Дипломатът Алтай Ченгизер: Управлението на Ердоган страда от умора на метала, в Турция предстоят избори с исторически характер
Изселниците от България са по-скоро републиканци с проевропейска предразположеност, а това може да са гласове за Републиканската национална партия на господин Кълъчдароглу
Шансовете на опозицията са доста по-големи – могат да завоюват и президентския пост и болшинство в Народното събрание, споделя в особено изявление за Faktor.bg дипломатът, който живее в Париж
Интервю на Стойко Стоянов
Посланик Алтай Ченгизер е бил ръководител на Генералната конференция на ЮНЕСКО (2019-2021 г.) и някогашен дипломат на Турция в Душанбе, Дъблин, и непрекъснат представител към ЮНЕСКО. Работил е и като заместник-постоянен представител на Турция към Организация на обединените нации в Ню Йорк. Завършил е Босфорския университет и има магистърска степен по интернационална история от LSE. Между 2007 и 2009 година е член на Центъра за интернационалните връзки Weatherhead към Харвардския университет. Той е разпален откривател на историята, както и на тематики за огромната тактика и интернационалните връзки. Публикува на турски и британски език. Най-новата му книга " Зачатъчно осъзнаване: Първата международна война и краят на Османската империя " е оповестена в Лондон през февруари 2022 година Тази книга съдържа разнообразни глави, които биха могли да съставляват интерес и за българската публика.
- Г-н Ченгизер, Турция е пред исторически избори на 14 май, с изключение на президент ще бъде определено и ново Народно заседание. По какъв път ще поеме страната след тези избори, да чакаме ли смяна?
- Няма подозрение, че изборите на 14 май са с исторически темперамент. Много е евентуално да чакаме смяна в цялата политическа конструкция. Има доста фактори, които би трябвало да ни доведат до този извод. Да стартираме с това, че настоящето държавно управление е на власт към този момент повече от двадесет години. Налице е, меко казано, нещо, което може да се назова " отмалялост на метала ". След това е налице доста високата инфлация, която лиши междинната класа от нейната покупателна дарба. Последното земетресение разкри степента на анархия, даже на корупция. Това са едни от многото действителни фактори, които се опълчват на преизбирането на господин Ердоган, както и на възобновеното болшинство на неговата партия в Народното събрание. От друга страна, господин Ердоган към момента се държи на харизмата си и се радва на цялостна власт, що се отнася до преимуществата, произлизащи от това, че е на власт. Ако настъпи смяна, може да се чака, че Турция ще се насочи към реализиране на по-добри равнища на демократизация, като по този метод ще обърне лицето си назад към Европа и ще заеме по-примирителна позиция във външните си връзки.
- Целите на Ердоган са ясни – опазване на властта и на системата на президентската република. Но опозицията, представлявана от шесторната маса, извежда като стратегическа своя цел не толкоз спечелването на президентския пост, а реализиране на болшинство в Народното събрание, с цел да се възвърне парламентарната народна власт и формата на парламентарно ръководство на Турция - това ли е правилният път?
- Напротив. Приоритетът на опозицията е двоен: Те желаят да завоюват председателството и да реализират ясно болшинство в Народното събрание, и двете. Двете цели са тясно свързани между тях, в действителност в действителност са двете страни на една и съща монета. Постигането на болшинство в Народното събрание наподобява по-лесно. Истинският и по-определящ въпрос обаче е кой ще бъде идващият президент. Напоследък виждаме, че опозицията е по-здрава, по-добре координирана и по-уверена. Междувременно в Турция дойдоха сред 5 и 7 милиона бежанци, което още повече натоварва нежната ѝ стопанска система. Турският електорат е доста срещу този голям приток на бежанци. Това също ще изиграе значима роля.
- Как оценявате възможностите на опозицията, постижими ли са задачите й, има ли сериозна кемалистка маса в турското обществото за тези промени?
- Шансовете на опозицията са доста по-големи. Мисля, че задачите ѝ са постижими, само че те би трябвало да могат да покажат съществено цялостен и добре формиран фронт. В противоположен случай ще бъдат подложени на непрекъснати обвинявания от страна на господин Ердоган, които ще ги показват като некомпетентни, неорганизирани и в незнание какво би трябвало да вършат. През последните години турците преоткриха Ататюрк. Те съставляват масите. Това обаче не е същото като при кемалистите от друга ера. Идеята тук е, че турците преоткриха постоянно присъстващите полезности, присъщи на кемалистката теория, като преди всичко са секуларизмът, засилената народна власт и правилото да не се намесват във вътрешните разногласия в арабския свят.
- Четем най-различни социологически изследвания от Турция - прогнозите за евентуалния избор за Ердоган се разминават не с един и два %, а с близо 20, по какъв начин да си разбираем това?
- Не мисля, че изследванията на публичното мнение демонстрират огромно разминаване. Изглежда, че опозицията е водеща. Това може да е с 55+% или малко по-малко. Нито едно изследване на публичното мнение не демонстрира, че държавната партия води. Има доста съществени и надеждни организации, които мерят публичното мнение, и това са тези, на които се позовавам нагоре.
- Има ли заплаха при неуспех за Ердоган да не бъде приет вотът и да има крайни ограничения, клонящи към тирания?
- Не считам, че вотът няма да бъде признат. Не планувам и крайни ограничения. Според мен Турция има минало и такива практики са зад нея. Съществува доста мощно опозиционно придвижване. Мисля, че господин Ердоган и неговите поддръжници са наясно с това. Те също по този начин знаят какво може да отвърне на удара и да наруши личната им акция.
- Какви са настроенията на изселниците от България, в случай че имате персонално мнение и наблюдения, множеството заявяват, че са кемалисти?
- Изселниците от България са добре враснали в турската обществена тъкан. Разбира се, могат да се срещнат разнообразни нюанси, само че това важи за всяка друга обществена каста, на всички места. Но като цяло турските изселници са по-скоро републиканци с проевропейска предразположеност. Това доста добре може да се трансформира в гласове за Републиканската национална партия на господин Кълъчдароглу.
- Войната на Русия против Украйна оказва ли някакви последици във вътрешната политика на Турция?
- Турците не схващат за какво се води войната в Украйна и сърцата им в действителност съчувстват както на съветските, по този начин и на украинските младежи, които умират в окопите и под бомбардировките. Те не схващат за какво тези двама " братя " се борят между тях до последно. Политиците и социолозите могат да приведат някои исторически и политически аргументи за протичащото се. Но аз приказвам за общото чувство на турските гласоподаватели. Въпросът за Украйна не въздейства на процеса на взимане на решения от гласоподавателите.
Шансовете на опозицията са доста по-големи – могат да завоюват и президентския пост и болшинство в Народното събрание, споделя в особено изявление за Faktor.bg дипломатът, който живее в Париж
Интервю на Стойко Стоянов
Посланик Алтай Ченгизер е бил ръководител на Генералната конференция на ЮНЕСКО (2019-2021 г.) и някогашен дипломат на Турция в Душанбе, Дъблин, и непрекъснат представител към ЮНЕСКО. Работил е и като заместник-постоянен представител на Турция към Организация на обединените нации в Ню Йорк. Завършил е Босфорския университет и има магистърска степен по интернационална история от LSE. Между 2007 и 2009 година е член на Центъра за интернационалните връзки Weatherhead към Харвардския университет. Той е разпален откривател на историята, както и на тематики за огромната тактика и интернационалните връзки. Публикува на турски и британски език. Най-новата му книга " Зачатъчно осъзнаване: Първата международна война и краят на Османската империя " е оповестена в Лондон през февруари 2022 година Тази книга съдържа разнообразни глави, които биха могли да съставляват интерес и за българската публика.
- Г-н Ченгизер, Турция е пред исторически избори на 14 май, с изключение на президент ще бъде определено и ново Народно заседание. По какъв път ще поеме страната след тези избори, да чакаме ли смяна?
- Няма подозрение, че изборите на 14 май са с исторически темперамент. Много е евентуално да чакаме смяна в цялата политическа конструкция. Има доста фактори, които би трябвало да ни доведат до този извод. Да стартираме с това, че настоящето държавно управление е на власт към този момент повече от двадесет години. Налице е, меко казано, нещо, което може да се назова " отмалялост на метала ". След това е налице доста високата инфлация, която лиши междинната класа от нейната покупателна дарба. Последното земетресение разкри степента на анархия, даже на корупция. Това са едни от многото действителни фактори, които се опълчват на преизбирането на господин Ердоган, както и на възобновеното болшинство на неговата партия в Народното събрание. От друга страна, господин Ердоган към момента се държи на харизмата си и се радва на цялостна власт, що се отнася до преимуществата, произлизащи от това, че е на власт. Ако настъпи смяна, може да се чака, че Турция ще се насочи към реализиране на по-добри равнища на демократизация, като по този метод ще обърне лицето си назад към Европа и ще заеме по-примирителна позиция във външните си връзки.
- Целите на Ердоган са ясни – опазване на властта и на системата на президентската република. Но опозицията, представлявана от шесторната маса, извежда като стратегическа своя цел не толкоз спечелването на президентския пост, а реализиране на болшинство в Народното събрание, с цел да се възвърне парламентарната народна власт и формата на парламентарно ръководство на Турция - това ли е правилният път?
- Напротив. Приоритетът на опозицията е двоен: Те желаят да завоюват председателството и да реализират ясно болшинство в Народното събрание, и двете. Двете цели са тясно свързани между тях, в действителност в действителност са двете страни на една и съща монета. Постигането на болшинство в Народното събрание наподобява по-лесно. Истинският и по-определящ въпрос обаче е кой ще бъде идващият президент. Напоследък виждаме, че опозицията е по-здрава, по-добре координирана и по-уверена. Междувременно в Турция дойдоха сред 5 и 7 милиона бежанци, което още повече натоварва нежната ѝ стопанска система. Турският електорат е доста срещу този голям приток на бежанци. Това също ще изиграе значима роля.
- Как оценявате възможностите на опозицията, постижими ли са задачите й, има ли сериозна кемалистка маса в турското обществото за тези промени?
- Шансовете на опозицията са доста по-големи. Мисля, че задачите ѝ са постижими, само че те би трябвало да могат да покажат съществено цялостен и добре формиран фронт. В противоположен случай ще бъдат подложени на непрекъснати обвинявания от страна на господин Ердоган, които ще ги показват като некомпетентни, неорганизирани и в незнание какво би трябвало да вършат. През последните години турците преоткриха Ататюрк. Те съставляват масите. Това обаче не е същото като при кемалистите от друга ера. Идеята тук е, че турците преоткриха постоянно присъстващите полезности, присъщи на кемалистката теория, като преди всичко са секуларизмът, засилената народна власт и правилото да не се намесват във вътрешните разногласия в арабския свят.
- Четем най-различни социологически изследвания от Турция - прогнозите за евентуалния избор за Ердоган се разминават не с един и два %, а с близо 20, по какъв начин да си разбираем това?
- Не мисля, че изследванията на публичното мнение демонстрират огромно разминаване. Изглежда, че опозицията е водеща. Това може да е с 55+% или малко по-малко. Нито едно изследване на публичното мнение не демонстрира, че държавната партия води. Има доста съществени и надеждни организации, които мерят публичното мнение, и това са тези, на които се позовавам нагоре.
- Има ли заплаха при неуспех за Ердоган да не бъде приет вотът и да има крайни ограничения, клонящи към тирания?
- Не считам, че вотът няма да бъде признат. Не планувам и крайни ограничения. Според мен Турция има минало и такива практики са зад нея. Съществува доста мощно опозиционно придвижване. Мисля, че господин Ердоган и неговите поддръжници са наясно с това. Те също по този начин знаят какво може да отвърне на удара и да наруши личната им акция.
- Какви са настроенията на изселниците от България, в случай че имате персонално мнение и наблюдения, множеството заявяват, че са кемалисти?
- Изселниците от България са добре враснали в турската обществена тъкан. Разбира се, могат да се срещнат разнообразни нюанси, само че това важи за всяка друга обществена каста, на всички места. Но като цяло турските изселници са по-скоро републиканци с проевропейска предразположеност. Това доста добре може да се трансформира в гласове за Републиканската национална партия на господин Кълъчдароглу.
- Войната на Русия против Украйна оказва ли някакви последици във вътрешната политика на Турция?
- Турците не схващат за какво се води войната в Украйна и сърцата им в действителност съчувстват както на съветските, по този начин и на украинските младежи, които умират в окопите и под бомбардировките. Те не схващат за какво тези двама " братя " се борят между тях до последно. Политиците и социолозите могат да приведат някои исторически и политически аргументи за протичащото се. Но аз приказвам за общото чувство на турските гласоподаватели. Въпросът за Украйна не въздейства на процеса на взимане на решения от гласоподавателите.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ