Живот без позиция Един ден ти наблягаш на това да

Живот без позиция

Един ден ти наблягаш на това да сме зрели, различен ден казваш: „ бъди като дете “. Ако възприема позицията на зрелия човек, усещам по какъв начин моето дете е потиснато и гладува за себеизразяване. Ако оставя моето дете да танцува, да пее, тогава на повърхността излиза детинщината. Какво да върша?

Да си зрял не значи разбиране на зряла позиция. Всъщност това е една от най-големите бариери пред постигането на зряла възраст. „ Възприемане “ значи нещо наложено, разбиране значи нещо култивирано, практикувано. То не произтича от теб. То е маска, боядисано лице, то не е твоето същинско създание. Всички вършат това. Ето за какво хората на земята единствено наподобяват на зрели - само че не са, а са изцяло незрели: надълбоко в себе си те са възприели зрели позиции и са си останали в детинското положение. Тяхната зряла възраст не стига по-дълбоко от повърхността и даже не е и толкоз дълбока.

Одраскайте леко който и да било човек и ще откриете по какъв начин от него се появява детинщината. И това са освен по този начин наречените елементарни хора - одраскайте вашите светци или вашите политици и водачи, и ще видите по какъв начин се появява незрелост. Отидете и просто наблюдавайте който и да било парламент по света, и на никое място другаде няма да видите толкоз доста незрели и хлапашки хора, събрани дружно.

Човек мами себе си и другите. Ако „ възприемеш “, ще бъдеш подправен, неистинен. Не съм ви казвал да възприемате каквото и да било. Бъдете! Възприемането е преграда пред това да бъдеш. А единственият метод да бъдеш е да започнеш през цялото време. Тъй като родителите ти не са ти разрешавали да бъдеш по време на твоето детство, ти си затънал някъде. Менталната възраст на по този начин наречените естествени хора не е по-висока от дванадесет до тринадесет години - даже не и четиринадесет! А ти може да си на седемдесет или осемдесет години, само че твоята ментална възраст си е останала заседнала някъде преди да придобиеш полова зряла възраст. В момента, в който един човек стане полово зрял, на тринадесет или на четиринадесет годишна възраст, той е вечно запечатан. Така той продължава да става все по-фалшив и по-фалшив. Един фалш би трябвало да се пази с други фалшове, една неистина би трябвало да се защищава с други неистини, и по този начин в това няма край. Ти се превръщаш просто в купчина отпадък - ето това е личността. Личността би трябвало да се остави и едвам тогава ще се появи характерността. Те не са едно и също нещо. Личността е просто витрина, галерия - тя не е действителност.

Индивидуалността е твоята действителност, тя не е нещо за показ. Може да се дълбае в теб толкоз надълбоко, колкото е допустимо, и ще се открива все един и същи усет. Твърди се, че Буда е споделил: „ Можете да ме опитате откъдето и да е, и ще откриете все един и същи усет, тъкмо както можете да вкусите океана от което и да било място и да установите, че е солен. “ Индивидуалността е едно цяло, тя е органична. Личността е шизофренична: центърът е едно нещо, а периферията е нещо друго и те в никакъв случай не се срещат. Не единствено че в никакъв случай не се срещат, освен че са разнообразни, само че са и диаметрално противоположни едно на друго и са в непрестанна битка.

Така че първото нещо, което би трябвало да се разбере, е: в никакъв случай не възприемай зряла позиция. Бъди или зрял, или неузрял. Щом си неузрял, значи бъди неузрял - бидейки неузрял, ти си даваш опция да израснеш. Тогава дано незрелостта да участва - недей да бъдеш подправен, неоткровен във връзка с нея. Щом си дете, значи си дете - и какво от това? Бъди в детинското положение. Приеми го, върви с него. Не създавай разделяне в своето създание, другояче ще създадеш фундаментална полуда. Просто бъди себе си.

Няма нищо неприятно в това, че си дете. Тъй като са те учили, че е неприятно да проявяваш детинщини, почнал си да възприемаш позиции. Опитвал си се да бъдеш зрял още от самото си детство, а по какъв начин може едно дете да бъде зряло? Детето си е дете, то би трябвало да прави детинщини… Ти носиш в себе си всичко, от което имаш потребност, то е подарък от Бога. Всеки се ражда с истината в своето създание - животът е истината. Но си почнал да учиш неистини.

Остави всички неистини. Бъди самоуверен - и несъмнено, ще почувстваш по какъв начин в теб се появява огромен боязън, тъй като всякога когато оставяш личността, твоята хлапащина, която в никакъв случай не е била позволявана, ще изскочи на повърхността. И ти ще се плашиш: „ Какво! Нима в това отношение ще се държа като дете? Когато всеки знае, че съм огромен професор - или лекар, или инженер - че имам докторат, а пък се държа хлапашки? “ Появява се страхът - страхът от публичното мнение, от това какво ще си помислят хората.

Същият този боязън те е унищожил още през цялото време. Същият боязън е бил тази отрова: „ Какво ще си намерения майка ми? Какво ще си намерения татко ми? Какво ще си помислят хората, учителите и обществото? “ И дребното дете стартира да нахитрява - то не разкрива сърцето си. То знае, че няма да бъде признато от другите, по тази причина си построява лице, основава си камуфлаж. И ще демонстрира това, което хората желаят да видят. Това е дипломация, това е да си политик - това е отрова!

Всеки работи като политик. Усмихваш се, тъй като е преференциално да се усмихваш, плачеш, тъй като от теб се чака да плачеш. Казваш нещо, тъй като то улеснява нещата. Казваш на брачната половинка си: „ Обичам те “, тъй като по този начин тя си мълчи. Казваш на брачна половинка си: „ Не мога да пребивавам без теб, ти си единственият човек в моя живот, ти си моят живот “ - тъй като той го чака от теб да го кажеш, а не тъй като ти го чувстваш по този начин. Ако по този начин го чувстваш, значи в това има хубост, и то е една същинска роза. А в случай че просто се преструваш, в случай че гъделичкаш мъжкото му его, в случай че го подкрепяш, тъй като имаш някакви цели, които искаш да осъществиш посредством него, тогава това е едно изкуствено, пластмасово цвете.

А вие сте натоварени с толкоз доста пластмаса - в това е казусът. Светът не е проблем. Така наречените религиозни хора непрестанно повтарят: „ Отречи се от света “. Аз ви споделям, че светът въобще не е проблем. Отречи се от фалша - това е казусът. Отречи се от изкуственото - това е казусът. Няма потребност да се отричаш от фамилията си, само че се отречи от цялото това псевдосемейство, което си основал тук.

Бъди същински, достоверен. Понякога ще е доста мъчително да бъдеш същински и достоверен, това не се дава толкоз на ниска цена. Да си неистинен и неавтентичен е на ниска цена, елементарно, комфортно. Това е трик, тактика да се предпазиш, това е ризница. Но тогава ще пропуснеш истината, която носиш в душата си. Тогава в никакъв случай няма да познаеш Бога, тъй като Бог може да бъде прочут единствено вътре в теб. Първо от вътрешната страна, по-късно отвън; първо вътре, по-късно на открито - тъй като това е най-близкото нещо до теб, твоето лично създание. Ако там пропуснеш Бога, по какъв начин можеш да видиш Бог в Кришна, в Христос, в Буда? Всичко това са нелепости. Не можеш да видиш Бога в Христос, в случай че не видиш Бога в себе си. А по какъв начин можеш да видиш Бога вътре в теб, в случай че непрестанно създаваш неистини към себе си? Лъжите са толкоз доста, че съвсем си не запомнил пътя към своето създание. Ти си се изгубил в джунглата от неистини.

Фридрих Ницше е споделил, че човек не може да живее без неистини, и за към деветдесет и девет % от хората той е прав. Защо човек не може да живее без неистини? - тъй като лъжите работят като буфери, като амортисьори. Лъжите работят като смазка, че да нямаш непрестанно търкания с хората. Ти се усмихваш и другият се усмихва - това е смазка. Може да се чувстваш ядосан вътрешно, може да си цялостен с гняв, само че продължаваш да се усмихваш на жена си: „ Обичам те “. Ако изразиш яростта, ще си имаш неприятности.

Но помни, че до момента в който не можеш да изразиш яростта си, в никакъв случай няма да схванеш по какъв начин да изразиш любовта си. Човек, който не може да бъде ядосан, не може да бъде и любящ, тъй като той би трябвало толкоз доста да потиска гнева си, че става некадърен да показва каквото и да било друго - тъй като всички неща вътре 6 твоето създание са свързани дружно, не са отделени. Между гнева и любовта няма водонепроницаеми браншове - те всички са дружно, смесени едно с друго. Това е една и съща сила. Ако потиснеш гнева, би трябвало да потиснеш и любовта. Ако изразиш любовта, ще се изненадаш - гневът също се надига дружно с нея. Или потискай всичко, или всичко ще би трябвало да се изрази. Трябва да схванеш тази аритметика на твоето вътрешно органично единение. Или изразявай, или потискай. Изборът не е в това да можеш да потиснеш гнева, а да изразиш любовта - тогава любовта ти ще бъде подправена, тъй като няма да има никаква плам, няма да има качеството на топлината. Тя ще е просто превзетост, нещо добродушно, и ти постоянно ще се страхуваш да навлезеш по-дълбоко в нея. 

Хората единствено се вършат, че обичат, тъй като от тях се чака да обичат. Те обичат децата си, обичат съпругите или съпрузите си, любовните си сътрудници, приятелите си, тъй като от тях се чака да правят избрани неща. Те извършват тези неща сякаш са някакви отговорности. В това няма празнуване. Прибираш се вкъщи и погалваш детето си по главата просто тъй като това се чака от теб, просто тъй като това е нещото, което би трябвало да се прави, само че няма наслада в това - то е студено, мъртво. А детето в никакъв случай няма да може да ти елементарни, тъй като едно студено погалване по главата е грозно. И детето се усеща сепнато, и ти се чувстваш обезпокоен.

…Дисциплината идва от твоите лични вътрешни опитности. Тя идва от срещата с всички благоприятни условия на твоето създание. Тя идва посредством прекарване на всички аспекти, посредством проучване на всички измерения. Тя идва от схващане. Бил си налегнат от яд и си схванал нещо от него -това схващане поражда дисциплинираност. Това не е надзор. Контролът е противен, дисциплината е прелестна.

Думата „ дисциплинираност “ на първо място значи дарба за учене, отсам и думата „ възпитаник “. Тя не значи надзор, а значи да си кадърен да се учиш. Дисциплинираният човек е този, който непрестанно учи посредством виталния опит, който навлиза във всичко без да се опасява - който рискува, който изследва и се впуска в завършения, който е постоянно подготвен да навлезе в тъмната нощ на непознатото, който не се привързва към познатото и който постоянно е подготвен да прави неточности, който е постоянно подготвен да падне в канавката и другите да му се смеят. Само хора, които са задоволително смели да бъдат наречени простаци, са способни да живеят и да обичат и да познаят и да бъдат.

Зрелостта идва посредством от ден на ден и повече и все по-дълбоки и по-дълбоки прекарвания на живота, а не посредством отбягване на живота. Като избягваш живота, ти си оставаш в детинското положение. И още едно нещо: като споделям да бъдеш като дете, нямам поради да се държиш хлапашки. Детето би трябвало да се държи хлапашки, другояче ще пропусне това велико прекарване на детството. Но дали си млад или остарял, детинщината просто демонстрира, че не израстваш. 

Да бъдеш като дете е нещо напълно друго. Какво значи това? Първо, детето е постоянно тотално - каквото и да прави детето, то бива погълнато от него, то в никакъв случай не е частично въвлечено. Ако събира морски раковини по плажа, всичко друго просто изчезва от съзнанието му и всичко, което го интересува, са морските раковини и плажът. То е погълнато от това, изцяло се е изгубило в него. Това качество на тоталност е едно от главните неща в това да бъдеш като дете. Това е централизация, това е активност, това е целокупност.

И второто нещо: детето е почтено. То работи от положение на незнаене. То в никакъв случай не работи заради познание, тъй като няма такова. Вие постоянно действате заради познание. Знанието значи минало, знанието значи остаряло и разказано, знанието значи това, което си натрупал. А всяка нова обстановка е свежа, никое познание не е използвано към нея. Не приказвам за инженерство и технология - там предишното е използвано, тъй като машината си е машина. Но когато се държиш в човешка атмосфера, когато общуваш с живи същества, никоя обстановка не е повтаряне на някаква друга. Всяка обстановка е неповторима. Ако искаш да действаш вярно в нея, ще би трябвало да действаш посредством положението на незнание, сходно на дете. Не внасяй своето познание в нея, не помни цялото познание. Откликвай на новото по новому, недей да отговаряш на новото от позиция на остарялото. Ако отговорът ти идва от остарялото, ще пропуснеш: няма да има мост сред теб и това, което се случва към теб. Винаги ще закъсняваш, постоянно ще пропускаш влака.

Избрано от: „ За зрелостта “, Ошо, изд. „ Гуторанов и наследник “, 2002 година
Снимки: The Sannyas Wiki