Там, където е най-красивият залез на света. Или Далмация за начинаещи
Изразът " Pomalo " e далматинският еквивалент на " по-полека ", " маняна, маняна ", " лиго, лиго ", „ бавно, бавно ". И е най-важното, което би трябвало да знаете, в случай че сте избрали хърватското крайбрежие на Адриатическо море. Доскоро то не беше толкоз известно за българите, изключително като се има поради, че пътуването означаваше дълги часове по автомагистрала. През лятото пък е придружено от дълго и изнервящо чакана на няколко граници.
Със аероплан обаче Далмация е единствено на час разстояние . Ако сте начинаещи в сходен жанр екскурзии, умерено можете да се ограничите до Задар, докъдето ще ви води полетът. Най-малкото, тъй като градът е считан за „ собственик “ на най-красивия залез в света. Естествено, може и да продължите до втория по величина град в страната – Сплит.
" Любовта се разхожда тук от времето на Диоклециан "
се пее в известна локална ария и в действителност това е от най-романтичничните места, само че в случай че сте там в разгара на лятото, е прекомерно евентуално романтиката да се стопи като сладолед под локалното слънце. Затова е нужна една разходка и едно кафе - към този момент сме на ферибота, където още стотици локални хора и туристи са тръгнали към някой от многочислените острови. Официално те са над 1200 - по-големи, по-малки и напълно дребни, а под 50 от тях са обитаеми. Което ги прави най-многобройни в цялото Средиземноморие след гръцките. Крк, Корчула, Хвар и Брач са най-големите и може би най-известните, само че нашата дестинация е Вис - дребен, относително далечен от сушата, само че безпределно другоземен и „ фотогеничен “.
На уединен остров
На процедура той може да бъде опознат и в границите на ден-два – задоволителни, с цел да се видят едноименният град Вис и по-малкият - Комижа (освен тях на острова има още няколко по-малки селца). Разликата сред двата е, че до първия може да се стигне по вода с ферибот или катамаран, и преди туризма главният занаят тук е било земеделието, до момента в който по-малкото градче е типичното рибарско населено място. Всъщност и двете са с размерите на неголямо село, с много дълга (Вис) и малко по-къса (Комижа) крайбрежни улици, зад които са се настанили типичните каменни къщи, които подслоняват и многочислените туристи.
Хотели съвсем няма - във Вис, да вземем за пример, има един по-голям и един напълно дребен, на процедура неразграничим от типичните локални здания.
В Комижа, която съгласно доста туристи е по-живописното място, всички заведения са струпани на ривата (крайбрежната алея) и основават усещането за звук и врява, само че целият остров е по-скоро за търсещите успокоение и бягство от градската джунгла. Местните избират малко по-големия Вис, където можете да се разхождате около морето в продължение на километри, заведенията за хранене и кафенетата не са толкоз гъсто ситуирани, само че са напълно задоволителни, а в прохладните улички се крият голям брой магазини за сувенири и особената горделивост на градчето - лятното кино, пред което в дните са прожекции се вият невиждани опашки - измежду наложителните филми в програмата е " Маmma Mia 2 ", сниман точно на острова.
Времето е спряло
Никой на опашката обаче не бърза, тъй като в случай че се върнем към локалната философия, с която стартира разказът ни, всичко тук се случва " помало " (полека ), а и фактът, че си обкръжен отвред от вода, ти припомня, че няма къде да избягаш.
Така последователно се потапяш в спрялото време и ритуалите на локалните - постепенно кафе заран, чаша вино на обяд, наложителна отмора в най-горещите часове следобяд, късен плаж и дълга разходка вечерта. Всичко наложително " помало ", без бързане и без никакъв стрес . Това предписание важи изключително за тези, които свързват морето с плаж с пясъчни линии с шезлонги и чадъри, тъй като такива тук няма да намерите. Повечето са каменисти, немного огромни, нормално с естествена сянка от околните дървета, и относително тихи.
Ще познаете локалните по това, че нямат проблем да разпънат хавлиите си безусловно на бетонната алея и да се хвърлят в морето от близката канара, да поплуват в кристално чистата (без никакво пресилване вода) и да си тръгнат.
На плажа и по улиците обаче може да се чуе всякаква тирада, а през последните години остров Комижа е и непрекъснат дом на доста чужденци. И всички са цялостни с забавни истории - кой потърсил успокоение след напрегната работа в офис, кой отишъл като доброволец, кой просто харесал мястото поради красивите гледки и безгрижната конюнктура. Разказват обаче и за компликациите - в случай че през лятото (особено юни и юли) островът кипи от живот, през зимата времето безусловно стопира, напредването до сушата зависи напълно от времето (за другите думи за вятър и тяхното значение и последици може да се написа отделно) и изобщо животът е доста друг от този в останалата част от страната. Така да вземем за пример при хубаво време фериботи и катамарани до Сплит има няколко пъти дневно, само че до прилежащия остров Хвар - един път седмично.
Късметът на начинаещия
Решавам да се възползвам от това, а към този момент на място да обиколя и самия остров - с рейс дистанцията сред пристанището на град Хвар и Стария град е двайсетина минути по лъкатушещ път над морето. Старият град е дребен, само че извънредно изящен - за разлика от Вис с доста на брой дребни ресторантчета, дребни площади сред старите каменни къщи и няколко часа са изцяло задоволителни, с цел да бъде прегледан целият. Изненадата обаче идва на връщане, когато рейсът стопира на междинно пристанище, с цел да изчака ферибот от различен остров, а водачът - характерен далматинец (така се назовават локалните поданици, не се шегуваме), споделя, че ще направи всичко допустимо, само че може и да не стигна за връзката с " моя " ферибот. Изглежда обаче локалната философия работи и когато действаш " помало " и не се напрягаш ненужно за неща, които не зависят от теб, всичко приключва наред. Или съвсем.
Ден по-късно е време за връщане на сушата. През нощта обаче е духал мощен вятър, морето (иначе безпрепятствено и спокойно) е толкоз бурно, че люлее катамарана като черупка. В последна сметка и това премеждие приключва безаварийно и е време за последни часове в Задар, където залезът в действителност си заслужава, а аз давам обещание на града се върна, когато не е толкоз претъпкан с туристи, с цел да му се насладя " помало ".
Със аероплан обаче Далмация е единствено на час разстояние . Ако сте начинаещи в сходен жанр екскурзии, умерено можете да се ограничите до Задар, докъдето ще ви води полетът. Най-малкото, тъй като градът е считан за „ собственик “ на най-красивия залез в света. Естествено, може и да продължите до втория по величина град в страната – Сплит.
" Любовта се разхожда тук от времето на Диоклециан " се пее в известна локална ария и в действителност това е от най-романтичничните места, само че в случай че сте там в разгара на лятото, е прекомерно евентуално романтиката да се стопи като сладолед под локалното слънце. Затова е нужна една разходка и едно кафе - към този момент сме на ферибота, където още стотици локални хора и туристи са тръгнали към някой от многочислените острови. Официално те са над 1200 - по-големи, по-малки и напълно дребни, а под 50 от тях са обитаеми. Което ги прави най-многобройни в цялото Средиземноморие след гръцките. Крк, Корчула, Хвар и Брач са най-големите и може би най-известните, само че нашата дестинация е Вис - дребен, относително далечен от сушата, само че безпределно другоземен и „ фотогеничен “.
На уединен остров На процедура той може да бъде опознат и в границите на ден-два – задоволителни, с цел да се видят едноименният град Вис и по-малкият - Комижа (освен тях на острова има още няколко по-малки селца). Разликата сред двата е, че до първия може да се стигне по вода с ферибот или катамаран, и преди туризма главният занаят тук е било земеделието, до момента в който по-малкото градче е типичното рибарско населено място. Всъщност и двете са с размерите на неголямо село, с много дълга (Вис) и малко по-къса (Комижа) крайбрежни улици, зад които са се настанили типичните каменни къщи, които подслоняват и многочислените туристи.
Хотели съвсем няма - във Вис, да вземем за пример, има един по-голям и един напълно дребен, на процедура неразграничим от типичните локални здания.
В Комижа, която съгласно доста туристи е по-живописното място, всички заведения са струпани на ривата (крайбрежната алея) и основават усещането за звук и врява, само че целият остров е по-скоро за търсещите успокоение и бягство от градската джунгла. Местните избират малко по-големия Вис, където можете да се разхождате около морето в продължение на километри, заведенията за хранене и кафенетата не са толкоз гъсто ситуирани, само че са напълно задоволителни, а в прохладните улички се крият голям брой магазини за сувенири и особената горделивост на градчето - лятното кино, пред което в дните са прожекции се вият невиждани опашки - измежду наложителните филми в програмата е " Маmma Mia 2 ", сниман точно на острова.
Времето е спряло Никой на опашката обаче не бърза, тъй като в случай че се върнем към локалната философия, с която стартира разказът ни, всичко тук се случва " помало " (полека ), а и фактът, че си обкръжен отвред от вода, ти припомня, че няма къде да избягаш.
Така последователно се потапяш в спрялото време и ритуалите на локалните - постепенно кафе заран, чаша вино на обяд, наложителна отмора в най-горещите часове следобяд, късен плаж и дълга разходка вечерта. Всичко наложително " помало ", без бързане и без никакъв стрес . Това предписание важи изключително за тези, които свързват морето с плаж с пясъчни линии с шезлонги и чадъри, тъй като такива тук няма да намерите. Повечето са каменисти, немного огромни, нормално с естествена сянка от околните дървета, и относително тихи.
Ще познаете локалните по това, че нямат проблем да разпънат хавлиите си безусловно на бетонната алея и да се хвърлят в морето от близката канара, да поплуват в кристално чистата (без никакво пресилване вода) и да си тръгнат.
На плажа и по улиците обаче може да се чуе всякаква тирада, а през последните години остров Комижа е и непрекъснат дом на доста чужденци. И всички са цялостни с забавни истории - кой потърсил успокоение след напрегната работа в офис, кой отишъл като доброволец, кой просто харесал мястото поради красивите гледки и безгрижната конюнктура. Разказват обаче и за компликациите - в случай че през лятото (особено юни и юли) островът кипи от живот, през зимата времето безусловно стопира, напредването до сушата зависи напълно от времето (за другите думи за вятър и тяхното значение и последици може да се написа отделно) и изобщо животът е доста друг от този в останалата част от страната. Така да вземем за пример при хубаво време фериботи и катамарани до Сплит има няколко пъти дневно, само че до прилежащия остров Хвар - един път седмично.
Късметът на начинаещия Решавам да се възползвам от това, а към този момент на място да обиколя и самия остров - с рейс дистанцията сред пристанището на град Хвар и Стария град е двайсетина минути по лъкатушещ път над морето. Старият град е дребен, само че извънредно изящен - за разлика от Вис с доста на брой дребни ресторантчета, дребни площади сред старите каменни къщи и няколко часа са изцяло задоволителни, с цел да бъде прегледан целият. Изненадата обаче идва на връщане, когато рейсът стопира на междинно пристанище, с цел да изчака ферибот от различен остров, а водачът - характерен далматинец (така се назовават локалните поданици, не се шегуваме), споделя, че ще направи всичко допустимо, само че може и да не стигна за връзката с " моя " ферибот. Изглежда обаче локалната философия работи и когато действаш " помало " и не се напрягаш ненужно за неща, които не зависят от теб, всичко приключва наред. Или съвсем.
Ден по-късно е време за връщане на сушата. През нощта обаче е духал мощен вятър, морето (иначе безпрепятствено и спокойно) е толкоз бурно, че люлее катамарана като черупка. В последна сметка и това премеждие приключва безаварийно и е време за последни часове в Задар, където залезът в действителност си заслужава, а аз давам обещание на града се върна, когато не е толкоз претъпкан с туристи, с цел да му се насладя " помало ".
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ