Неочакваните животни, които служат (или за малко да служа) на бойното поле
Животните са значим съставен елемент на войната в продължение на хиляди години – или за допълнение на работната мощ с преместване на ресурси и съоръжение, или в действителните борби. Преди механизацията на войната животни като коне и мулета са от решаващо значение за армията, с цел да оцелее и да се бие.
Освен конете и мулетата, други животни също са използвани често; нормално кучета и птици. Но в хода на човешката история са употребявани и някои други много по-неочаквани същества.
Трудно е да се повярва, че скромният и постоянно подценяван култивиран охлюв има своя роля във войната, само че те са употребявани по време на Първата международна война и избавят човешки животи.
Тяхната сензитивност към разнообразни частици във въздуха се употребява като система за ранно предизвестие за газови офанзиви. Войските не съумяват незабавно да виждат някои биологични офанзиви, нито могат да схванат мигновено дали влизат в зона, нечиста с газ.
Д-р Пол Барч, организатор на Отдела за мекотели в тогавашния Национален музей на Съединени американски щати, открива, че охлювите са в положение да открият една парченце на 10 до 12 милиона, което е три пъти по-висока сензитивност от хората. Барч осъзнава, че когато са изложени на токсичните газове, охлювите затварят дихателния си отвор, с цел да се защитят. Тази реакция се употребява за сигнал за бойците да си сложат противогазите.
За разлика от охлювите, практическата приложимост на светулките е много явна. Не е изненадващо, че те са употребявани като био-източници на светлина от съюзническите войски в едва осветените окопи на Първата международна война.
Светулката (в този случай Lampyris noctiluca) има забележителна дарба да създава светлина, с успеваемост, която даже най-хубавите изкуствени източници към момента не могат да се съпоставят.
Войниците събират шепа буболечки и ги поставяха в буркан, което обезпечава малко, само че потребно количество осветяване, с цел да изпълнят дилемите си. И в случай че има потребност от повече светлина – просто събират още!
Подобно на охлювите, гибелта на тези животинки по време на Великата война значително е засенчена.
Морските лъвове са мощни, злобни и бързи същества (способни да се движат със скорост до 50 километра в час), само че във войната не се използват за ликвидиране. Вместо това те се употребяват като подводни кучета пазачи.
Съединени американски щати съумяват да обучат морски лъвове да търсят обекти под вода и да следят дейностите в по-трудно налични или непознати зони. Тяхната просветеност разрешава да бъдат добре подготвени и присъщите им качества под повърхността са несравними с никой уред, основан от индивида.
Те са бързи, необикновено пъргави и имат ужасно зрение, което ги прави идеални за подводен патрул и подкрепяне на военните за разкриване и добиване на изгубено във водата съоръжение. С тези умения те са употребявани от Съединени американски щати за лов на мини в Персийския залив по време на двете войни в залива и по време на нашествието в Ирак през 2003 година
Делфини също се употребяват дружно с морските лъвове.
Правени са редица опити да се заменят тези надарени животни с машини, основани от индивида, само че до момента нищо не е било толкоз дейно.
Използването на прилепи като оръжие на фронта е едно от най-известните военни дейности, свързани с животни. След японската офанзива на Пърл Харбър на 7 декември 1941 година Лайтъл С. Адамс, американски ортодонт, взема решение да сформира проект за потребление на прилепи за основаване на безпорядък в японските градове.
Той изпраща предлагането си в Белия дом при започване на 1942 година
Идеята не взема доста под внимание здравословното положение на прилепите, само че, както Адамс дава обещание, щеше да подсигурява огромни вреди.
Планът е дребни запалителни устройства да бъдат привързани към прилепите, които по-късно ще бъдат пуснати от аероплан над японските градове. По това време тези градове са построени най-вече от дърво…
Един от по-трудните проблеми, пред които са изправени откривателите обаче, е съхраняването и превозването на хиляди прилепи, въоръжени с експлозиви. За задачата животните са охладени в тави за кубчета лед, тъй че да изпаднат в зимна заспалост, и по-късно са сложени в контейнери, в които да бъдат качени на самолета и по-късно пуснати призори. Контейнерите, снабдени с парашут, се отварят и се хвърлят, прилепите се разлитат на всички места и готово.
Запалителните устройства са настроени да се задействат с таймер, давайки на животните задоволително време да се напъхат в разнообразни кътчета из града.
Естествено, управлението на прилепите е тежка работа и няколко инцидентно възпламеняват хангар и колата на един военачалник.
След поредност от проби планът е преустановен и ресурсите са отклонени за производството на атомната бомба…
