Животът на щангиста Христо Христов е повече нещастие, отколкото усмивки,

Животът на щангиста Христо Христов е повече злощастие, в сравнение с усмивки, признава го самият той. Трудното детство му дава опция да открие спорта, в който можеш да стигнеш върховете единствено, в случай че разчиташ на себе си – повдигането на тежести.
Именно щангата и тоновете желязо са носили толкоз доста мотиви за благополучие на Христо. Но на олимпийските игри в Токио ориста бе решила друго. Едно извънредно леко трептене на десния лакът слага началото на Ада.
„ Това е съревнование, към което не желая да се връщам, не желая да си припомням. Докато пусках щангата, бях медалист. После ми свириха фаловете и ми взеха медала. Грешка нямаше, може би минимално трептене, което е изцяло възможно. Това са 222 кг. В момента, в който свириха фала, всичко това се пръсна като една чаша “, стартира покъртителният роман на 22-годишния Христо Христов за своя финален опит на олимпийски игри.
Този опит поражда същински нравствен прелом. „ Две години поред, на разнообразни шпации от време, съм сънувал момента, в който съм на подиума и момента, в който се случва. И се разсънвам подгизнал, целият в пот. Това е, както обичам да споделям, да отидеш до Ада. И да се опитваш да се качиш отначало. Бях като ходещ мъртвец, нищо не помня от дните и месеците след Токио. Исках да избягам от всичко. Просто желаех да избягам от самия свят. Много рядко ме виждаше фамилията ми “, спомня си пред bTV европейският първенец от Тирана 2022.
Трудните времена раждат първенците, само че преди този момент би трябвало да се пребориш с тях, борбите със себе си и зависимостите. Христов признава, че е имал проблеми с алкохола.
„ Като едва психическите хора – хора, които избират най-лесното решение, потърсих чашката, не потърсих хората. Тогава взех решение, че това ми е бягството от цялата нелепост, която се случи там. Доста време бях почнал да пресилвам с алкохола. Не можех да го преживея, загубата. В един миг си споделих, че не могат да останат по този начин нещата и се отхвърлих “, не крие тъгата тежкоатлетът ни.
Христо получава и мигане от ориста, когато се среща с един от съдиите, които не зачетоха неговия опит в Токио. Човекът, лишил го от благополучие – „ Протяга ръката да се здрависваме и аз му демонстрирам змията „ Trust no one “ (бел. ред – татуировката му на дясната ръка). Аз му споделих, че не мога да му стисна ръката, посмъртно. Влязох една вечер в залата, скрито, без треньорът да разбере. Рева и подвигам. И не става. Тогава излязох, оставих щангетките пред вратата и споделих: „ Аз повече няма да вляза в тези обувки! “ И до ден-днешен не съм влизал в тия обувки. Всяка рана има белег, само че аз от него стартирам да наточвам сили. “
Щангистът ни в кат. до 109 кг може да се похвали с изключение на със завръщането си в елита, само че и че към този момент е оставил своята тежка взаимозависимост зад тила си.
„ От много време стопирах да употребявам алкохол – никакъв, под никаква форма “, споделя Христо с доста огромно задоволство.
А най-хубавото занапред следва. Съвсем скоро ще стане татко.
„ Като отидохме с брат ми за теста, да го купуваме, бяха пуснали песента „ Млад баща! “ и той ми я пусна в колата да се подиграва. В момента, в който жена ми даде теста за бременност, очите ми станаха едни големи… И попитах: „ Какво е това? “ Аз не мога да допускам – разчувствуван, уплашен, много страсти. Най-лошото е, че няма да мога да бъда там, на раждането, да си го изпиша от болничното заведение. Това е най-хубавият миг, който може да получи един мъж в живота си. Първото дете – това е паметен миг “, признава гордият Христо.
Синът на първенеца ще се роди по време на европейското състезание по повдигане на тежести в София. Христо Христов не съумя да вземе орден в Токио, само че удържа по-важна победа – тази над личната си уязвимост.