Китай между Иран и Саудитска Арабия
Извънредно събитие се случи в Пекин. Членът на Политбюро на Централния комитет на ККП, началник на Службата на Централен комитет на ККП по външните работи Ван Йи се срещна със заместник-министъра на външните работи на Саудитска Арабия Керейджи и заместник-министъра на външните работи на Иран А. Багери, които дойдоха в Китай за първата среща на тристранната комисия на Иран, Саудитска Арабия и Китай. Проведе се първото съвещание на тристранната комисия. Това събитие може да се смята за изключително, защото се случи след възобновяване на връзките сред Техеран и Рияд с посредничеството на Пекин. Пекин продължава да се нарежда в обстановката сред Техеран и Рияд, като им оказва помощ да създадат стъпки един към различен, само че също по този начин се оказва в позицията да избира на коя страна да бъде във войната на Израел с ХАМАС.
Факт е, че след началото на тази война Китай работи от неутрална позиция. Той не осъди терористичната офанзива на ХАМАС против Израел на 7 октомври и прикани страните да „ запазят успокоение “. В същото време има добре открити търговски, стопански и политически контакти с Израел. Затова, както написа английското издание “Файненшъл Таймс ”, има чувството, че „ Китай се готви да работи или като съдия, или като медиатор в този спор “.
Подобни експертни преценки се основават на обстоятелството, че Китай изпреварва Съединени американски щати и други западни страни по брой дипломатически, търговски и стопански задачи в Близкия изток, както и на обстоятелството, че е най-големият търговски сътрудник за доста страни в района. Освен това Пекин има опция да повлияе съществено на “Хизбулла ” в Ливан и отчасти на ХАМАС в Газа посредством Иран. Сега той разполага с спомагателни дипломатически запаси, с цел да се оправи с присъединяване на четири страни от Близкия изток - Египет, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства - в групата на страните от БРИКС, да не приказваме за постигнатото „ разведряване “ в връзките сред Саудитска Арабия и Иран. Затова мнозина са склонни да имат вяра, че Китай по тактически аргументи ще се придържа към неутрална политика и ще приказва с „ изречения на нереална изразителност “. „ Китай няма никакви персонални ползи в палестинския въпрос и откровено се надява, че палестинският въпрос ще бъде заслужено и всеобхватно решен въз основа на проекта „ Две страни за два народа “ и че законните ползи на сигурността на всички страни ще бъдат спазени. да бъдат вярно решени ", сподели неотдавна Ван Йи. Въпреки това, съгласно някои американски и арабски специалисти, „ Съединени американски щати употребяват Китай като един от каналите в разговора с Иран по време на израелско-палестинския спор ".
Затова неслучайно на първото съвещание на взаимната комисия на Иран, Саудитска Арабия и Китай беше разисквана обстановката в Близкия изток, само че в подтекста на съвещания и съдействие, а не на взимане на решения. Освен това, съдейки по изказването на Ван Йи, няма фундаментални промени в позицията на Китай. Той акцентира, че „ постоянно е подкрепял народите от Близкия изток в самостоятелния избор на самостоятелен път на развиване “, който „ се застъпва за солидарността на страните от този район при решаването на проблемите със сигурността “. Пекин счита, че „ Близкият изток не би трябвало да бъде геополитическа сцена на велики сили и ориста на района би трябвало да бъде в ръцете на хората от района “. В същото време той прикани за " задълбочено съдействие сред Рияд и Техеран, с цел да се избегнат неверни оценки ".
Но какво тъкмо има поради Ван Йи, като предизвестява Техеран и Рияд за „ вероятни неверни оценки? “ Ако изхождаме от тезата му, че „ ориста на района би трябвало да бъде в ръцете на народите от района “, тогава най-вероятно става дума за затворени и открити контакти сред Иран и Саудитска Арабия със Съединени американски щати и другата страна на този развой. Преди това Съединените щати интензивно играха на „ картата “ на борбата сред тези две страни в Близкия изток по шиитско-сунитска линия, в този момент е допустимо да се „ вкара “ сюжет за борбата за водачество в района заради към момента съществуващи конфликтни проблеми в района. Става дума за Ирак, Сирия и Йемен.
Вярно е, че в сегашния характерен районен подтекст Иран и Саудитска Арабия показват желанията си да се схващат, само че сходна наклонност би трябвало да бъде обезпечена с други механизми и средства, с цел да се избегнат рисковете от ескалация освен в огнищата на близкоизточните спорове, само че и отвън тях. Плюс поддържане на баланс в връзките с Китай, Русия и Съединени американски щати. Що се отнася до Китай, в една нова геополитическа настройка в Близкия изток, той опипва механизми за деяние в идния постамерикански интервал там. Както споделя един пенсиониран кариерен американски посланик, протичащото се „ е в действителност значимо развиване, защото Китай се готви да запълни дипломатическия вакум в Близкия изток “. Но на този стадий той въпреки всичко предизвиква Иран и Саудитска Арабия да основат система за сигурност отвън своите някогашни и сегашни западни съдружници. Нека изчакаме да забележим какво ще излезе от това.
Превод: В. Сергеев
Факт е, че след началото на тази война Китай работи от неутрална позиция. Той не осъди терористичната офанзива на ХАМАС против Израел на 7 октомври и прикани страните да „ запазят успокоение “. В същото време има добре открити търговски, стопански и политически контакти с Израел. Затова, както написа английското издание “Файненшъл Таймс ”, има чувството, че „ Китай се готви да работи или като съдия, или като медиатор в този спор “.
Подобни експертни преценки се основават на обстоятелството, че Китай изпреварва Съединени американски щати и други западни страни по брой дипломатически, търговски и стопански задачи в Близкия изток, както и на обстоятелството, че е най-големият търговски сътрудник за доста страни в района. Освен това Пекин има опция да повлияе съществено на “Хизбулла ” в Ливан и отчасти на ХАМАС в Газа посредством Иран. Сега той разполага с спомагателни дипломатически запаси, с цел да се оправи с присъединяване на четири страни от Близкия изток - Египет, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства - в групата на страните от БРИКС, да не приказваме за постигнатото „ разведряване “ в връзките сред Саудитска Арабия и Иран. Затова мнозина са склонни да имат вяра, че Китай по тактически аргументи ще се придържа към неутрална политика и ще приказва с „ изречения на нереална изразителност “. „ Китай няма никакви персонални ползи в палестинския въпрос и откровено се надява, че палестинският въпрос ще бъде заслужено и всеобхватно решен въз основа на проекта „ Две страни за два народа “ и че законните ползи на сигурността на всички страни ще бъдат спазени. да бъдат вярно решени ", сподели неотдавна Ван Йи. Въпреки това, съгласно някои американски и арабски специалисти, „ Съединени американски щати употребяват Китай като един от каналите в разговора с Иран по време на израелско-палестинския спор ".
Затова неслучайно на първото съвещание на взаимната комисия на Иран, Саудитска Арабия и Китай беше разисквана обстановката в Близкия изток, само че в подтекста на съвещания и съдействие, а не на взимане на решения. Освен това, съдейки по изказването на Ван Йи, няма фундаментални промени в позицията на Китай. Той акцентира, че „ постоянно е подкрепял народите от Близкия изток в самостоятелния избор на самостоятелен път на развиване “, който „ се застъпва за солидарността на страните от този район при решаването на проблемите със сигурността “. Пекин счита, че „ Близкият изток не би трябвало да бъде геополитическа сцена на велики сили и ориста на района би трябвало да бъде в ръцете на хората от района “. В същото време той прикани за " задълбочено съдействие сред Рияд и Техеран, с цел да се избегнат неверни оценки ".
Но какво тъкмо има поради Ван Йи, като предизвестява Техеран и Рияд за „ вероятни неверни оценки? “ Ако изхождаме от тезата му, че „ ориста на района би трябвало да бъде в ръцете на народите от района “, тогава най-вероятно става дума за затворени и открити контакти сред Иран и Саудитска Арабия със Съединени американски щати и другата страна на този развой. Преди това Съединените щати интензивно играха на „ картата “ на борбата сред тези две страни в Близкия изток по шиитско-сунитска линия, в този момент е допустимо да се „ вкара “ сюжет за борбата за водачество в района заради към момента съществуващи конфликтни проблеми в района. Става дума за Ирак, Сирия и Йемен.
Вярно е, че в сегашния характерен районен подтекст Иран и Саудитска Арабия показват желанията си да се схващат, само че сходна наклонност би трябвало да бъде обезпечена с други механизми и средства, с цел да се избегнат рисковете от ескалация освен в огнищата на близкоизточните спорове, само че и отвън тях. Плюс поддържане на баланс в връзките с Китай, Русия и Съединени американски щати. Що се отнася до Китай, в една нова геополитическа настройка в Близкия изток, той опипва механизми за деяние в идния постамерикански интервал там. Както споделя един пенсиониран кариерен американски посланик, протичащото се „ е в действителност значимо развиване, защото Китай се готви да запълни дипломатическия вакум в Близкия изток “. Но на този стадий той въпреки всичко предизвиква Иран и Саудитска Арабия да основат система за сигурност отвън своите някогашни и сегашни западни съдружници. Нека изчакаме да забележим какво ще излезе от това.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ