Защо преди 100 г. хората са седели с часове в телата на мъртви китове
Известно е, че в края на 18-ти и 19-ти век китовете са били извънредно наранени от китолова, само че хората са ловували освен за китова мехлем, мустаци и месо. В края на 19-ти и началото на 20-ти век мъртвите тела на китове също са били употребявани интензивно за медицински цели.
Трудно е да си представим по какъв начин човек може да употребява мъртвец на кит за лекуване на възпалително заболяване, само че в действителност е по този начин, пише IFLScience. Така в крайморския град Идън, Туфолд Бей (Австралия), локалните поданици са избавени от ревматизъм.
Лечението беше да се откри мъртвият кит, след което да се създадат дупки в кожата му и да пропълзите вътре. Освен това в този " меснат, разглезен и гниещ спален чувал " би трябвало да се прекарат най-малко 20-30 часа. За благополучие на самите „ пациенти “ понякога им разрешавали къса отмора.
В Мемоарите на южните морета американският органист Луис Беке документира процеса на това „ лекуване “. Тъй като не било толкоз елементарно просто да се срещне тялото на мъртъв кит на плажа, след лова телата на тези морски гиганти били изтегляни на брега. Докато труповете им били още топли, тебили разрязани задоволително необятно, с цел да може пациентът да се пъхне вътре. Имайте поради, че за такова извънредно лекуване е належащо долната част на пациента (до кръста) да бъде изцяло потопена в тази „ капсула “. След това пространството сред пациента и кита се затваряло, тъй че да излъчва малко по-малко смрад. Само си представете какъв брой неприятно може да мирише мъртъв кит, а вътре тази миризма била изцяло отвратителна.
Според един странник, който също разказва процеса на лекуване, " миризмата и топлината били едвам търпими ". Случайно се натъкнал на кит, който бил мъртъв към 40 часа и почнал да се разлага, а по време на процедурата от него избягали „ големи потоци газ и ужасни мехурчета “.
Смятало се, че топлината и газовете основават нещо сходно на " парна баня ", която освен облекчава болките при ревматоидни болести, само че и ги стопира за задоволително дълъг интервал - до една година.
Според Австралийския народен морски музей има доста теории за това по какъв начин тъкмо се е появило това лекуване. И по този начин, една от тях споделя, че локален предприемач се е обърнал към локално китоловно семейство с молба да му разреши това лекуване. Той се възстановил, откакто прекарал един ден в такава " капсула ". Друга доктрина, оповестена във вестник от 1896 година, е, че лекарството идва от пийнал мъж, който паднал в натрупа на кит и се заклещил. Той останал по този начин няколко часа и когато най-сетне го освободили, изглеждало, че няма повече ревматични болки.
Изследователите обаче считат, че същинският генезис на това лекуване е обвързван с практиката на локалното население на залива Туфолд. И по този начин, знае се, че локалните поданици са употребявали останките от изхвърлени на брега китове за разнообразни цели, да вземем за пример:
месо - за лечебни и обредни цели;
кости - в приюти;
трупове на мъртви китове - за лекуване на ревматизъм.
С течение на времето това лекарство губи своята известност, изключително по време на Първата международна война. Една от главните аргументи била отвратителната миризма, която мъчно се понасяла.
Превод: GlasNews
Трудно е да си представим по какъв начин човек може да употребява мъртвец на кит за лекуване на възпалително заболяване, само че в действителност е по този начин, пише IFLScience. Така в крайморския град Идън, Туфолд Бей (Австралия), локалните поданици са избавени от ревматизъм.
Лечението беше да се откри мъртвият кит, след което да се създадат дупки в кожата му и да пропълзите вътре. Освен това в този " меснат, разглезен и гниещ спален чувал " би трябвало да се прекарат най-малко 20-30 часа. За благополучие на самите „ пациенти “ понякога им разрешавали къса отмора.
В Мемоарите на южните морета американският органист Луис Беке документира процеса на това „ лекуване “. Тъй като не било толкоз елементарно просто да се срещне тялото на мъртъв кит на плажа, след лова телата на тези морски гиганти били изтегляни на брега. Докато труповете им били още топли, тебили разрязани задоволително необятно, с цел да може пациентът да се пъхне вътре. Имайте поради, че за такова извънредно лекуване е належащо долната част на пациента (до кръста) да бъде изцяло потопена в тази „ капсула “. След това пространството сред пациента и кита се затваряло, тъй че да излъчва малко по-малко смрад. Само си представете какъв брой неприятно може да мирише мъртъв кит, а вътре тази миризма била изцяло отвратителна.
Според един странник, който също разказва процеса на лекуване, " миризмата и топлината били едвам търпими ". Случайно се натъкнал на кит, който бил мъртъв към 40 часа и почнал да се разлага, а по време на процедурата от него избягали „ големи потоци газ и ужасни мехурчета “.
Смятало се, че топлината и газовете основават нещо сходно на " парна баня ", която освен облекчава болките при ревматоидни болести, само че и ги стопира за задоволително дълъг интервал - до една година.
Според Австралийския народен морски музей има доста теории за това по какъв начин тъкмо се е появило това лекуване. И по този начин, една от тях споделя, че локален предприемач се е обърнал към локално китоловно семейство с молба да му разреши това лекуване. Той се възстановил, откакто прекарал един ден в такава " капсула ". Друга доктрина, оповестена във вестник от 1896 година, е, че лекарството идва от пийнал мъж, който паднал в натрупа на кит и се заклещил. Той останал по този начин няколко часа и когато най-сетне го освободили, изглеждало, че няма повече ревматични болки.
Изследователите обаче считат, че същинският генезис на това лекуване е обвързван с практиката на локалното население на залива Туфолд. И по този начин, знае се, че локалните поданици са употребявали останките от изхвърлени на брега китове за разнообразни цели, да вземем за пример:
месо - за лечебни и обредни цели;
кости - в приюти;
трупове на мъртви китове - за лекуване на ревматизъм.
С течение на времето това лекарство губи своята известност, изключително по време на Първата международна война. Една от главните аргументи била отвратителната миризма, която мъчно се понасяла.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ