Медии под обстрел. Българските журналисти са подлагани на все повече заплахи, сочи проучване
Журналистите в България са подложени на онлайн тормоз, стрес, закани за каузи, опит за интервенция в публицистичното наличие и автоцензура. Това демонстрира измежду 204-ма души, които работят в български медии, направено от Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ).
Проучването е шестото следващо и се организира анонимно, на всеки две години. Докладът за тази година е озаглавен " Медии под обстрел ". От АЕЖ прецизират, че то не е представително, само че е единственото, което изследва мненията на самите публицисти.
" Медиите в България са под обстрел, освен тъй като сме бомбардирани от комплицирани събития като войната в Украйна, само че и тъй като медиите регулярно са цел на политическа корист ", сподели председателката на АЕЖ Ирина Недева по време на представянето на резултатите.
Други проблеми съгласно изследването, представено от Дневник, са непрозрачната медийна благосъстоятелност и сливането на стопански и политически ползи при ръководството на медиите.
Близо половината интервюирани са дали междинна оценка на свободата на словото в страната, 16,2% са дали добра, към една пета я дефинират като " неприятна ", а близо всеки десети като доста неприятна.
Спрямо минали изследвания повече от далите отговор считат, че има растеж във вътрешния напън и автоцензурата измежду публицистите, като една трета от участвалите споделят, че външният напън се показва в онлайн тормоз, обиди и закани в обществените мрежи и конгреси на медии.
Това са нови явления в изследванията на АЕЖ, като съгласно някои от далите отговор това е обвързвано с позицията им за войната в Украйна.
Близо една десета споделят, че са били заплашвани със правосъдно дело, а към половината настояват, че персонално са били обект на непозволен напън поради работата си.
" Близо 25% си постановат автоцензура и заобикалят проблематични тематики, тъй като знаят, че може да бъдат съдени ", споделят от АЕЖ. От Дневник означават още, че предходното изследване на АЕЖ регистрира 20.8% самоцензурирали се, до момента в който през 2022 година процентът е към този момент 25.5.
Вътрешен напън най-често се оказва от по-високопоставен редактор, който взема решение обещано наличие да се смъкна или промени. На второ място е " принудата " от притежател на медията. Външният напън съгласно изследването нормално се упражнява от държавни, регионални и общински институции, като през последните две години той се е нараснал.
Проучването е осъществено благодарение на онлайн анкета на уеб страницата на АЕЖ-България. Участвалите са кореспонденти, отраслови и основни редактори, притежатели на медии, академични преподаватели.
Проучването е шестото следващо и се организира анонимно, на всеки две години. Докладът за тази година е озаглавен " Медии под обстрел ". От АЕЖ прецизират, че то не е представително, само че е единственото, което изследва мненията на самите публицисти.
" Медиите в България са под обстрел, освен тъй като сме бомбардирани от комплицирани събития като войната в Украйна, само че и тъй като медиите регулярно са цел на политическа корист ", сподели председателката на АЕЖ Ирина Недева по време на представянето на резултатите.
Други проблеми съгласно изследването, представено от Дневник, са непрозрачната медийна благосъстоятелност и сливането на стопански и политически ползи при ръководството на медиите.
Близо половината интервюирани са дали междинна оценка на свободата на словото в страната, 16,2% са дали добра, към една пета я дефинират като " неприятна ", а близо всеки десети като доста неприятна.
Спрямо минали изследвания повече от далите отговор считат, че има растеж във вътрешния напън и автоцензурата измежду публицистите, като една трета от участвалите споделят, че външният напън се показва в онлайн тормоз, обиди и закани в обществените мрежи и конгреси на медии.
Това са нови явления в изследванията на АЕЖ, като съгласно някои от далите отговор това е обвързвано с позицията им за войната в Украйна.
Близо една десета споделят, че са били заплашвани със правосъдно дело, а към половината настояват, че персонално са били обект на непозволен напън поради работата си.
" Близо 25% си постановат автоцензура и заобикалят проблематични тематики, тъй като знаят, че може да бъдат съдени ", споделят от АЕЖ. От Дневник означават още, че предходното изследване на АЕЖ регистрира 20.8% самоцензурирали се, до момента в който през 2022 година процентът е към този момент 25.5.
Вътрешен напън най-често се оказва от по-високопоставен редактор, който взема решение обещано наличие да се смъкна или промени. На второ място е " принудата " от притежател на медията. Външният напън съгласно изследването нормално се упражнява от държавни, регионални и общински институции, като през последните две години той се е нараснал.
Проучването е осъществено благодарение на онлайн анкета на уеб страницата на АЕЖ-България. Участвалите са кореспонденти, отраслови и основни редактори, притежатели на медии, академични преподаватели.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ