лакти, няма думи и дейности зад тила...И се мъча да запазя тази линия в личния си живот ", прибавя артистът.
До огромна степен любовта към децата се дължи и на неговия преподавател проф. Георги Стаматов, при който през 1959 година приключва актьорско майсторство. Учителят постоянно е казвал на своя възпитаник: "Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра ".
БГНЕС
През 1965 година Асен Кисимов става водещ на "Час на слушателя " по стратегия "Христо Ботев ". Последното предаване е водил на 26 юни тази година. С разказваните от него приказки израстват няколко генерации българи.
“Той беше едно парче положително, което се движеше из България”, сподели Любомир Пеевски, сценарист на "Час на слушателя " от основаването на предаването през 1964 година до момента. Заради 50-годишния си стаж зад микрофона на "Час на слушателя " екипът на предаването имаше желание да се кандидатира за Гинес, само че за жалост може би повече няма да се излъчва, тъй като Бате Асен беше негова емблема, сподели Пеевски.
Асен Кисимов или Асен Ангелов, както е заставен да се назовава в избран интервал от кариерата си, с цел да не бъде свързван с името на огромния театрал Константин Кисимов, е играл за разнообразни трупи - "Адриана Будевска " в Бургас, Театъра на Българската войска и спектакъл "София ".
БГНЕС
Има над 100 функции в театъра и над 30 - в киното.За 60-годишнината си дружно с композитора Бенедикт Молхов прави спектакъла "Чудото Чудомир ". Незабравима за публиката остава ролята на Николай в "Необикновен развой ", за която Кисимов е почетен с първа премия на националния обзор на българската драма и спектакъл през 1964 година За втората българска режисура по Дюренмат - "Посещението на остарялата дама " (1963), рецензията показва: Единствено интерпретацията на Асен Кисимов (Учителя) следва характерния за Дюренмат трагикомизъм.
Върховете във филмовата му кариера са във "Бронзовата лисица ", "Бягащи кучета ", "Рицарят на бялата дама ", "От нищо нещо ", "Топло " (1978), "Понеделник заран ".
Освен песента "Къде остана детството " към "Войната на таралежите " (1979), Кисимов извършва и рефрена "Всяко момче е предстоящ мъж " към кино лентата "Васко да Гама от село Рупча ", както и 60 други песни, показан на фестивала "Златният кос ".
БГНЕС
През 2002 година Асен Кисимов прави в Театъра на Българската войска моноспектакъла за възпитаници "Великите поети на България " със стихове, фейлетони, сатири и разкази от Христо Ботев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Чудомир, Валери Петров, Леда Милева, Николай Хайтов и Елин Пелин. Кисимов приема като своя задача възраждането на актьорските рецитали. "Децата наподобява не бяха чували артист да рецитира нещо по този начин съществено, нещо от техните образователни стратегии, и магията на великата класика да стига действително, осезаемо до тях ", споделя той след собствен театър: Но след първите две-три минути те замлъкнаха и аз бях безпределно щастлив.
На въпроса, в случай че можете да застанете на място, от което да ви чуе цяла България, какво бихте споделили на хората, отговорът непроменяемо е: "Ще декламирам стихотворението на Джани Родари в превод на Валери Петров - Ако имах едно магазинче с две полички, щях да продавам - познайте какво? Надежда за всички. "
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – жалко! "
Какъв възвишен прилив на благополучие има в душата ми, когато чуя още началото на тази ария.
Защото филмите, раните, кренвиршите, морето от нашето детство - ето това няма по какъв начин да се повтори.
Днес великият Асен Кисимов, или както го познаваме Бате Асен, щеше да навърши 82 години.
Кисимов е роден на 3.05.1936 в Пловдив и е кръстен в локалната черква „ Св. Петка”, която съществува и до през днешния ден и се намира наоколо до Стария град на Пловдив. Щастливите родители са Людмила Попгеоргиева-Кисимова и инженер Ангел Панайотов Кисимов. Асен е второто дете на фамилията, преди него през 1934 година е роден по- огромният му брат (режисьорът) Иво Кисимов.
По спомените на самия Асен, детството му в Пловдив е „ щуро и нехайно “. Голямо въздействие върху него оказва майка му – Людмила (или Мила, както я наричали всички). Мила учи в Софийския Университет „ Климент Охридски”, само че е изгонена по политически аргументи, след което отива да следва в Пловдивския Учителски Институт. В Пловдив се среща и с Ангел Кисимов, за който по-късно се омъжва. Людмила Попгеоргиева-Кисимова оказва помощ на небогати и сираци през целия си живот. Тя възпламенява у своите синове интереса към книгите, изкуството и словото. По-късно, поради работата на Ангел, младото семейство се реалокира в София с двете си деца Иво и Асен.
"Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият артист е като дете - с любознанието си и с интереса си към прелестния свят ", споделя Асен Кисимов в едно от дребното изявленията, които е давал през последните си години. "Изглежда безпределно доста обичам децата и се отнасям към тях доста деликатно, тъй като те са по-важни от възрастните. Борбата за триумф измежду тях е чиста - няма лакти, няма думи и дейности зад тила...И се мъча да запазя тази линия в личния си живот ", прибавя артистът.
До огромна степен любовта към децата се дължи и на неговия преподавател проф. Георги Стаматов, при който през 1959 година приключва актьорско майсторство. Учителят постоянно е казвал на своя възпитаник: "Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра ".
БГНЕС През 1965 година Асен Кисимов става водещ на "Час на слушателя " по стратегия "Христо Ботев ". Последното предаване е водил на 26 юни тази година. С разказваните от него приказки израстват няколко генерации българи.
“Той беше едно парче положително, което се движеше из България”, сподели Любомир Пеевски, сценарист на "Час на слушателя " от основаването на предаването през 1964 година до момента. Заради 50-годишния си стаж зад микрофона на "Час на слушателя " екипът на предаването имаше желание да се кандидатира за Гинес, само че за жалост може би повече няма да се излъчва, тъй като Бате Асен беше негова емблема, сподели Пеевски.
Асен Кисимов или Асен Ангелов, както е заставен да се назовава в избран интервал от кариерата си, с цел да не бъде свързван с името на огромния театрал Константин Кисимов, е играл за разнообразни трупи - "Адриана Будевска " в Бургас, Театъра на Българската войска и спектакъл "София ".
БГНЕС Има над 100 функции в театъра и над 30 - в киното.За 60-годишнината си дружно с композитора Бенедикт Молхов прави спектакъла "Чудото Чудомир ". Незабравима за публиката остава ролята на Николай в "Необикновен развой ", за която Кисимов е почетен с първа премия на националния обзор на българската драма и спектакъл през 1964 година За втората българска режисура по Дюренмат - "Посещението на остарялата дама " (1963), рецензията показва: Единствено интерпретацията на Асен Кисимов (Учителя) следва характерния за Дюренмат трагикомизъм.
Върховете във филмовата му кариера са във "Бронзовата лисица ", "Бягащи кучета ", "Рицарят на бялата дама ", "От нищо нещо ", "Топло " (1978), "Понеделник заран ".
Освен песента "Къде остана детството " към "Войната на таралежите " (1979), Кисимов извършва и рефрена "Всяко момче е предстоящ мъж " към кино лентата "Васко да Гама от село Рупча ", както и 60 други песни, показан на фестивала "Златният кос ".
БГНЕС През 2002 година Асен Кисимов прави в Театъра на Българската войска моноспектакъла за възпитаници "Великите поети на България " със стихове, фейлетони, сатири и разкази от Христо Ботев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Чудомир, Валери Петров, Леда Милева, Николай Хайтов и Елин Пелин. Кисимов приема като своя задача възраждането на актьорските рецитали. "Децата наподобява не бяха чували артист да рецитира нещо по този начин съществено, нещо от техните образователни стратегии, и магията на великата класика да стига действително, осезаемо до тях ", споделя той след собствен театър: Но след първите две-три минути те замлъкнаха и аз бях безпределно щастлив.
На въпроса, в случай че можете да застанете на място, от което да ви чуе цяла България, какво бихте споделили на хората, отговорът непроменяемо е: "Ще декламирам стихотворението на Джани Родари в превод на Валери Петров - Ако имах едно магазинче с две полички, щях да продавам - познайте какво? Надежда за всички. "
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ