Рено Жирар: Колкото по-слаби сме пред Ердоган, толкова повече ще ни презира
Източник: Glasove.com
Трябва незабавно да помогнем финансово и военно на Гърция и България да защитят границите на Европа, акцентира Рено Жирар, боен сътрудник и интернационален коментатор на “Фигаро ”. “Единственият метод да разберем жеста на Ердоган е, че този мюсюлмански брат постоянно е предпочитал във външната, както и във вътрешната си политика да нападне слабите, а не мощните. Ердоган няма никакъв проблем да обиди Макрон. Преди да обиди Путин или Тръмп, той ще си намерения два пъти. Ердоган живее от нашите недостатъци и самоотричане. Той е мощен, единствено когато ние сме слаби. А ние сме слаби по лична вина… В момента, в който Ердоган подреди на полицията си да изпрати мигрантите към гръцката граница, Европейската комисия разгласи, че ще му даде 500 млн. евро в допълнение. Това е сюрреалистично ”, разяснява Рено Жирар в изявление за “Фигаро ”.
- Можете ли да ни обясните обстановката в Идлиб и връзката с миграционната рецесия?
- Сирия е затънала в революция, която от 2012 година опълчва най-вече ислямисткия протест (подкрепен, апропо, от Турция) на светското баасистско ръководство на Башар ал Асад (подкрепен от Русия и Иран). През 2015 година президентът Владимир Путин реши да включи директно съветските въоръжени сили на страната на сирийското държавно управление. Тази поддържа разреши на лагера, правилен на президента, да завоюва войната и да отвоюва по-голямата част от сирийската територия.
Въпреки това, град Идлиб, в Северозападна Сирия, покрай турската граница, към момента е в ръцете на бунтовниците. Споразуменията от Сочи, подписани през септември 2018 година сред руснаците и турците, трансфораха града в “зона на деескалация ”, която трябваше да бъде обезопасена от турската войска, с цел да пази цивилните там. Но сирийците и руснаците взеха решение да завладяват града, тъй като считат, че президентът Ердоган е изневерил на анжагиментите си. Зоната трябваше да се употребява единствено за отбраната на цивилни. Турците обаче одобряваха всеобщо джихадисти, сирийци и чужденци, които бягаха от другите отвоювани от държавните сили сирийски провинции. Ердоган обаче не приема това отвоюване и войските му се изправиха против сирийската войска.
От друга страна, вместо да се изправи челно против Русия, за която знае, че е мощна, той заплашва Европейския съюз, за който знае, че е слаб. Той кара стотици хиляди мюсюлмански мигранти да се втурнат към границите на Европа. И всичко това, единствено тъй като 33 турски бойци откриха гибелта си при бомбардировка в Идлиб, осъществена от силите на Башар ал Асад (т.е. на сирийска земя). По този метод Ердоган наруши едностранно уговорката, който пое пред Европейски Съюз да задържи в Турция мигрантите (афганистанци, сирийци, иракчани…) и да им попречи да преминат в Европа, ангажимент, за който европейците обилно му заплатиха. Ердоган санкционира европейците, макар че те нямат нищо общо с бомбардировката в Идлиб.
Турският президент знае, че имиграцията е станала Ахилесова пета на европейските общества и рискува да взриви Европейския съюз. И още повече, че европейските общества в никакъв случай не са били питани демократично по мигрантския въпрос, до момента в който те самите от много време виждат неуспеха на мултикултурализма.
Ердоган прочее се стреми да договаря с Путин, който е в позиция на мощ, като резервира достолепието си. Срещата на двамата водачи на 5 март в Москва докара до краткотрайно преустановяване на огъня, което към този момент не планува Идлиб да бъде ангажиран още веднъж от сирийците, само че ислямистките организации (подкрепени от Турция) да бъдат разформировани.
- Какво мислите за решението на президента Ердоган да накара стотици хиляди мигранти да преминат границите на Европейски Съюз?
- Първо, това е форма на навлизане. Границите на Европа са атакувани. Така на 1 март 2020 година видяхме здрави млади брадати мъже, с крясъци “Аллах Акбар! ”, които се пробваха да разбият портала на гръцкия граничен пункт. Тези мюсюлмани, живеещи в Турция, само че родени в разнообразни страни на Близкия изток, бяха превозени гратис с рейсове от турските управляващи до гръцката граница.
Второ, Ердоган значително е виновен за хаоса в Сирия. До 2010 година той бе избрал за външнополитическа линия “нула проблеми със съседите ” и поддържаше чудесни връзки с всички страни в географското си обграждане. Но през 2011 година избухна Арабската пролет: тогава Ердоган се опита да се възползва от нея и стартира да мечтае да поеме водачеството на всички места. За тази цел се опря на “Мюсюлманските братя ”. Намеси се в сирийската революция против баасисткия режим на Асад, макар че той му беше персонален другар. Тайната му работа MIT посреща джихадисти от целия свят и ги прекарва в Сирия. Въоръжава ги и се грижи за тях на турска територия. Ердоган почувства, че му порастват крила и през 2012 година разгласи, че до няколко седмици режимът на Башар ще падне и той самият ще отиде в Дамаск да се моли в огромната джамия на Омеядите. Но арабските ислямистки съдружници на Ердоган изгубиха. Ако турският президент не се бе намесил, сирийската революция щеше да завърши доста по-рано с доста по-малко жертви и бежанци. Защо европейците да заплащат цената за огромната непредпазливост на Ердоган?
Трето, когато разгледаме избора на Ердоган да глоби Европейски Съюз, има съображение да бъдем двойно сюрпризирани. Първо, турците не са вкъщи си в Идлиб. Турция нито е нападната, нито е атакувана. Напротив, точно тя е окупирала част от сирийската територия, която държавното управление в Дамаск се пробва да отвоюва, което е напълно естествено за всяко ръководство, без значение кое е то. Когато изпращаш бойци на експедиция в страна, друга от твоята, не поемаш ли риска да бъдат убити? На последващо място, за какво да наказваш европейците, когато не те, а сирийските и съветски самолети са умъртвили тези нещастни турски бойци?
- Но тогава за какво Ердоган атакува Европейски Съюз? И по какъв начин би трябвало да отговорят европейците?
- Единственият метод да разберем жеста на Ердоган е, че този мюсюлмански брат постоянно е предпочитал във външната, както и във вътрешната си политика да нападне слабите, а не мощните. Ердоган няма никакъв проблем да обиди Макрон. Преди да обиди Путин или Тръмп, той ще си намерения два пъти. Ердоган живее от нашите недостатъци и самоотричане. Той е мощен, единствено когато ние сме слаби. А ние сме слаби по лична виновност.
Ердоган схваща единствено от мощ. Тръмп го разбра доста добре, както сподели офанзивата против турската лира през август 2018 година, с цел да го накара да освободи американския свещеник Андрю Брансън, затворен в Турция. Путин също го разбра. Така че Ердоган трябваше да се сдобри с него през 2016 година след съветските наказания, последвали гибелта на съветски водач, чийто аероплан бе свален от турците.
Русия и Съединени американски щати не са страни, които можеш да изнудваш. Европейският съюз е нещо друго. От рецесията с мигрантите през 2015 година турците схванаха, че могат да го изнудват, както си желаят: “Не искаш да направиш това, което аз желая, не искаш да ми дадеш повече пари или да подкрепиш политиката ми? Тогава ще ти изпратя няколкостотин хиляди мигранти мюсюлмани в допълнение ”. Това е всъщност езикът, който употребява ежедневно по адрес на Брюксел нашият нов неоосмански султан. Той преди малко мина на висока скорост, отменяйки едностранно споразуменията, които бе подписал с Европейски Съюз, който към този момент му заплати няколко милиарда евро, с цел да предотврати идването на мигранти. А сега, в който Ердоган подреди на полицията си тласне мигрантите към гръцката граница, Европейската комисия разгласи, че ще му даде 500 млн. евро в допълнение. Това е сюрреалистично.
Колкото по-слаби сме с Ердоган, толкоз повече пренебрежителен и придирчив към нас ще бъде той. Голяма неточност е да си мислим, че ще бъде благосклонен, в случай че сме общителни и отстъпим на заканите му. Тогава той ще желае още. Да му отстъпим, би означавало нов Мюнхен, както когато отстъпихме пред Хитлер, мислейки, че по този начин си купуваме мир. Точно противоположното, единственият метод да накараме Ердоган да отстъпи, е като му се противопоставим.
Защо Европейската централна банка не спекулира против турската лира (както сполучливо направиха Съединени американски щати, с цел да освободят свещеник Брансън)? Защо не обложим с спомагателни такси турския експорт (стомана, алуминий, лешници…)? Защо не предприемем стопански наказания - върху търговията и туризма - против Турция (както направиха Тръмп и Путин), тъй че Ердоган да спре с изнудването си с мигрантите? Френското правораздаване преди малко повдигна обвинявания против четирима души, обвинени, че са събирали средства за ПКК (враг на Ердоган). Кюрдите обаче ни направиха огромни услуги против “Ислямска страна ”. Ердоган не се прави на служител на реда поради нас (с мигрантите), за какво да го вършим ние поради него, арестувайки кюрди, принадлежащи към придвижването ПКК, което той счита за терористично?
Преди всичко би трябвало незабавно да помогнем финансово и военно на Гърция и България да защитят границите на Европа и да спрат тази всеобща мюсюлманска имиграция, която е рискова за единството на Европейски Съюз. Трябва да активизираме европейските армии и полиции, с цел да блокираме прилива на мигранти и да обезвреждаме турското изнудване. Това би дало на европейските нации един позитивен облик на бранител на Европейски Съюз.
- По-слаб ли е турският президент, в сравнение с си мислим?
- Да. Неговата външна политика е контрапродуктивна. Ние сме на противоположния завършек на линията “няма проблем със съседите ” от 2002-2010 година. Днес, като се изключи че не съумя да смъкна Башар, Ердоган е изолиран дипломатически. Той се скара с доста мюсюлмански близкоизточни страни (сред които Египет, Саудитска Арабия и емирствата, които - макар че са сунити като Турция - считат “Мюсюлманските братя ” за терористична организация).
Вътре в страната турският президент също е в слаба позиция. Рейтингът му на известност понижава. Партията му, Партията на справедливостта и развиването (ислямо-консервативна), загуби Истанбул (главният град и икономическа столица на страната, на която Ердоган дълго време беше кмет). Икономиката му изпитва усложнения. Населението е преуморено от наличието на милиони арабски, африкански и афганистански мигранти.
Впускайки се във военна интервенция, с цел да подтиква националистическото възприятие и пробвайки се да се освободи от мигрантите, Ердоган се надява да съживи известността си пред публичното мнение. Но в случай че политиката му докара до стопански наказания, залогът му ще се обърне против него.
- Цивилните в Идлиб са притиснати сред турците (и техните джихадистки съюзници) и силите на Башар ал Асад. Те претърпяват същинска филантропична рецесия, на фона на войната, студа и глада. Вие сте създател на книгата Quelle diplomatie pour la France? (Каква дипломация за Франция, 2017 г.), в която критикувате позицията на президента Франсоа Оланд по сирийския въпрос. Според вас какво би трябвало да направи Франция за Идлиб?
- Франция продължава (от 2011 година!) да отхвърля всевъзможен разговор с Башар ал Асад, откакто към този момент е ясно, че тази линия е изцяло неправилна. Защото, без значение дали ни харесва или не, Башар ал Асад завоюва войната и си върна по-голямата част от територията на страната. Дори Обединените арабски емирства (сунитска мощ, която дълго време поддържаше и въоръжаваше бунтовниците) одобриха успеха на Башар и още веднъж отвориха посолството си в Дамаск! Действайки по този метод, Франция се лишава от всякакво въздействие в политическо-хуманитарното споразумяване на рецесията в Идлиб.
Само реализмът може да ни разреши да имаме позитивно политическо и филантропично въздействие, до момента в който морализмът ни осъжда на изтощение. Нашата позиция с нищо не оказва помощ на цивилните в Идлиб, до момента в който една реалистична позиция на доближаване с Башар ал Асад би ни полволила тъкмо противоположното - да имаме тежест пред него. За да се умиротвори Босна и да се постави завършек на кланетата, с помощта на Дейтънските съглашения, трябваше да се приказва с Милошевич.
От началото на 2012 година западните държавни управления стопираха да приказват с режима на Асад, смятайки, че рухването му е въпрос на седмици. Сбъркаха. Време е да приемем действителността и да разберем, че Асад - без значение дали ни харесва или не - е неминуем състезател, който се радва на поддръжката на забележителна част от сирийското население. Може да не ни харесва, само че такива са обстоятелствата. Така че няма да накараме оръдията в Идлиб да замлъкнат, в случай че не приказваме с него. Нашата морализаторска и правозащитна дипломация не реализира нищо и не способства с нищо за човешките права и демокрацията. Точно назад, докара до аморални резултати, а точно ужасните премеждия на популацията. Отказваме да се компрометираме, говорейки с Башар, само че точно сирийските цивилни търпят ужасните последствия от нашата позиция. “Истинският морал се подиграва на морала ”, споделяше Паскал.
Направихме две огромни неточности в Близкия изток. Първата беше, че скъсахме с Башар ал Асад и взехме сирийските бунтовнии за “демократи ”, до момента в който болшинството от тях бяха ислямисти. Втората беше, че изоставихме приятелите си: християните в Ориента и кюрдите. Впрочем в този район на света хората - в това число и вашите врагове - няма да ви почитат, в случай че изоставите приятелите си. Затова Путин е почитан от всички нации в Ориента, в това число от турците и саудитците, тъй като той не изостави своя другар Башар. Заради тези две неточности гласът на Франция към този момент не значи нищо в Сирия, до момента в който ние сме някогашна мандатна мощ: в договарянията на 5 март Путин отклони молбата на Ердоган да предложения и Еманюел Макрон на среща за Сирия. Така плащаме девет години на неточности и слепота.
- Трябва ли да осъдим съветските удари над Идлиб?
- За да ви отговоря, дано погледнем числата. Войната в Сирия аргументи гибелта на 73 хиляди души през 2013 година и 75 хиляди през 2014 година, само че 20 хиляди през 2018 година и 11 хиляди през 2019 година (т.е. съвсем седем пъти по-малко по отношение на 2014 г.). Следователно съветската интервенция (която датира от 2015 г.) и руско-сирийските триумфи са синоними на понижаване на броя на починалите.
Руските удари целят най-много джихадистите, т.е. нашият главен зложелател, същият, който избива християните в Ориента, убива децата ни по нашите улици и с който се борим във Франция и Мали. Телевизионният канал France 24 сподели прочее фрагменти, на които френските джихадисти се снимат гордо в Идлиб измежду бунтовниците. Така че нашето държание е непоследователно: във Франция или в Сахел ние се борим с тези хора. Но в Сирия съжаляваме, че Путин ги бомбардира. Бунтовниците в Идлиб, защитавани от Турция, принадлежат към “Хаят Тахрир аш-Шам ”, джихадистки конгломерат, чийто главен клон е “Фатах аш-Шам ”, новото име на фронта “Ан-Нусра ”, т.е. сирийският клон на “Ал Кайда ”. Нека не забравяме, че “Ал Кайда ” е в основата на атентатите от 11 септември 2001 година (най-смъртносните в историята на тероризма). Именно с нея се борим в Сахел (по името АКМИ). От двадесет години тази мъгливост е умъртвила също хиляди цивилни в арабския свят.
По време на цялата война в Сирия филиалът “Ан-Нусра ” остана правилен на дивашката известност на компанията-майка “Ал Кайда ”. Тя се прояви печално, дружно с други издевателства, с избиването на друзи, християни и алауити, само че също и на сунити. На 11 декември 2013 година да вземем за пример, “Ан Нусра ” проникна в град Адра: минимум 32 цивилни бяха избити, някои от тях обезглавени. Победата на “Ан Нусра ” в Сирия, която бе предотвратена от руснаците, щеше да значи изтребване на всички религиозни малцинства, определяне на шариата и основаване на ислямистка и терористка страна в сърцето на Близкия изток и Средиземноморието. Ако бомбардировките над Идлиб, уви, убиват цивилни, то е тъй като джихадистите са взели за пленник локалното население и са се смесили с него. През септември 2015 година написах “трябва да помогнем на руснаците в Сирия ”. Ако го бяхме създали, можехме да изиграем някаква роля в сирийската рецесия, вместо да седим унизени на реда на пасивните фенове.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа 
затвори X
Трябва незабавно да помогнем финансово и военно на Гърция и България да защитят границите на Европа, акцентира Рено Жирар, боен сътрудник и интернационален коментатор на “Фигаро ”. “Единственият метод да разберем жеста на Ердоган е, че този мюсюлмански брат постоянно е предпочитал във външната, както и във вътрешната си политика да нападне слабите, а не мощните. Ердоган няма никакъв проблем да обиди Макрон. Преди да обиди Путин или Тръмп, той ще си намерения два пъти. Ердоган живее от нашите недостатъци и самоотричане. Той е мощен, единствено когато ние сме слаби. А ние сме слаби по лична вина… В момента, в който Ердоган подреди на полицията си да изпрати мигрантите към гръцката граница, Европейската комисия разгласи, че ще му даде 500 млн. евро в допълнение. Това е сюрреалистично ”, разяснява Рено Жирар в изявление за “Фигаро ”.
- Можете ли да ни обясните обстановката в Идлиб и връзката с миграционната рецесия?
- Сирия е затънала в революция, която от 2012 година опълчва най-вече ислямисткия протест (подкрепен, апропо, от Турция) на светското баасистско ръководство на Башар ал Асад (подкрепен от Русия и Иран). През 2015 година президентът Владимир Путин реши да включи директно съветските въоръжени сили на страната на сирийското държавно управление. Тази поддържа разреши на лагера, правилен на президента, да завоюва войната и да отвоюва по-голямата част от сирийската територия.
Въпреки това, град Идлиб, в Северозападна Сирия, покрай турската граница, към момента е в ръцете на бунтовниците. Споразуменията от Сочи, подписани през септември 2018 година сред руснаците и турците, трансфораха града в “зона на деескалация ”, която трябваше да бъде обезопасена от турската войска, с цел да пази цивилните там. Но сирийците и руснаците взеха решение да завладяват града, тъй като считат, че президентът Ердоган е изневерил на анжагиментите си. Зоната трябваше да се употребява единствено за отбраната на цивилни. Турците обаче одобряваха всеобщо джихадисти, сирийци и чужденци, които бягаха от другите отвоювани от държавните сили сирийски провинции. Ердоган обаче не приема това отвоюване и войските му се изправиха против сирийската войска.
От друга страна, вместо да се изправи челно против Русия, за която знае, че е мощна, той заплашва Европейския съюз, за който знае, че е слаб. Той кара стотици хиляди мюсюлмански мигранти да се втурнат към границите на Европа. И всичко това, единствено тъй като 33 турски бойци откриха гибелта си при бомбардировка в Идлиб, осъществена от силите на Башар ал Асад (т.е. на сирийска земя). По този метод Ердоган наруши едностранно уговорката, който пое пред Европейски Съюз да задържи в Турция мигрантите (афганистанци, сирийци, иракчани…) и да им попречи да преминат в Европа, ангажимент, за който европейците обилно му заплатиха. Ердоган санкционира европейците, макар че те нямат нищо общо с бомбардировката в Идлиб.
Турският президент знае, че имиграцията е станала Ахилесова пета на европейските общества и рискува да взриви Европейския съюз. И още повече, че европейските общества в никакъв случай не са били питани демократично по мигрантския въпрос, до момента в който те самите от много време виждат неуспеха на мултикултурализма.
Ердоган прочее се стреми да договаря с Путин, който е в позиция на мощ, като резервира достолепието си. Срещата на двамата водачи на 5 март в Москва докара до краткотрайно преустановяване на огъня, което към този момент не планува Идлиб да бъде ангажиран още веднъж от сирийците, само че ислямистките организации (подкрепени от Турция) да бъдат разформировани.
- Какво мислите за решението на президента Ердоган да накара стотици хиляди мигранти да преминат границите на Европейски Съюз?
- Първо, това е форма на навлизане. Границите на Европа са атакувани. Така на 1 март 2020 година видяхме здрави млади брадати мъже, с крясъци “Аллах Акбар! ”, които се пробваха да разбият портала на гръцкия граничен пункт. Тези мюсюлмани, живеещи в Турция, само че родени в разнообразни страни на Близкия изток, бяха превозени гратис с рейсове от турските управляващи до гръцката граница.
Второ, Ердоган значително е виновен за хаоса в Сирия. До 2010 година той бе избрал за външнополитическа линия “нула проблеми със съседите ” и поддържаше чудесни връзки с всички страни в географското си обграждане. Но през 2011 година избухна Арабската пролет: тогава Ердоган се опита да се възползва от нея и стартира да мечтае да поеме водачеството на всички места. За тази цел се опря на “Мюсюлманските братя ”. Намеси се в сирийската революция против баасисткия режим на Асад, макар че той му беше персонален другар. Тайната му работа MIT посреща джихадисти от целия свят и ги прекарва в Сирия. Въоръжава ги и се грижи за тях на турска територия. Ердоган почувства, че му порастват крила и през 2012 година разгласи, че до няколко седмици режимът на Башар ще падне и той самият ще отиде в Дамаск да се моли в огромната джамия на Омеядите. Но арабските ислямистки съдружници на Ердоган изгубиха. Ако турският президент не се бе намесил, сирийската революция щеше да завърши доста по-рано с доста по-малко жертви и бежанци. Защо европейците да заплащат цената за огромната непредпазливост на Ердоган?
Трето, когато разгледаме избора на Ердоган да глоби Европейски Съюз, има съображение да бъдем двойно сюрпризирани. Първо, турците не са вкъщи си в Идлиб. Турция нито е нападната, нито е атакувана. Напротив, точно тя е окупирала част от сирийската територия, която държавното управление в Дамаск се пробва да отвоюва, което е напълно естествено за всяко ръководство, без значение кое е то. Когато изпращаш бойци на експедиция в страна, друга от твоята, не поемаш ли риска да бъдат убити? На последващо място, за какво да наказваш европейците, когато не те, а сирийските и съветски самолети са умъртвили тези нещастни турски бойци?
- Но тогава за какво Ердоган атакува Европейски Съюз? И по какъв начин би трябвало да отговорят европейците?
- Единственият метод да разберем жеста на Ердоган е, че този мюсюлмански брат постоянно е предпочитал във външната, както и във вътрешната си политика да нападне слабите, а не мощните. Ердоган няма никакъв проблем да обиди Макрон. Преди да обиди Путин или Тръмп, той ще си намерения два пъти. Ердоган живее от нашите недостатъци и самоотричане. Той е мощен, единствено когато ние сме слаби. А ние сме слаби по лична виновност.
Ердоган схваща единствено от мощ. Тръмп го разбра доста добре, както сподели офанзивата против турската лира през август 2018 година, с цел да го накара да освободи американския свещеник Андрю Брансън, затворен в Турция. Путин също го разбра. Така че Ердоган трябваше да се сдобри с него през 2016 година след съветските наказания, последвали гибелта на съветски водач, чийто аероплан бе свален от турците.
Русия и Съединени американски щати не са страни, които можеш да изнудваш. Европейският съюз е нещо друго. От рецесията с мигрантите през 2015 година турците схванаха, че могат да го изнудват, както си желаят: “Не искаш да направиш това, което аз желая, не искаш да ми дадеш повече пари или да подкрепиш политиката ми? Тогава ще ти изпратя няколкостотин хиляди мигранти мюсюлмани в допълнение ”. Това е всъщност езикът, който употребява ежедневно по адрес на Брюксел нашият нов неоосмански султан. Той преди малко мина на висока скорост, отменяйки едностранно споразуменията, които бе подписал с Европейски Съюз, който към този момент му заплати няколко милиарда евро, с цел да предотврати идването на мигранти. А сега, в който Ердоган подреди на полицията си тласне мигрантите към гръцката граница, Европейската комисия разгласи, че ще му даде 500 млн. евро в допълнение. Това е сюрреалистично.
Колкото по-слаби сме с Ердоган, толкоз повече пренебрежителен и придирчив към нас ще бъде той. Голяма неточност е да си мислим, че ще бъде благосклонен, в случай че сме общителни и отстъпим на заканите му. Тогава той ще желае още. Да му отстъпим, би означавало нов Мюнхен, както когато отстъпихме пред Хитлер, мислейки, че по този начин си купуваме мир. Точно противоположното, единственият метод да накараме Ердоган да отстъпи, е като му се противопоставим.
Защо Европейската централна банка не спекулира против турската лира (както сполучливо направиха Съединени американски щати, с цел да освободят свещеник Брансън)? Защо не обложим с спомагателни такси турския експорт (стомана, алуминий, лешници…)? Защо не предприемем стопански наказания - върху търговията и туризма - против Турция (както направиха Тръмп и Путин), тъй че Ердоган да спре с изнудването си с мигрантите? Френското правораздаване преди малко повдигна обвинявания против четирима души, обвинени, че са събирали средства за ПКК (враг на Ердоган). Кюрдите обаче ни направиха огромни услуги против “Ислямска страна ”. Ердоган не се прави на служител на реда поради нас (с мигрантите), за какво да го вършим ние поради него, арестувайки кюрди, принадлежащи към придвижването ПКК, което той счита за терористично?
Преди всичко би трябвало незабавно да помогнем финансово и военно на Гърция и България да защитят границите на Европа и да спрат тази всеобща мюсюлманска имиграция, която е рискова за единството на Европейски Съюз. Трябва да активизираме европейските армии и полиции, с цел да блокираме прилива на мигранти и да обезвреждаме турското изнудване. Това би дало на европейските нации един позитивен облик на бранител на Европейски Съюз.
- По-слаб ли е турският президент, в сравнение с си мислим?
- Да. Неговата външна политика е контрапродуктивна. Ние сме на противоположния завършек на линията “няма проблем със съседите ” от 2002-2010 година. Днес, като се изключи че не съумя да смъкна Башар, Ердоган е изолиран дипломатически. Той се скара с доста мюсюлмански близкоизточни страни (сред които Египет, Саудитска Арабия и емирствата, които - макар че са сунити като Турция - считат “Мюсюлманските братя ” за терористична организация).
Вътре в страната турският президент също е в слаба позиция. Рейтингът му на известност понижава. Партията му, Партията на справедливостта и развиването (ислямо-консервативна), загуби Истанбул (главният град и икономическа столица на страната, на която Ердоган дълго време беше кмет). Икономиката му изпитва усложнения. Населението е преуморено от наличието на милиони арабски, африкански и афганистански мигранти.
Впускайки се във военна интервенция, с цел да подтиква националистическото възприятие и пробвайки се да се освободи от мигрантите, Ердоган се надява да съживи известността си пред публичното мнение. Но в случай че политиката му докара до стопански наказания, залогът му ще се обърне против него.
- Цивилните в Идлиб са притиснати сред турците (и техните джихадистки съюзници) и силите на Башар ал Асад. Те претърпяват същинска филантропична рецесия, на фона на войната, студа и глада. Вие сте създател на книгата Quelle diplomatie pour la France? (Каква дипломация за Франция, 2017 г.), в която критикувате позицията на президента Франсоа Оланд по сирийския въпрос. Според вас какво би трябвало да направи Франция за Идлиб?
- Франция продължава (от 2011 година!) да отхвърля всевъзможен разговор с Башар ал Асад, откакто към този момент е ясно, че тази линия е изцяло неправилна. Защото, без значение дали ни харесва или не, Башар ал Асад завоюва войната и си върна по-голямата част от територията на страната. Дори Обединените арабски емирства (сунитска мощ, която дълго време поддържаше и въоръжаваше бунтовниците) одобриха успеха на Башар и още веднъж отвориха посолството си в Дамаск! Действайки по този метод, Франция се лишава от всякакво въздействие в политическо-хуманитарното споразумяване на рецесията в Идлиб.
Само реализмът може да ни разреши да имаме позитивно политическо и филантропично въздействие, до момента в който морализмът ни осъжда на изтощение. Нашата позиция с нищо не оказва помощ на цивилните в Идлиб, до момента в който една реалистична позиция на доближаване с Башар ал Асад би ни полволила тъкмо противоположното - да имаме тежест пред него. За да се умиротвори Босна и да се постави завършек на кланетата, с помощта на Дейтънските съглашения, трябваше да се приказва с Милошевич.
От началото на 2012 година западните държавни управления стопираха да приказват с режима на Асад, смятайки, че рухването му е въпрос на седмици. Сбъркаха. Време е да приемем действителността и да разберем, че Асад - без значение дали ни харесва или не - е неминуем състезател, който се радва на поддръжката на забележителна част от сирийското население. Може да не ни харесва, само че такива са обстоятелствата. Така че няма да накараме оръдията в Идлиб да замлъкнат, в случай че не приказваме с него. Нашата морализаторска и правозащитна дипломация не реализира нищо и не способства с нищо за човешките права и демокрацията. Точно назад, докара до аморални резултати, а точно ужасните премеждия на популацията. Отказваме да се компрометираме, говорейки с Башар, само че точно сирийските цивилни търпят ужасните последствия от нашата позиция. “Истинският морал се подиграва на морала ”, споделяше Паскал.
Направихме две огромни неточности в Близкия изток. Първата беше, че скъсахме с Башар ал Асад и взехме сирийските бунтовнии за “демократи ”, до момента в който болшинството от тях бяха ислямисти. Втората беше, че изоставихме приятелите си: християните в Ориента и кюрдите. Впрочем в този район на света хората - в това число и вашите врагове - няма да ви почитат, в случай че изоставите приятелите си. Затова Путин е почитан от всички нации в Ориента, в това число от турците и саудитците, тъй като той не изостави своя другар Башар. Заради тези две неточности гласът на Франция към този момент не значи нищо в Сирия, до момента в който ние сме някогашна мандатна мощ: в договарянията на 5 март Путин отклони молбата на Ердоган да предложения и Еманюел Макрон на среща за Сирия. Така плащаме девет години на неточности и слепота.
- Трябва ли да осъдим съветските удари над Идлиб?
- За да ви отговоря, дано погледнем числата. Войната в Сирия аргументи гибелта на 73 хиляди души през 2013 година и 75 хиляди през 2014 година, само че 20 хиляди през 2018 година и 11 хиляди през 2019 година (т.е. съвсем седем пъти по-малко по отношение на 2014 г.). Следователно съветската интервенция (която датира от 2015 г.) и руско-сирийските триумфи са синоними на понижаване на броя на починалите.
Руските удари целят най-много джихадистите, т.е. нашият главен зложелател, същият, който избива християните в Ориента, убива децата ни по нашите улици и с който се борим във Франция и Мали. Телевизионният канал France 24 сподели прочее фрагменти, на които френските джихадисти се снимат гордо в Идлиб измежду бунтовниците. Така че нашето държание е непоследователно: във Франция или в Сахел ние се борим с тези хора. Но в Сирия съжаляваме, че Путин ги бомбардира. Бунтовниците в Идлиб, защитавани от Турция, принадлежат към “Хаят Тахрир аш-Шам ”, джихадистки конгломерат, чийто главен клон е “Фатах аш-Шам ”, новото име на фронта “Ан-Нусра ”, т.е. сирийският клон на “Ал Кайда ”. Нека не забравяме, че “Ал Кайда ” е в основата на атентатите от 11 септември 2001 година (най-смъртносните в историята на тероризма). Именно с нея се борим в Сахел (по името АКМИ). От двадесет години тази мъгливост е умъртвила също хиляди цивилни в арабския свят.
По време на цялата война в Сирия филиалът “Ан-Нусра ” остана правилен на дивашката известност на компанията-майка “Ал Кайда ”. Тя се прояви печално, дружно с други издевателства, с избиването на друзи, християни и алауити, само че също и на сунити. На 11 декември 2013 година да вземем за пример, “Ан Нусра ” проникна в град Адра: минимум 32 цивилни бяха избити, някои от тях обезглавени. Победата на “Ан Нусра ” в Сирия, която бе предотвратена от руснаците, щеше да значи изтребване на всички религиозни малцинства, определяне на шариата и основаване на ислямистка и терористка страна в сърцето на Близкия изток и Средиземноморието. Ако бомбардировките над Идлиб, уви, убиват цивилни, то е тъй като джихадистите са взели за пленник локалното население и са се смесили с него. През септември 2015 година написах “трябва да помогнем на руснаците в Сирия ”. Ако го бяхме създали, можехме да изиграем някаква роля в сирийската рецесия, вместо да седим унизени на реда на пасивните фенове.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ