Юлиана Методиева: Уязвимите общности са невидимият аспект на пандемията
Извънредното състояние сложи в незащитена обстановка изключително хората от уязвимите групи . Това сподели в изявление за БНР Юлиана Методиева от Сдружение „ Маргиналия “, основател и основен редактор на уеб страницата Маргиналия.
Българската общественост за демократична народна власт (БОЛД), Българският хелзинкски комитет и Сдружение „ Маргиналия “ ще показват през днешния ден отчет от проучване за медийната самостоятелност и правото на информация по време на пандемията. Изследването е извършено чрез анкети, изявленията и фокус групи в затворени общности – ромски махали, домове за възрастни, за хора с увреждания, затвори, психиатрични клиники .
„ Бяхме на терен. Когато отидеш по време на пандемия в гета или се срещаш с хора с увреждания, отиваш в пандизите като откривател, трябваше по едно и също време да проучим тяхната степен на осведоменост какво е Covid и по какъв начин те се себеусещат по време на тази пандемия. Това са най-уязвимите хора. Те значително се оказаха и невидимият аспект на пандемията “, разяснява Юлиана Методиева в предаването „ Преди всички “.
Тя разясни, че по време на блокадите на градовете и посланието за обществена отдалеченост при започване на коронакризата предходната година, в кварталите на малцинствата се е получил противоположен резултат.
„ Те се сгъстиха. Не единствено нямаше по какъв начин да съблюдават дистанцията, само че и животът им единствено в махалата трансформира в един парадокс тази мярка . “
Правата на индивида, спазването на хуманистичната атмосфера в едно общество са били нарушени, счита Юлиана Методиева.
„ Това са две паралелни действителности . Ние не си даваме сметка до дъно по какъв начин неспособността да се интересуваме от хората, които са в тези пространства довежда до трагично измерение на тяхното битие. /…/ Те живеят като в клетка . Забранен им беше всевъзможен достъп до техните родственици. /.../ Броят на смъртните случаи е толкоз огромен, че няма да посмея да го кажа. “
Несъвършенството на обществената ни работа с тези групи, в Covid условия се открои изцяло , акцентира Методиева.
Изследването записва от една страна съмнение към институциите, въпреки това съмнение към медиите .
„ Като стартираме от пандиза на остров Белене и свършим с квартал „ Факултета “ в София – все едно дали приказваме за хора с увреждания, пандизчии или роми, те са като един, изцяло уверени, че става дума за направен някъде вирус, който би трябвало да унищожи непотребните хора . Те не имаха вяра на медиите, не имаха вяра на политиците. Смятаха, че това е необикновен вид бизнес. /…/ Дума не желаеха да чуят за това, че биха могли да бъдат по-защитени, в случай че се доверят на здравните управляващи и одобряват всички ограничения, които желаеме от тях, да поставят маските или да се имунизират. “
Юлиана Методиева уточни и по какъв начин са отговаряли участниците в изследването, запитани за какво не се имунизират:
„ Ние имаме вяра в Бог, Бог ни пази, ние сме имунизирани с имунизацията на вярата . Медиите не са задоволително представителни за тях. Това взаимно съмнение ги обрича на живот в изолираност. “
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
Българската общественост за демократична народна власт (БОЛД), Българският хелзинкски комитет и Сдружение „ Маргиналия “ ще показват през днешния ден отчет от проучване за медийната самостоятелност и правото на информация по време на пандемията. Изследването е извършено чрез анкети, изявленията и фокус групи в затворени общности – ромски махали, домове за възрастни, за хора с увреждания, затвори, психиатрични клиники .
„ Бяхме на терен. Когато отидеш по време на пандемия в гета или се срещаш с хора с увреждания, отиваш в пандизите като откривател, трябваше по едно и също време да проучим тяхната степен на осведоменост какво е Covid и по какъв начин те се себеусещат по време на тази пандемия. Това са най-уязвимите хора. Те значително се оказаха и невидимият аспект на пандемията “, разяснява Юлиана Методиева в предаването „ Преди всички “.
Тя разясни, че по време на блокадите на градовете и посланието за обществена отдалеченост при започване на коронакризата предходната година, в кварталите на малцинствата се е получил противоположен резултат.
„ Те се сгъстиха. Не единствено нямаше по какъв начин да съблюдават дистанцията, само че и животът им единствено в махалата трансформира в един парадокс тази мярка . “
Правата на индивида, спазването на хуманистичната атмосфера в едно общество са били нарушени, счита Юлиана Методиева.
„ Това са две паралелни действителности . Ние не си даваме сметка до дъно по какъв начин неспособността да се интересуваме от хората, които са в тези пространства довежда до трагично измерение на тяхното битие. /…/ Те живеят като в клетка . Забранен им беше всевъзможен достъп до техните родственици. /.../ Броят на смъртните случаи е толкоз огромен, че няма да посмея да го кажа. “
Несъвършенството на обществената ни работа с тези групи, в Covid условия се открои изцяло , акцентира Методиева.
Изследването записва от една страна съмнение към институциите, въпреки това съмнение към медиите .
„ Като стартираме от пандиза на остров Белене и свършим с квартал „ Факултета “ в София – все едно дали приказваме за хора с увреждания, пандизчии или роми, те са като един, изцяло уверени, че става дума за направен някъде вирус, който би трябвало да унищожи непотребните хора . Те не имаха вяра на медиите, не имаха вяра на политиците. Смятаха, че това е необикновен вид бизнес. /…/ Дума не желаеха да чуят за това, че биха могли да бъдат по-защитени, в случай че се доверят на здравните управляващи и одобряват всички ограничения, които желаеме от тях, да поставят маските или да се имунизират. “
Юлиана Методиева уточни и по какъв начин са отговаряли участниците в изследването, запитани за какво не се имунизират:
„ Ние имаме вяра в Бог, Бог ни пази, ние сме имунизирани с имунизацията на вярата . Медиите не са задоволително представителни за тях. Това взаимно съмнение ги обрича на живот в изолираност. “
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ