Слави Трифонов - аху-иху, после тихо
Изминаващата към този момент седмица ще се запомни в политически проект от целокупния българин с следващите две събития – сватбата на Волен Сидеров и кастинга за управленци на Слави Трифонов.
Коментар на редактора
Посочих двете събития като образец до какво води алтернативата на статутковото. Защото хората имат извънредно къса памет и е хубаво най-малко да си спомнят какво е било, с цел да не стане отново.
Слави Трифонов беше един от най-шумните глашатаи на идването на Симеон Сакскобургготски като опция за надпартийно ръководство против двупартийния модел на ръководство. Отново Слави оказа помощ на Волен Сидеров да влезе в Народното събрание, откакто Ахмед Доган говореше в " Шоуто на Слави " по какъв начин разпределя порциите в страната – към този момент 15-тина година Волен все не съумява да се разправи с Движение за права и свободи, а бяха времена на приказки... За военачалник Борисов като " индивида на народа с твърда ръка " също е редно да си спомним какво говореше Слави, когато изгряваше управническата звезда на настоящия министър председател. Все политически други възможности – и все такива, поради които България още е надалеч от това да е Швейцария на Балканите.
Сега Слави се бори за нова " опция ". Този път обаче дори няма концепция коя може да е тя и потегля да я търси по автобиография, като че ли търси офис управител. Управленци на най-високо равнище не се търсят като пускаш публикация – те са малко на брой, скъпа стока, знаят какво могат и си знаят цената. И е смешно да бъдат търсени къде ли не – в случай че не са към този момент известни и посочили качествата си.
Тъжното в цялата обстановка е, че България фактически би трябвало да откри на кого да повярва, с цел да тръгне напред. Но би трябвало освен да повярва, а да получи за доверието си компенсация. И най-важното – да оцени отплатата. Вече 27 години систематично този простоват механизъм беше стъпкан. За да ни остане единствено да слушаме глашатаи на алтернативата, до момента в който предходните им манифести за опция даже не съблюдават личните си правила за това в кои часове на денонощието е разрешено да вдигаш шумно тържество и в кои – не. Карай да върви – аху-иху, след това безшумно.
Коментар на редактора
Посочих двете събития като образец до какво води алтернативата на статутковото. Защото хората имат извънредно къса памет и е хубаво най-малко да си спомнят какво е било, с цел да не стане отново.
Слави Трифонов беше един от най-шумните глашатаи на идването на Симеон Сакскобургготски като опция за надпартийно ръководство против двупартийния модел на ръководство. Отново Слави оказа помощ на Волен Сидеров да влезе в Народното събрание, откакто Ахмед Доган говореше в " Шоуто на Слави " по какъв начин разпределя порциите в страната – към този момент 15-тина година Волен все не съумява да се разправи с Движение за права и свободи, а бяха времена на приказки... За военачалник Борисов като " индивида на народа с твърда ръка " също е редно да си спомним какво говореше Слави, когато изгряваше управническата звезда на настоящия министър председател. Все политически други възможности – и все такива, поради които България още е надалеч от това да е Швейцария на Балканите.
Сега Слави се бори за нова " опция ". Този път обаче дори няма концепция коя може да е тя и потегля да я търси по автобиография, като че ли търси офис управител. Управленци на най-високо равнище не се търсят като пускаш публикация – те са малко на брой, скъпа стока, знаят какво могат и си знаят цената. И е смешно да бъдат търсени къде ли не – в случай че не са към този момент известни и посочили качествата си.
Тъжното в цялата обстановка е, че България фактически би трябвало да откри на кого да повярва, с цел да тръгне напред. Но би трябвало освен да повярва, а да получи за доверието си компенсация. И най-важното – да оцени отплатата. Вече 27 години систематично този простоват механизъм беше стъпкан. За да ни остане единствено да слушаме глашатаи на алтернативата, до момента в който предходните им манифести за опция даже не съблюдават личните си правила за това в кои часове на денонощието е разрешено да вдигаш шумно тържество и в кои – не. Карай да върви – аху-иху, след това безшумно.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ