Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : KARI Днес в

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit: KARI

Днес в 12:24 ч. Южна Корея изстреля сполучливо личната си ракета “Нури ”, извеждайки в орбита галактически спътници – в това число такива, които в началото трябваше да летят с съветска ракета, само че след глобите бяха трансферирани на южнокорейската.

Основният сателит бе 180-килограмовия “NEXTSat-2 ”, който има синтетично-апертурен радар. Заедно с него летяха шест микроспътника “SNIPE ”, всеки от които е построен от шест стандартизирани единици по стандарта CubeSat и с общо тегло 40 кг. Имаше и още три спомагателни микроспътника – JLC-101-v1-2, Lumir-T1, и KSAT3U.

Тези спътници, които трябваше да летят с съветска ракета, бяха от групировката “SNIPE ” – тяхната задача е да учат микроструктурата на галактическата плазма. Санкциите обаче направиха невероятно партньорството сред Русия и Южна Корея.

Чудесно е да забележим, че Южна Корея се трансформира във значим галактически състезател в Азия, притежавайки лична ракета за орбитални полети. Успехите на южнокорейците идват със забавяне поради тежката геополитическа конюнктура – въпреки всичко приказваме за Корейския полуостров, който си остава гореща точка даже през днешния ден. В продължение на дълги години комунистическата северна съседка въобще не се стряскаше от интернационалните предизвестия и си навличаше рецензия и наказания със своите ракетни изстрелвания. Южна Корея обаче е друг случай. Държавата е съдружник на Съединени американски щати, освен това желае да върви напред съгласно интернационалните правила. Но без значение от положителната известност, никой не пожела да помогне на южнокорейците да стартират независима галактическа стратегия. Американците се опасяваха, че притежанието на галактически технологии ще докара до в допълнение напрежение в района. Затова в началото южнокорейците се насочиха към съдействие с Русия.

Колаборацията докара до появяването на първата ракета “KSLV-I ”, която хвърча три пъти: два пъти несполучливо през 2009 и 2010 година, и веднъж сполучливо през 2013 година, когато ракетата стигна до орбита. С този финален триумф Южна Корея най-сетне се причисли към клуба на галактическите страни, които могат да изстрелват спътници от личната си територия. Но пътят към основаването на “KSLV-I ” бе сложен. Само втората й степен бе напълно южнокорейска и със лично създаден ракетен мотор, а първата представляваше модифициран общоприет блок, взет от съветските ракети “Ангара ” с мотор РД-151. Разработката на ракетата по никакъв начин не протече безпрепятствено, а през годините връзките сред южнокорейците и руснаците се обтегнаха. Южна Корея искаше да получи от Русия проектите за градежа на ракетни мотори и да стартира тяхното произвеждане със съдействието на съветските експерти. Но през 2006 година руснаците отхвърлиха да изпълнят настояването. Те взеха решение вместо това независимо да строят първата степен и чак впоследствие да я дават на Южна Корея. Двата неуспеха през 2009-та и 2010-та година по никакъв начин не помогнаха за нормализирането на обноските, защото сътрудниците си прехвърляха взаимно отговорността за неудачите.

И по този начин, откакто най-накрая триумф бе реализиран през 2013 година, “KSLV-I ” бе пенсионирана и пратена в историята. Веднага по-късно Южна Корея стартира петгодишна стратегия по основаването на личен мотор за първата степен на ракетата от ново потомство “KSLV-II ” (или известна като “Нури ”), като задачата бе първият тестов полет на ракетата да е през 2018 година. Този полет бе суборбитален и осъществен на 28-ми ноември същата година. Тогава всичко мина сполучливо и “Нури ” доближи до височина 209 километра – два пъти повече от интернационално приетата 100-километрова граница за начало на галактическото пространство. Така Южна Корея потвърди, че може да организира галактически задачи напълно със лични технологии.

Следващият полет бе на 21 октомври 2021 година – тогава “Нури ” трябваше да вкара в орбита макет на сателит. Ракетата съумя да доближи целевия разцвет от 700 километра, само че за жалост третата степен се изключи 46 секунди по-рано от предстоящото и не беше реализирана нужната скорост.

Истинският триумф пристигна на 21 юни 2022 година, когато ракетата наред нарежда в орбита макет на главен сателит, а също по този начин четири функционални микроспътника и един софтуерен демонстратор.

“Нури ” не е изключително мощна ракета – тя е в положение да извежда потребен товар от 600 до 800 кг в околоземна орбита, с което може да се съпоставя с първия притежател на СпейсЕкс “Фалкън 1 ”, който хвърча в интервала сред 2006-2009 година Но значимото е, че чрез “Нури ” Южна Корея притежава истинска самостоятелност в космонавтиката – а това е значима геополитическа задача.

Миналата година в края на декември южнокорейска задача на име “Данури ” сполучливо дойде в орбита към Луната, тъй че страната се причисли към клуба на Съединени американски щати, Китай и Индия, която понастоящем имат задачи, учещи естествения ни сателит! Вярно – задачата “Данури ” бе прекомерно мощна за дребната южнокорейска ракета и вместо това бе изстреляна с американска ракета – “Фалкън 9 ” на СпейсЕкс. Но Южна Корея несъмнено има упоритости за по-големи ракети, както и за независими лунни задачи в бъдеще.

Видеозапис от изстрелването: