Собствената ми майка ме остави в детски дом. След години случайно я видях на улицата
Израснах, както се споделя в този момент, в непълноценно семейство. Родителите ми се разделиха, когато бях единствено на четири години. Татко срещна друга жена, влюби се и напусна фамилията.
Мама беше доста обезпокоена от развода, плачеше през нощта и от време на време се нахвърляше върху мен. Тогава тя стартира да пие, водеше другарите си по пиянство у нас. И след едно от тези пияния нейният прочут чичо Тони остана в нашия дом.
Чичо Тони пиеше доста, само че по някаква причина майка ми вярваше, че той ще се откаже от това си занятие, както и тя също. Но се оказа противоположното, двамата изпадаха в дълги запои.
След това я уволниха от работа, нямаше пари, храната също беше нищожна. Чичо Тони от време на време работеше някъде на повърхностен работен ден и непрекъснато ме упрекваше за всяко парче самун. Веднъж даже сподели на майка ми, че няма потребност от допълнителн гърло и че моето място е в детски дом.
Майка ми го послуша и ме съобщи в сиропиталище. Там съумях да завърша учебно заведение, влязох в университет и даже приключих с отличие и получих общинско жилище, тъй че имах покрив над главата си.
Но намирането на работа за млад висшист не беше елементарно. Трябваше да пребивавам някак и отидох да работя в кафене като сервитьорка. Собственикът на кафенето оцени напъните и уменията ми и ми предложи покачване. Година по-късно към този момент управлявах това кафене, а три години по-късно станах шеф на цяла верига заведения за хранене.
Една зима, до момента в който се връщах от работа, заваля мощен сняг и колата ми затъна в снега. Часът беше късен и нямаше кого да помоля за помощ. Единственият вид, който остана, беше да се обадя на техническа помощ и да очаквам да дойдат и да ми изтеглят колата. Но внезапно видях двама души, които видяха какво се случи с колата ми.
Бяха двама клошари – мъж и жена, предложиха да ми оказват помощ, в случай че им се отблагодаря финансово. Съгласих се, помогнаха ми, платих им обещаното и се прибрах. Но не можех да се отърва от мисълта, че познавам тези хора. Опитах се да си спомня къде мога да видя. И тогава ми просветна – това бяха майка ми и вторият ми татко, чичо Тони…
Нямах време за дълги размишления, внезапно обърнах колата и потеглих назад. Намерих ги близо до мястото, където ги оставих. Качих майка ми в колата и потеглих към дома си. Тя не ме позна, само че добродушно извърши всичко, което й споделих.
И когато я измих у дома, преоблякох я и я сложих на масата да я нахраня, тя попита: „ Коя сте вие? Защо вършиме това? Защо ми помагате? “
Тогава се показах: „ Мамо, аз съм твоята щерка, която в миналото остави в детски дом, само че не желая да се отнасям с теб по този начин, както ти. Каквото и да е било, ти въпреки всичко ме роди и си моя майка “.
Тя ме погледна с сюрпризирани очи и заплака.
После дълго ме молеше за амнистия, разкая се и даже се подготви да си тръгне. Но аз не я пуснах на никое място, споделих, че мога да й простя, само че на втория ми татко – в никакъв случай.
След това говорихме дълго време, имахме какво да си кажем…
Сега майка ми живее с мен, тя спря да пие, възстановихме от дълго време изгубените й документи и й оформихме пенсия. Опитах се да не помни всички неприятни неща и простих на майка си.
