Източник Дойче велеКоментар от Татяна Ваксберг:Новината дойде вчера: министърът на

...
Източник Дойче велеКоментар от Татяна Ваксберг:Новината дойде вчера: министърът на
Коментари Харесай

Дойче веле: Най-новата комична ситуация в България. Каракачанов пише закон срещу нещо, което той разпространява - фалшивите новини

Източник " Дойче веле "

Коментар от Татяна Ваксберг:

Новината пристигна през вчерашния ден: министърът на защитата Красимир Каракачанов се е заел да написа закон против подправените вести. Подразнили го няколко бомбастични заглавия с погрешно наличие и решил, че това са измами, които са в положение да обиден националната сигурност. Затова подхванал две дейности: първо сезирал ДАНС, която да ревизира кой пуска погрешните клюки, а след това се заел и с писане на закон против подправените вести.

Какво комично има тук ли? Ами вижте създателя на тази самодейност: Красимир Карачаканов е пропагандатор на подправени вести, а не пострадал от тяхното съществуване. В края на предходната година таман той стартира лъжата, че така наречен Истанбулска спогодба легализирала някакъв “трети пол ”. Твърдение, което имаше съществени последствия, защото отприщи поток от над 7300 изявления за два месеца. Голяма част от публикациите се позоваваха на подправената вест, публикувана от министъра, с цел да дискредитират интернационалния документ.

Все още не знаем по какъв начин ще наподобява бъдещият закон на Каракачанов, само че едно е несъмнено: в случай че той в действителност ще криминализира разпространителите на подправени вести, най-малко е ясно от кое място ще би трябвало да си стартира приложението.

" Закон, който да контролира наличието ". Какво значи това?

А в този момент по-сериозно - за какво е необходим специфичен закон против измамите в пресата, откакто защитните ограничения по този въпрос от дълго време са взети? Лъжата, клеветата, обидата, моралните и материални вреди, нанесени от дадена обява - всичко това е задоволително в детайли разказано в българското законодателство и се ползва както към печатните медии, по този начин и към тези, които съществуват единствено онлайн.

Всичко останало, което визира пресата, е въпрос на саморегулация и пазар - две територии, в които в действителност има дефицити, само че нито един от тях не може да се запълни посредством нещо като закон против подправените вести. Например: един пазар, който не е високомерен от монополист на дистрибуцията, сам по себе си би ограничил измамите. Би ги лимитирало и организирането на публицистиката в професионална колегия - такава, която да не позволява фалшификатът да минава за оригинал. Но тези ограничения нямат нищо общо с желанията на един така и така спорен министър.

Каракачанов предизвестява, че не желае да вкарва цензура, а единствено да създаде “закон, който да контролира наличието на материалите в интернет пространството, които (…) не попадат под контрола на нито една институция ”. Как се споделяше това събитие, при което държавното управление контролира медийното наличие? Не беше народна власт май.

Странджанският микроскандал

Що се отнася до съответния мотив, провокирал самодейността на военния министър, той беше сякаш обвързван със събитията в Странджа, само че в действителност не напълно. Каракачанов се оказа угрижен не от това, че измежду животните има чума, която ред издания омаловажиха; не и от това, че хората са в суматоха, тъй като никой не им е обяснил за какво би трябвало да се умъртвят животните; даже не от това, че голям брой българи показват съмнение към решенията на администрацията.

Не, Каракачанов се оказа обиден от един микроскандал, вплетен в цялата история - обявата, съгласно която държавното управление преднамерено обезлюдявало Странджа, с цел да я засели с бежанци. Конспиративна доктрина, която Каракачанов съпостави с заплаха за националната сигурност, въпреки че тъкмо в Странджа няма кой да я вземе насериозно - локалните поданици знаят доста добре какъв брой трагично е понижен потокът на хората, пресичащи незаконно границата. Знаят също по този начин, че разположените наоколо бежански центрове са съвсем празни. Да не приказваме, че страхът от бежанците е по-слабо изразен в граничните региони, какъвто е странджанският. Хората там се нуждаят не от утешение, че ще живеят без чужденци, а от информация за какво се постанова да умъртвяват животните им. Нищо общо с целите на един министър, който явно е обезпокоен, че може да го обвинят в заселване на бежанци, само че някак нехае за това, че се снабдява с ореол на държавен цензор.
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР