Имат ли САЩ таен план за смяна на Путин?
Изявлението на Джо Байдън, което последва речта на Владимир Зеленски пред Конгреса на Съединени американски щати, съдържаше дискретна, само че огромна двойна стратегическа смяна. Дори да си представим, че американският президент ръководи и публичното мнение, оповестяването на ускорение на доставките на оръжия и военно съоръжение, както и обстоятелството, че квалифицира Владимир Путин като военнопрестъпник, допуска, че Съединени американски щати имат проект, който надвишава афишираното. Но какъв? Да доставяш оръжия от ден на ден става равнозначно на съучастничество във военни дейности. Да го наречеш военнопрестъпник значи също да намекнеш, че няма да има контрактуван излаз от войната. Военнопрестъпник, който ще преследваме, до момента в който не го надигнем пред Международния углавен съд. Това споделя в изявление за списание Atlantico френският външнополитически специалист и учител в Сорбоната Михаел Ламбер.
АТЛАНТИКО: След речта на Владимир Зеленски пред Конгреса на Съединени американски щати Джо Байдън разгласи, че ще усили военната поддръжка за Киев и в диалог с публицист назова Владимир Путин " боен нарушител ". Изявление, което представителят на Белия дом Джен Псаки се опита да поправя, като сподели, че президентът е приказвал " от сърце " и " въз основа на това, което е видял по малкия екран - варварските дейности на жесток деспот, нахлуващ в непозната страна ". Това изненада ли Ви? Дали това не са непоследователността и лекомислието на един застаряващ президент?
МИХАЕЛ ЛАМБЕР : Това е информационна тактика, авансово основана от Белия дом, доколкото е мъчно да си представим, че американският президент прави импулсивни изказвания. Въпреки това изказванията на президента Байдън са в синхрон с действителността и информацията, която доближава до него всеки ден, и осъжда насилието и зверствата, осъществени по време на войната.
Тази информационна тактика също по този начин акцентира незаконността на съветските злоупотреби в Украйна, филантропичната необходимост на обстановката и свидетелства за обстоятелството, че в очите на Съединените щати и американския народ Путин е изгубил своята легитимност и не е нито посланик, нито президент, нито даже боен водач. С това той се трансформира във военнопрестъпник.
АТЛАНТИКО: При сходни изказвания можем ли да предположим, че американците разполагат с информация, която ние не знаем, за действителното положение на съветската войска в Украйна (благодарение на източници в Кремъл)? Смятат ли, че могат да си разрешат да поемат риска да наподобяват съдружници във войната, тъй като в този момент е належащо единствено едно придвижване, с цел да се срутен руснаците или да се отдръпват?
М. ЛАМБЕР: Стратегическа неточност е да се счита, че съветските въоръжени сили са изправени пред проблематична обстановка в Украйна. Към днешна дата Кремъл е изпратил единствено част от най-старата си военна техника там, както и малко съвременна военна техника (липсват Су-35, Су-57, танк Т-14 " Армата " ), което демонстрира, че Русия резервира действителната си мощност в запас.
От друга страна, първите дни на спора, защото към момента сме на този стадий, са тези на опозиция и стационарни позиции, както сподели войната в Нагорни Карабах през 2020 година Най-значимите пробиви се случват откакто главната линия на защита е паднала. Също по този начин е значимо да запомните, че при положение на война не би трябвало да разкривате цялостния си капацитет, тъй като рискувате да предадете информация на съперника си. Така Русия употребява единствено част от военния си капацитет, тактика, която към този момент беше следена по време на войната в Сирия, където беше маркирано съществуването на остаряло руско съоръжение като Су-24.
Това обаче не значи, че Москва не среща никакви трудности на място и е явно, че украинската опозиция е по-ожесточена, в сравнение с е предвиждал Путин, материалните загуби са по-големи от плануваните, а психическата и дипломатическа резистентност на украинския президент е забележителна.
Ето за какво за Вашингтон е от значително значение да даде мощна поддръжка на Украйна, тъй като Съединените щати могат да завоюват от това. Изпращането на военна техника укрепва американско-украинските връзки, което е неоспоримо преимущество, тъй като консолидира връзките сред Съединени американски щати и цяла Европа (включително Молдова и Грузия) посредством резултата на доминото.
Войната в Украйна ще докара и до всеобщи поръчки на американска военна техника в Европа, изключително Lockheed Martin F-35, тъй като всички страни ще усилят военния си бюджет до най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт (изискване на НАТО). Изпращането на американски оръжия е доказателство за качеството им и надлежно води до поръчки. Следователно това е обезпечена възвръщаемост на инвестицията в дълготраен проект.
На стратегическо равнище голямата помощ, предоставена на украинците, доста отслабва съветската войска. Въпреки че употребяваната съветска техника не е най-модерната, всяко заличаване на транспортно средство, танк, аероплан, всяка човешка загуба от съветска страна (държава, където раждаемостта е 1,5 деца на една жена) подкопава политиката на Кремъл. Така Русия отслабва от ден дневно, стопански, само че и психически. Както в Афганистан (1979-1989), където Съединените щати помогнаха на муджахидините против Москва, Вашингтон оказва помощ на Украйна, тъй като Белият дом знае доста добре, че Русия няма да може да понесе загуби за дълъг интервал от време. Освен това всяка човешка загуба, понесена от Русия на място, активизира съветското публично мнение, което се опълчва на войната в Украйна.
АТЛАНТИКО: Имат ли американците информация и/или проекти за допустима дворцова гражданска война? Ще имат ли претендент, който да замести Путин?
М. ЛАМБЕР: Доколкото знам, единствените два известни до момента разновидността са Дмитрий Медведев и Алексей Навални, като последният към момента е в пандиза. Въпреки това американските разследващи организации, в това число Централно разузнавателно управление на САЩ и АНС, разполагат с информация, до която ние нямаме достъп.
АТЛАНТИКО: Ако приемем, че имат претендент, каква е вероятността да се случи сюжет за действителна политическа смяна на върха на Русия? Готови ли са съветското общество и държавният уред ненадейно да възприемат доста по-западна/либерално-демократична политическа философия?
М. ЛАМБЕР : Шансовете са дребни, не на последно място тъй като установяването на демократична система лишава десетилетия и генерации, с цел да бъде възприета всеобщо. Например сред революцията от 1789 година и първата същинска френска народна власт от 1870 година има три конституционни монархии, две републики, две империи и революция сред няколко френски въстанически комуни и държавното управление на Версай. Към днешна дата в самия западен свят има единствено една страна, която дава отговор на критериите за достоверна народна власт и това е Швейцария.
В този подтекст единствената опция за определяне на устойчива и здрава народна власт в Русия би била да се черпи ентусиазъм от швейцарския конфедерален модел, всички останали формати не могат да бъдат въведени в дълготраен проект заради геополитиката на територията, която е прекомерно обширна и в последна сметка води до концентрация на властта за битка против регионализма (по-специално чеченците и сибирците).
Тази концепция за швейцарски модел в Русия беше изоставена след гибелта на Ленин, който е живял в Швейцария от 1914 до 1917 година и се е вдъхновявал от нея. Това беше основен миг в международната история, когато Русия можеше да се трансформира в най-великата народна власт в света или в тирания и за жалост последният вид се е наложил.
АТЛАНТИКО: Готови ли са Съединени американски щати да рискуват открит спор с Русия при изискване, че тя няма да прибегне до нуклеарния вид и че театърът на военните дейности ще остане стеснен до Източна Европа, без да заплашва Съединените щати?
М. ЛАМБЕР: Ако нуклеарният вид бъде изключен, Съединени американски щати биха могли елементарно да отхвърлен Русия. Наистина, Съединените щати разполагат с военни технологии като самолети от 5-то потомство (F-22 и F-35) в обилие, съвременни танкове (M-1A-2 Abrams), мрежа от спътници с доста висока точност, информация, събирана и обработвана от АНС (15 000 чиновници за бюджет от 10 милиарда долара) за няколко секунди, и то без да се брои съвършенството на американския флот. Съединените щати остават безспорната военна мощ на земното кълбо, без значение дали сме удовлетворени от нея или не, с годишен бюджет от 686,1 милиарда $. За съпоставяне, Русия харчи единствено 69 милиарда $ годишно за бюджета си за защита.
Във война от вида страна против страна (за разлика от асиметричната война в Афганистан и Сирия) Съединените щати нямат съперник. Освен това имат неофициални технологии като TR3-Black Manta (временно име), чиито благоприятни условия към момента са незнайни, както и планове за самолети от 6-то потомство в развой на разработка.
Русия сигурно има доста материали, само че малко качествено съоръжение, и по тази причина можем да си представим, че тя печели против западни сили като тези на Швеция (армия с отлични достижения, която сме склонни да подценяваме), само че сигурно не против Съединените щати и Китай, двете единствени суперсили.
Проблемът на тази война е, че в случай че не беше страхът от нуклеарното оръжие, френско-германско или френско-британско дуо можеше да изтласка Русия назад на нейна територия. Ето за какво Владимир Путин побърза да размаха нуклеарната опасност, тъй като знае доста добре, че неговите войски не биха могли да се равняват на някои западни армии. Както и през Първата международна война, страхът от " съветския парен валяк " всъщност е психически. Освен съвременна техника (С-400, Су-35, Су-57 и танк Т-14 Армата), по-голяма част от въоръжението му е от руската ера или от 2000 година Ето за какво този украински спор може да се промени когато и да е. Ако западна мощ реши да се намеси в Украйна, Русия ще има единствено две благоприятни условия: проваляне или нуклеарно възмездие.
АТЛАНТИКО: След речта на Владимир Зеленски пред Конгреса на Съединени американски щати Джо Байдън разгласи, че ще усили военната поддръжка за Киев и в диалог с публицист назова Владимир Путин " боен нарушител ". Изявление, което представителят на Белия дом Джен Псаки се опита да поправя, като сподели, че президентът е приказвал " от сърце " и " въз основа на това, което е видял по малкия екран - варварските дейности на жесток деспот, нахлуващ в непозната страна ". Това изненада ли Ви? Дали това не са непоследователността и лекомислието на един застаряващ президент?
МИХАЕЛ ЛАМБЕР : Това е информационна тактика, авансово основана от Белия дом, доколкото е мъчно да си представим, че американският президент прави импулсивни изказвания. Въпреки това изказванията на президента Байдън са в синхрон с действителността и информацията, която доближава до него всеки ден, и осъжда насилието и зверствата, осъществени по време на войната.
Тази информационна тактика също по този начин акцентира незаконността на съветските злоупотреби в Украйна, филантропичната необходимост на обстановката и свидетелства за обстоятелството, че в очите на Съединените щати и американския народ Путин е изгубил своята легитимност и не е нито посланик, нито президент, нито даже боен водач. С това той се трансформира във военнопрестъпник.
АТЛАНТИКО: При сходни изказвания можем ли да предположим, че американците разполагат с информация, която ние не знаем, за действителното положение на съветската войска в Украйна (благодарение на източници в Кремъл)? Смятат ли, че могат да си разрешат да поемат риска да наподобяват съдружници във войната, тъй като в този момент е належащо единствено едно придвижване, с цел да се срутен руснаците или да се отдръпват?
М. ЛАМБЕР: Стратегическа неточност е да се счита, че съветските въоръжени сили са изправени пред проблематична обстановка в Украйна. Към днешна дата Кремъл е изпратил единствено част от най-старата си военна техника там, както и малко съвременна военна техника (липсват Су-35, Су-57, танк Т-14 " Армата " ), което демонстрира, че Русия резервира действителната си мощност в запас.
От друга страна, първите дни на спора, защото към момента сме на този стадий, са тези на опозиция и стационарни позиции, както сподели войната в Нагорни Карабах през 2020 година Най-значимите пробиви се случват откакто главната линия на защита е паднала. Също по този начин е значимо да запомните, че при положение на война не би трябвало да разкривате цялостния си капацитет, тъй като рискувате да предадете информация на съперника си. Така Русия употребява единствено част от военния си капацитет, тактика, която към този момент беше следена по време на войната в Сирия, където беше маркирано съществуването на остаряло руско съоръжение като Су-24.
Това обаче не значи, че Москва не среща никакви трудности на място и е явно, че украинската опозиция е по-ожесточена, в сравнение с е предвиждал Путин, материалните загуби са по-големи от плануваните, а психическата и дипломатическа резистентност на украинския президент е забележителна.
Ето за какво за Вашингтон е от значително значение да даде мощна поддръжка на Украйна, тъй като Съединените щати могат да завоюват от това. Изпращането на военна техника укрепва американско-украинските връзки, което е неоспоримо преимущество, тъй като консолидира връзките сред Съединени американски щати и цяла Европа (включително Молдова и Грузия) посредством резултата на доминото.
Войната в Украйна ще докара и до всеобщи поръчки на американска военна техника в Европа, изключително Lockheed Martin F-35, тъй като всички страни ще усилят военния си бюджет до най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт (изискване на НАТО). Изпращането на американски оръжия е доказателство за качеството им и надлежно води до поръчки. Следователно това е обезпечена възвръщаемост на инвестицията в дълготраен проект.
На стратегическо равнище голямата помощ, предоставена на украинците, доста отслабва съветската войска. Въпреки че употребяваната съветска техника не е най-модерната, всяко заличаване на транспортно средство, танк, аероплан, всяка човешка загуба от съветска страна (държава, където раждаемостта е 1,5 деца на една жена) подкопава политиката на Кремъл. Така Русия отслабва от ден дневно, стопански, само че и психически. Както в Афганистан (1979-1989), където Съединените щати помогнаха на муджахидините против Москва, Вашингтон оказва помощ на Украйна, тъй като Белият дом знае доста добре, че Русия няма да може да понесе загуби за дълъг интервал от време. Освен това всяка човешка загуба, понесена от Русия на място, активизира съветското публично мнение, което се опълчва на войната в Украйна.
АТЛАНТИКО: Имат ли американците информация и/или проекти за допустима дворцова гражданска война? Ще имат ли претендент, който да замести Путин?
М. ЛАМБЕР: Доколкото знам, единствените два известни до момента разновидността са Дмитрий Медведев и Алексей Навални, като последният към момента е в пандиза. Въпреки това американските разследващи организации, в това число Централно разузнавателно управление на САЩ и АНС, разполагат с информация, до която ние нямаме достъп.
АТЛАНТИКО: Ако приемем, че имат претендент, каква е вероятността да се случи сюжет за действителна политическа смяна на върха на Русия? Готови ли са съветското общество и държавният уред ненадейно да възприемат доста по-западна/либерално-демократична политическа философия?
М. ЛАМБЕР : Шансовете са дребни, не на последно място тъй като установяването на демократична система лишава десетилетия и генерации, с цел да бъде възприета всеобщо. Например сред революцията от 1789 година и първата същинска френска народна власт от 1870 година има три конституционни монархии, две републики, две империи и революция сред няколко френски въстанически комуни и държавното управление на Версай. Към днешна дата в самия западен свят има единствено една страна, която дава отговор на критериите за достоверна народна власт и това е Швейцария.
В този подтекст единствената опция за определяне на устойчива и здрава народна власт в Русия би била да се черпи ентусиазъм от швейцарския конфедерален модел, всички останали формати не могат да бъдат въведени в дълготраен проект заради геополитиката на територията, която е прекомерно обширна и в последна сметка води до концентрация на властта за битка против регионализма (по-специално чеченците и сибирците).
Тази концепция за швейцарски модел в Русия беше изоставена след гибелта на Ленин, който е живял в Швейцария от 1914 до 1917 година и се е вдъхновявал от нея. Това беше основен миг в международната история, когато Русия можеше да се трансформира в най-великата народна власт в света или в тирания и за жалост последният вид се е наложил.
АТЛАНТИКО: Готови ли са Съединени американски щати да рискуват открит спор с Русия при изискване, че тя няма да прибегне до нуклеарния вид и че театърът на военните дейности ще остане стеснен до Източна Европа, без да заплашва Съединените щати?
М. ЛАМБЕР: Ако нуклеарният вид бъде изключен, Съединени американски щати биха могли елементарно да отхвърлен Русия. Наистина, Съединените щати разполагат с военни технологии като самолети от 5-то потомство (F-22 и F-35) в обилие, съвременни танкове (M-1A-2 Abrams), мрежа от спътници с доста висока точност, информация, събирана и обработвана от АНС (15 000 чиновници за бюджет от 10 милиарда долара) за няколко секунди, и то без да се брои съвършенството на американския флот. Съединените щати остават безспорната военна мощ на земното кълбо, без значение дали сме удовлетворени от нея или не, с годишен бюджет от 686,1 милиарда $. За съпоставяне, Русия харчи единствено 69 милиарда $ годишно за бюджета си за защита.
Във война от вида страна против страна (за разлика от асиметричната война в Афганистан и Сирия) Съединените щати нямат съперник. Освен това имат неофициални технологии като TR3-Black Manta (временно име), чиито благоприятни условия към момента са незнайни, както и планове за самолети от 6-то потомство в развой на разработка.
Русия сигурно има доста материали, само че малко качествено съоръжение, и по тази причина можем да си представим, че тя печели против западни сили като тези на Швеция (армия с отлични достижения, която сме склонни да подценяваме), само че сигурно не против Съединените щати и Китай, двете единствени суперсили.
Проблемът на тази война е, че в случай че не беше страхът от нуклеарното оръжие, френско-германско или френско-британско дуо можеше да изтласка Русия назад на нейна територия. Ето за какво Владимир Путин побърза да размаха нуклеарната опасност, тъй като знае доста добре, че неговите войски не биха могли да се равняват на някои западни армии. Както и през Първата международна война, страхът от " съветския парен валяк " всъщност е психически. Освен съвременна техника (С-400, Су-35, Су-57 и танк Т-14 Армата), по-голяма част от въоръжението му е от руската ера или от 2000 година Ето за какво този украински спор може да се промени когато и да е. Ако западна мощ реши да се намеси в Украйна, Русия ще има единствено две благоприятни условия: проваляне или нуклеарно възмездие.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ