Демерджиев агресивно отрича реалността, прехвърля проблемите на разнебитеното МВР на другиго
Източник:
„ Ние ги хващаме, те ги пускат “. Този прочут рефрен отпреди двайсетина и повече години стана настоящ тези дни, откакто служебният вицепремиер и вътрешен министър Иван Демерджиев опита да оправдае неуспеха на ръководеното от него Министерство на вътрешните работи в битката с незаконния трафик на мигранти.
Някога, когато Бойко Борисов беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи, със същите думи бе нападнат съда, който бе отказал да задържи уличени в приготвянето на взривни субстанции рецидивисти. Адвокатите твърдяха, че откритото огромно количество тротил било за улов на риба в язовир край София. Тогава, с цел да отбрани правосъдната система, арбитър Нели Куцкова даже направи алегоричен подарък на експерт №1 в Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов – прати му Конституцията, Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс.
И в случай че за държанието на Борисов в оня миг имаше пояснение - въпреки всичко той не е правист, още по-малко практикуващ юрист, то в този момент звучи неуместно Демерджиев да се оправдава като атакува правосъдната власт. Само допреди 2 години, когато попадна по пловдивска линия във властта, актуалният Министерство на вътрешните работи министър беше „ от другата страна “ - интензивно адвокатстваше.
Избраната от вътрешния министър нападателна тактичност да отхвърля действителността и да се пробва с нараснал звук да трансферира проблемите на разнебитеното Министерство на вътрешните работи на другиго, не е нищо друго, с изключение на цинизъм. Сигурно някой ще каже - Демерджиев няма виновност, той е министър единствено от 8 месеца, а проблемите във вътрешното министерство са от десетилетия. Не че това не е правилно, само че не може да служи като смокинов лист за прикриване на обстоятелствата. А те са такива, че Иван Демерджиев също носи директна отговорност за разрухата, в която секторите сигурност и правораздаване се намират в последните две години. Все отново, дано не забравяме, че Демерджиев преди да стане длъжностен титуляр в Министерство на вътрешните работи изкара много време като заместник-министър, а и като длъжностен министър на правораздаването. Само че вместо да се заеме с актуализиране на наказателното законодателство, в това число и против незаконната миграция, главното му занятие бе да се конфронтира с прокуратурата и да нападна обвинител №1. А и нищо не пречеше, вместо половин година да се чуди по какъв начин да прокара лобистко и противоконституционно персонално законодателство против Иван Гешев, сътрудника му правосъден министър Крум Зарков да помогне на страната в опитите й да отговори на каналджийската мафия, като разпише незабавни промени в няколко закона, като завиши наказванията за този тип престъпност, чиято рентабилност в последно време бие даже наркотрафика. Нищо сходно обаче не се случи и по тази причина през днешния ден виждаме нелепите пояснения на МВР-министъра, който си има вяра, че битката му с мигрантите била „ най-хубавата в последните 10 години “, та даже сме били образец за сътрудниците от Европа. Нищо от това говорене няма да помогне да се измие петното на неуспеха на политическото, а и на професионалното управление на Министерство на вътрешните работи, които от дълго време са се трансформирали в пасивни наблюдаващи на разрухата на страната и възраждането на незаконните групи, познати ни от времената преди участието на България в Европейския съюз.
В исторически проект Демерджиев сигурно ще остане в топ 3 на провалените министри на вътрешните работи от Прехода. Безспорен водач в тази много непрестижна ранглиста е Бойко Рашков, който за малко повече от година съумя да разсипе Министерство на вътрешните работи, по този начин, както мнозина преди него даже и да желаеха, все не успяваха. И плодовете на Рашковите триумфи ги виждаме всеки ден – дрогирани служители на реда блъскат коли до момента в който отиват на работа, корумпирани служители на реда ескортират пияни и надрусани автоджигити, алчни гранични служители на реда пускат цели орди с мигранти по границата и прочие. Резултатът от целия този разпад го знаем – четирима починали служители на реда в опит да спрат с телата си мигранти, освен това единствено за няколко месеца (всичките от мандата на Демерджиев), почтени жертви на войната по пътищата, а от предишния петък и цели 18 умрели от задушаване в камион-ковчег мигранти.
И вместо да прояви от една страна мъдрост и примирение, а от друга да потърси метод да възвърне междуинституционалните връзки сред Министерство на вътрешните работи и специфични служби с прокуратурата, а за какво не и със съда, Демерджиев с арогантна безочливост се пробва да трансферира към тях естественото публично неодобрение, следвайки правилото „ от болната на хубавичко глава “. Не че в правораздаването нямат кривици, само че да виниш следователи, прокурори и съдии, че поради тях имало мигранти по пътищата, е напълно погрешно. Най-малкото, тъй като по Конституция и закон, опазването на границата, трафика по пътищата, обезпечаването публичен ред са напълно задача на вътрешното министерство и неговите структури. В това начинание споделена отговорност не може да има. Работата на следователи, прокурори и съдии идва по-късно, а и не е тяхна виновността, че законовите текстове против незаконната миграция не работят. Друг приготвя и приема законите.
Въпреки това служебният вътрешен министър дотам се е самозабравил, че с цел да опази имиджа си жертва даже предишното си на юрист. Няма метод Иван Демерджиев да не си дава сметка какъв брой ехидни усмивки е провокирал на лицата на негови някогашни сътрудници от адвокатурата, когато в понеделник атакува прокуратурата, че видиш ли „ била сключвала съглашения с трафикантите на мигранти, а съдът ги одобрявал “. Та, нали юристите са тези, които поучават клиентите си да признават или да не признават виновност. Вярно, прокуратурата и съдът могат да откажат и какво следва – безпределно събиране на доказателства, разпит на очевидци, доста от които от дълго време ще са напуснали страната, тъй като са мигранти и в никакъв случай не са имали желание да се откриват у нас, неведнъж отсрочване на делата, продължаващи с години наказателни процеси, през които въпросните трафиканти от дълго време ще са излезли на независимост, тъй като юристите им ще са желали десетки пъти изменение на ограниченията им за неотклонение и най-после ще се стигне отново до същите санкции, тъй като законите просто са такива.
Какво нещо е властта – до през вчерашния ден си бил юрист и си натискал съда и прокуратурата за съглашения с клиентите ти, през днешния ден си министър и нападаш прокурори и съдии, тъй като не искаш да признаеш неуспеха си. Защо Министерство на вътрешните работи го няма никакво? Защото до момента в който пловдивският юрист се изживява като министър, най-вече да изпревари по провали делящите второ място в класацията на одиозни шефове на вътрешното ведомство Емануил Йорданов и починалия към този момент Любомир Начев. Единият останал с прякора си „ Мими “, другият с срам, който го принуждава да подаде оставка – Начев е сниман с манекенки на конкурс за хубост в НДК в деня на тройно ликвидиране на служители на реда в столичния кв. „ Люлин “.
Министерство на вътрешните работи не е министерство като всички останали. То има своята строга специфичност, при която не егото, а отговорността е водещото качество, което би трябвало да има вътрешният министър. Защото последствията от противоположното са за цялата страна или за това, което е останало от нея.
„ Ние ги хващаме, те ги пускат “. Този прочут рефрен отпреди двайсетина и повече години стана настоящ тези дни, откакто служебният вицепремиер и вътрешен министър Иван Демерджиев опита да оправдае неуспеха на ръководеното от него Министерство на вътрешните работи в битката с незаконния трафик на мигранти.
Някога, когато Бойко Борисов беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи, със същите думи бе нападнат съда, който бе отказал да задържи уличени в приготвянето на взривни субстанции рецидивисти. Адвокатите твърдяха, че откритото огромно количество тротил било за улов на риба в язовир край София. Тогава, с цел да отбрани правосъдната система, арбитър Нели Куцкова даже направи алегоричен подарък на експерт №1 в Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов – прати му Конституцията, Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс.
И в случай че за държанието на Борисов в оня миг имаше пояснение - въпреки всичко той не е правист, още по-малко практикуващ юрист, то в този момент звучи неуместно Демерджиев да се оправдава като атакува правосъдната власт. Само допреди 2 години, когато попадна по пловдивска линия във властта, актуалният Министерство на вътрешните работи министър беше „ от другата страна “ - интензивно адвокатстваше.
Избраната от вътрешния министър нападателна тактичност да отхвърля действителността и да се пробва с нараснал звук да трансферира проблемите на разнебитеното Министерство на вътрешните работи на другиго, не е нищо друго, с изключение на цинизъм. Сигурно някой ще каже - Демерджиев няма виновност, той е министър единствено от 8 месеца, а проблемите във вътрешното министерство са от десетилетия. Не че това не е правилно, само че не може да служи като смокинов лист за прикриване на обстоятелствата. А те са такива, че Иван Демерджиев също носи директна отговорност за разрухата, в която секторите сигурност и правораздаване се намират в последните две години. Все отново, дано не забравяме, че Демерджиев преди да стане длъжностен титуляр в Министерство на вътрешните работи изкара много време като заместник-министър, а и като длъжностен министър на правораздаването. Само че вместо да се заеме с актуализиране на наказателното законодателство, в това число и против незаконната миграция, главното му занятие бе да се конфронтира с прокуратурата и да нападна обвинител №1. А и нищо не пречеше, вместо половин година да се чуди по какъв начин да прокара лобистко и противоконституционно персонално законодателство против Иван Гешев, сътрудника му правосъден министър Крум Зарков да помогне на страната в опитите й да отговори на каналджийската мафия, като разпише незабавни промени в няколко закона, като завиши наказванията за този тип престъпност, чиято рентабилност в последно време бие даже наркотрафика. Нищо сходно обаче не се случи и по тази причина през днешния ден виждаме нелепите пояснения на МВР-министъра, който си има вяра, че битката му с мигрантите била „ най-хубавата в последните 10 години “, та даже сме били образец за сътрудниците от Европа. Нищо от това говорене няма да помогне да се измие петното на неуспеха на политическото, а и на професионалното управление на Министерство на вътрешните работи, които от дълго време са се трансформирали в пасивни наблюдаващи на разрухата на страната и възраждането на незаконните групи, познати ни от времената преди участието на България в Европейския съюз.
В исторически проект Демерджиев сигурно ще остане в топ 3 на провалените министри на вътрешните работи от Прехода. Безспорен водач в тази много непрестижна ранглиста е Бойко Рашков, който за малко повече от година съумя да разсипе Министерство на вътрешните работи, по този начин, както мнозина преди него даже и да желаеха, все не успяваха. И плодовете на Рашковите триумфи ги виждаме всеки ден – дрогирани служители на реда блъскат коли до момента в който отиват на работа, корумпирани служители на реда ескортират пияни и надрусани автоджигити, алчни гранични служители на реда пускат цели орди с мигранти по границата и прочие. Резултатът от целия този разпад го знаем – четирима починали служители на реда в опит да спрат с телата си мигранти, освен това единствено за няколко месеца (всичките от мандата на Демерджиев), почтени жертви на войната по пътищата, а от предишния петък и цели 18 умрели от задушаване в камион-ковчег мигранти.
И вместо да прояви от една страна мъдрост и примирение, а от друга да потърси метод да възвърне междуинституционалните връзки сред Министерство на вътрешните работи и специфични служби с прокуратурата, а за какво не и със съда, Демерджиев с арогантна безочливост се пробва да трансферира към тях естественото публично неодобрение, следвайки правилото „ от болната на хубавичко глава “. Не че в правораздаването нямат кривици, само че да виниш следователи, прокурори и съдии, че поради тях имало мигранти по пътищата, е напълно погрешно. Най-малкото, тъй като по Конституция и закон, опазването на границата, трафика по пътищата, обезпечаването публичен ред са напълно задача на вътрешното министерство и неговите структури. В това начинание споделена отговорност не може да има. Работата на следователи, прокурори и съдии идва по-късно, а и не е тяхна виновността, че законовите текстове против незаконната миграция не работят. Друг приготвя и приема законите.
Въпреки това служебният вътрешен министър дотам се е самозабравил, че с цел да опази имиджа си жертва даже предишното си на юрист. Няма метод Иван Демерджиев да не си дава сметка какъв брой ехидни усмивки е провокирал на лицата на негови някогашни сътрудници от адвокатурата, когато в понеделник атакува прокуратурата, че видиш ли „ била сключвала съглашения с трафикантите на мигранти, а съдът ги одобрявал “. Та, нали юристите са тези, които поучават клиентите си да признават или да не признават виновност. Вярно, прокуратурата и съдът могат да откажат и какво следва – безпределно събиране на доказателства, разпит на очевидци, доста от които от дълго време ще са напуснали страната, тъй като са мигранти и в никакъв случай не са имали желание да се откриват у нас, неведнъж отсрочване на делата, продължаващи с години наказателни процеси, през които въпросните трафиканти от дълго време ще са излезли на независимост, тъй като юристите им ще са желали десетки пъти изменение на ограниченията им за неотклонение и най-после ще се стигне отново до същите санкции, тъй като законите просто са такива.
Какво нещо е властта – до през вчерашния ден си бил юрист и си натискал съда и прокуратурата за съглашения с клиентите ти, през днешния ден си министър и нападаш прокурори и съдии, тъй като не искаш да признаеш неуспеха си. Защо Министерство на вътрешните работи го няма никакво? Защото до момента в който пловдивският юрист се изживява като министър, най-вече да изпревари по провали делящите второ място в класацията на одиозни шефове на вътрешното ведомство Емануил Йорданов и починалия към този момент Любомир Начев. Единият останал с прякора си „ Мими “, другият с срам, който го принуждава да подаде оставка – Начев е сниман с манекенки на конкурс за хубост в НДК в деня на тройно ликвидиране на служители на реда в столичния кв. „ Люлин “.
Министерство на вътрешните работи не е министерство като всички останали. То има своята строга специфичност, при която не егото, а отговорността е водещото качество, което би трябвало да има вътрешният министър. Защото последствията от противоположното са за цялата страна или за това, което е останало от нея.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ