Защо жените се задоволяват с лошо ОТНОШЕНИЕ, вместо да търсят ЛЮБОВТА, която заслужават?
Жените поставят толкоз доста старания защо ли не: с цел да бъдат нараснали, да бъдат харесвани, да бъдат признати, да дават отговор на обществените стандарти, на фамилните упования, да бъдат положителни, работливи, потребни, грижовни, да наподобяват добре и да поддържат радостен дух.
След всичко това, те са склонни да одобряват късчета внимание и любов, да се задоволяват с неприятно отношение във връзката, без значение от това какво заслужават, единствено тъй като са се старали толкоз доста.
Жените дават и дават и не чакат доста в подмяна. И наподобява, че не получават доста и постоянно се задоволяват с минимума. А от време на време единственият стандарт, на който дава отговор сътрудникът, е, че той съществува в живота им. Те имат просто някого и не са сами. И това би трябвало да е удостоверение на всички наши полезности и старания. Вместо това обаче, неприятното отношение е обезценяване и принизяване на всички тях.
Защо го вършим? Защо забравяме за себе си, за своите потребности и условия и се съгласяваме на всичко, единствено и единствено да бъдем " обичани "? И да, тази обич е в кавички и под загадъчен знак, тъй като каква е тази обич, в случай че се показва посредством неприятно отношение, безнаказаност, пренебрежение, нарцисизъм, употреба, прочувствена недостижимост, невярност и какво ли още не?
Как дамите стигат досега, в който одобряват всичко, което им се предлага, без значение кой желае да бъде с тях? Как се оказват в неудовлетворяващи и нездравословни връзки, търпят неприятното отношение или изцяло го пренебрегват, потискат неудовлетворението и стават жертви?
Експертите по взаимоотношенията означават поредни отговори на тези въпроси. Казано по-просто, одобряваме трохи и поносим неприятното отношение от боязън.
И този боязън се демонстрира по доста способи: боязън да не останем сами, боязън да не намерим никой по-добър, боязън от незнайното, боязън от осъждането на обществото, в случай че не се оженим и не създадем семейство, боязън непрекъснато да започваме изначало.
Възприемаме раздялата като крах. До момента, в който неприятното отношение е достигнало такава кулминационна точка, че към този момент не бихме могли да го пренебрегваме и не стартираме да се опасяваме за себе си повече, в сравнение с за всичко останало.
Оставаме в една връзка, до момента в който не изпитаме този тип боязън - че ще се разболеем, в случай че останем в празна и безсмислена връзка, или че сътрудникът ни ще ни нарани и ще заплаши живота ни. И ден след ден се съгласяваме с неприятното отношение, изграждайки метода си на живот в токсичната атмосфера на своите страхове.
И когато най-сетне приключим тази връзка, отново се чудим дали сме създали всичко допустимо, с цел да поддържаме връзките. Сякаш това е било просто наша работа и наша отговорност. Преживяваме моменти на страдание и мислим дали бихме могли да възстановим тази връзка и да изправим някак си нещата.
Живеем в свят, цялостен с двойки, и това е стандарт, който не слагаме под подозрение и безусловно желаеме да реализираме. Ако има разлъка или бракоразвод, оставаме сами, вярвайки, че сме на дъното и че това е най-лошото нещо, което в миналото ни се е случвало. Трудно ни е да забележим и приемем преимуществата на самотата, макар че те постоянно се пропагандират в актуалния свят.
Трудно ни е да разберем, че в самотата сме на положително място, в положение сме да създадем промени и да преобърнем живота си напълно.
Можем да разберем какво желаеме, да развием обич към себе си и самоуважение, да сложим стандарти, уверени, че заслужаваме най-хубавото. Можем да решим в никакъв случай повече да не се задоволяваме с неприятно отношение, можем да придобием прозрения, познания и мъдрост, които ще ни оказват помощ да реализираме по-здрави и пълноценни взаимоотношения в бъдеще.
Насаме със себе си, ние сме пред платно, върху което можем да нарисуваме схема на нов живот, с нови стандарти за това какво желаеме и какво няма да приемем в идната връзка. Можем да променим метода си на мислене и да осъзнаем властта, която имаме над изборите си, и отговорността, която носим пред себе си, пред своето благополучие и благоденствие.
Можем да се научим да обичаме съгласно личните си условия. Можем да изберем уважителната обич пред всяка връзка, в която можем да влезем, заобикаляйки самотата и възприятието за некомпетентност.
Отхвърляйки приемането на неприятно отношение, можем да стартираме да се отнасяме по-добре към себе си и да се ценим повече. Можем да осъзнаем, че да бъдем сами е по-добра и по-благоприятна позиция, в сравнение с да бъдем в неприятна връзка, с някой, който не ни дава това, от което имаме потребност. И най-много - което заслужаваме.
Трудно е да се примирим с " провалените вложения " и да отхвърлим всичко, което сме създали и вложили във връзки, в които не сме били оценени, обичани и задоволени. Но колкото по-дълго оставаме в такива връзки, ресурсите ни понижават от ден на ден и повече. Не оставайте гладни за обич, почитание и внимание, когато можете да ги дадете на себе си и можете да намерите сътрудник, който ще се отнася към вас по този начин, както вие се отнасяте към себе си.
Осъзнайте, че с изключение на страховете, които сте приели за чиста монета и с които сте наложили личните си „ окови “ в такава токсична връзка, другото нещо, което ви пречи да се разделите с подобен сътрудник е лиспата на обич към себе си.
Ако вие не обичате и не почитате себе си, то никой различен няма да пожелае да го прави. И там би трябвало да работите, сега, в който останете сами. Научете се по какъв начин да си давате обич, внимание и грижа първо сами на себе си. Осъзнайте, че да избирате постоянно най-хубавото за себе си(храна,дрехи, хора,отношение) е форма на обич към себе си.
Това да си давате това, от което имате потребност, като отмора и дребни ежедневни наслаждение също е обич към себе си.
Осъзнайте по какъв начин говорите за себе си, когато сте измежду хора. Хвалите ли се с обич, а не с егоцентризъм, вярвате ли в себе си и в своите качества или в противен случай. Постоянно се критикувате, нагрубявате и осъждате.
Открийте корените на това държание и се пробвайте да го измененията. Като правит емалки жестове на любов към себе си всеки ден.
Вие заслужавате обич и почитание, и нищо по-малко от това.
След всичко това, те са склонни да одобряват късчета внимание и любов, да се задоволяват с неприятно отношение във връзката, без значение от това какво заслужават, единствено тъй като са се старали толкоз доста.
Жените дават и дават и не чакат доста в подмяна. И наподобява, че не получават доста и постоянно се задоволяват с минимума. А от време на време единственият стандарт, на който дава отговор сътрудникът, е, че той съществува в живота им. Те имат просто някого и не са сами. И това би трябвало да е удостоверение на всички наши полезности и старания. Вместо това обаче, неприятното отношение е обезценяване и принизяване на всички тях.
Защо го вършим? Защо забравяме за себе си, за своите потребности и условия и се съгласяваме на всичко, единствено и единствено да бъдем " обичани "? И да, тази обич е в кавички и под загадъчен знак, тъй като каква е тази обич, в случай че се показва посредством неприятно отношение, безнаказаност, пренебрежение, нарцисизъм, употреба, прочувствена недостижимост, невярност и какво ли още не?
Как дамите стигат досега, в който одобряват всичко, което им се предлага, без значение кой желае да бъде с тях? Как се оказват в неудовлетворяващи и нездравословни връзки, търпят неприятното отношение или изцяло го пренебрегват, потискат неудовлетворението и стават жертви?
Експертите по взаимоотношенията означават поредни отговори на тези въпроси. Казано по-просто, одобряваме трохи и поносим неприятното отношение от боязън.
И този боязън се демонстрира по доста способи: боязън да не останем сами, боязън да не намерим никой по-добър, боязън от незнайното, боязън от осъждането на обществото, в случай че не се оженим и не създадем семейство, боязън непрекъснато да започваме изначало.
Възприемаме раздялата като крах. До момента, в който неприятното отношение е достигнало такава кулминационна точка, че към този момент не бихме могли да го пренебрегваме и не стартираме да се опасяваме за себе си повече, в сравнение с за всичко останало.
Оставаме в една връзка, до момента в който не изпитаме този тип боязън - че ще се разболеем, в случай че останем в празна и безсмислена връзка, или че сътрудникът ни ще ни нарани и ще заплаши живота ни. И ден след ден се съгласяваме с неприятното отношение, изграждайки метода си на живот в токсичната атмосфера на своите страхове.
И когато най-сетне приключим тази връзка, отново се чудим дали сме създали всичко допустимо, с цел да поддържаме връзките. Сякаш това е било просто наша работа и наша отговорност. Преживяваме моменти на страдание и мислим дали бихме могли да възстановим тази връзка и да изправим някак си нещата.
Живеем в свят, цялостен с двойки, и това е стандарт, който не слагаме под подозрение и безусловно желаеме да реализираме. Ако има разлъка или бракоразвод, оставаме сами, вярвайки, че сме на дъното и че това е най-лошото нещо, което в миналото ни се е случвало. Трудно ни е да забележим и приемем преимуществата на самотата, макар че те постоянно се пропагандират в актуалния свят.
Трудно ни е да разберем, че в самотата сме на положително място, в положение сме да създадем промени и да преобърнем живота си напълно.
Можем да разберем какво желаеме, да развием обич към себе си и самоуважение, да сложим стандарти, уверени, че заслужаваме най-хубавото. Можем да решим в никакъв случай повече да не се задоволяваме с неприятно отношение, можем да придобием прозрения, познания и мъдрост, които ще ни оказват помощ да реализираме по-здрави и пълноценни взаимоотношения в бъдеще.
Насаме със себе си, ние сме пред платно, върху което можем да нарисуваме схема на нов живот, с нови стандарти за това какво желаеме и какво няма да приемем в идната връзка. Можем да променим метода си на мислене и да осъзнаем властта, която имаме над изборите си, и отговорността, която носим пред себе си, пред своето благополучие и благоденствие.
Можем да се научим да обичаме съгласно личните си условия. Можем да изберем уважителната обич пред всяка връзка, в която можем да влезем, заобикаляйки самотата и възприятието за некомпетентност.
Отхвърляйки приемането на неприятно отношение, можем да стартираме да се отнасяме по-добре към себе си и да се ценим повече. Можем да осъзнаем, че да бъдем сами е по-добра и по-благоприятна позиция, в сравнение с да бъдем в неприятна връзка, с някой, който не ни дава това, от което имаме потребност. И най-много - което заслужаваме.
Трудно е да се примирим с " провалените вложения " и да отхвърлим всичко, което сме създали и вложили във връзки, в които не сме били оценени, обичани и задоволени. Но колкото по-дълго оставаме в такива връзки, ресурсите ни понижават от ден на ден и повече. Не оставайте гладни за обич, почитание и внимание, когато можете да ги дадете на себе си и можете да намерите сътрудник, който ще се отнася към вас по този начин, както вие се отнасяте към себе си.
Осъзнайте, че с изключение на страховете, които сте приели за чиста монета и с които сте наложили личните си „ окови “ в такава токсична връзка, другото нещо, което ви пречи да се разделите с подобен сътрудник е лиспата на обич към себе си.
Ако вие не обичате и не почитате себе си, то никой различен няма да пожелае да го прави. И там би трябвало да работите, сега, в който останете сами. Научете се по какъв начин да си давате обич, внимание и грижа първо сами на себе си. Осъзнайте, че да избирате постоянно най-хубавото за себе си(храна,дрехи, хора,отношение) е форма на обич към себе си.
Това да си давате това, от което имате потребност, като отмора и дребни ежедневни наслаждение също е обич към себе си.
Осъзнайте по какъв начин говорите за себе си, когато сте измежду хора. Хвалите ли се с обич, а не с егоцентризъм, вярвате ли в себе си и в своите качества или в противен случай. Постоянно се критикувате, нагрубявате и осъждате.
Открийте корените на това държание и се пробвайте да го измененията. Като правит емалки жестове на любов към себе си всеки ден.
Вие заслужавате обич и почитание, и нищо по-малко от това.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ