Един ден ти ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки
Известният публицист Клайв Луис е споделил: „ Един ден ти ще пораснеш толкоз, че ще започнеш още веднъж да четеш приказки “. Приказките са необикновен, магически свят, в който ние сме потопени от детството си. Докато сме дребни, техният смисъл за нас е един, само че пораствайки, откриваме и друго по-дълбоко наличие.
" Мечо Пух " от Алън Милн
— Ама, какво е станало с опашката ти? — попита Мечо Пух изненадано.
— Какво да е станало? - попита Йори
— Няма я!
— Да не бъркаш?
— Опашката ти или е тук, или не е тук! По мое мнение, не може да се сбърка.
" Алиса в страната на чудесата " от Луис Карол
- Или можеш да развалиш всичко като прибързаш или да изпуснеш момента. - сподели Алиса.
- Необходимо е да се работи, когато удари звънеца. След първата стъпка ще стане по-лесно, а пътят – по-ясен. Глупаво е да биеш звънеца самичък, само че още по-глупаво е да не го чуеш – сподели котарака и изчезна, оставяйки единствено сива раирана опашка след себе си.
" Мост към Терабития " от Катрин Патерсън
Лесли: Баща ми споделя, че малкия екран убива мозъчните кафези.
Скот: Баща ти нищо не схваща. Ние гледаме телевизия всеки ден!
Лесли: Да, това ясно се вижда.
" Грозното патенце ", Ханс Кристиан Андерсен
— Убийте ме! — прошепна патенцето и наведе глава към водата, очаквайки гибелта. Ала какво видя то в транспарантната вода? Своето лично отражение, само че не някаква грозна тъмносива птица, а бял, строен лебед.
Не е злощастие да се появиш на света в патешко гнездо, в случай че си се излюпил от лебедово яйце.
" Пипи Дългото чорапче " от Астрид Линдгрен
— Моля те, Пипи, остани да спиш у нас първата нощ — рече Аника.
— О, не — отвърна Пипи и скочи от коня си в снежнатя пряспа пред портата. — Сега би трябвало бързо да разтребя Вила Вилекула.
Тя продължи през дълбоките преспи, които стигаха чак до кръста й. Конят я следваше чинно.
— Но намерения единствено какъв брой ще ти е студено — сподели Томи: — След като толкоз дълго време не е палено.
— Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както би трябвало, на човек не му застудява.
„ Хрониките на Нарния “ от Клайв Луис
- Но другите няма да ми повярват, че виждам – сподели Луси.
- Няма значение – отвърна Аслан.
- А аз по този начин се зарадвах, че те открих – проплака Луси – помислих, че ще ми позволиш да остана. Помислих че ще изръмжиш и всички врагове ще се ужасят, както преди. А в този момент всичко е толкоз ужасно.
- Сега ти е мъчно да проумееш, дребна моя – сподели Аслан – само че в никакъв случай нищо няма да е същото.
Инфо: www.obekti.bg
