Експерт: Естремните климатични явления допринасят за възникването и разпространението на епидемии
Изменението на климата може да усили честотата на алергиите и астмата при децата, повишението на температурите способства за разпространяването на доста инфекциозни и паразитни болести, а рисковите климатични феномени способстват за възникването и разпространяването на епидемии от инфекциозни заболявания. Това сподели за Българска телеграфна агенция Зорница Спасова, основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Спасова предизвестява, че децата са по-уязвими към по-широкоразпространените на фона на климатичните промени инфекциозни и паразитни болести.
„ Децата са по-уязвими към замърсяването на въздуха, защото дишат по-бързо и по-често спрямо възрастните, когато се намират навън, което води до по-голямо излагане на замърсители на единица маса “, уточни също специалистът.
„ Дишането през устата по време на игра е по-опасно, защото при дишане през носа се филтрират към половината от замърсителите. Замърсеният въздух отива напряко към белите дробове, което покачва вредите за паренхима “, сподели тя. Спасова изясни, че защото дихателната система на децата към момента не е изцяло развита, тези вреди могат да имат дълготрайни последствия. „ Тъй като децата имат по-нисък самоконтрол, в сравнение с възрастните, те постоянно не стопират да играят, даже когато изпитват усложнения в дишането “, сподели още Спасова.
По думите й децата са по-уязвими и от слънчевите лъчи. „ Детската кожа изгаря по-лесно от кожата на възрастните, а слънчевото изгаряне в детството съставлява един от основните рискови фактори за появяването на кожни предтуморни и туморни лезии в зрелост, изключително при човеци с висока фоточувствителност “, разяснява Спасова и добави, че изгарянията във възрастта сред 10 и 15 година са свързани с три пъти по-висок риск от развиване на недоброкачествен меланом в зрелост.
„ Високите температури могат да увредят жизненоважни органи като сърцето, мозъка, бъбреците и белите дробове, да изострят редица болести и да усилят риска от гибел “, уточни още Спасова. Тя още веднъж подсети, че заплахата е най-голяма при дребните деца, по-късно за хората над 65-годишна възраст, страдащите от хронични сърдечно-съдови и респираторни болести, жителите на огромните градове, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на изключително висока температура в горещо време – така наречен градски остров на топлота.
По думите ѝ рисково горещото време може да предизвика инфаркти и инсулти при податливи пациенти заради покачвания вискозитет на кръвта и да усили риска от сърдечно-съдова гибел. „ Горещите, влажни дни могат да провокират признаци на астма, а по-топлият климат удължава сезона на алергиите към пъстър прашец “, уточни също Спасова.
Тя добави, че топлинните крампи и топлинното безсилие също са демонстрация на горещините. Най-тежката форма е топлинният удар, акцентира специалистът. И посочи, че признаците на топлинен удар са: гадене, повръщане, припадане, комплицираност, дезориентация, загуба на схващане и кома.
Според Спасова стоплянето на климата способства за разпространяването на доста инфекциозни и паразитни болести. Очаква се заболявания, присъщи за тропичните региони, да се пренесат в междинните ширини – като малария, жълта тресчица, западнонилска тресчица, денга и други „ Бактериите, вирусите и обвързваните с тях векторни организми, като комари и кърлежи, са доста дребни и лишени от термостатични механизми. Затова тяхната температура се дефинира от локалния климат “, изясни също специалистът. Тя направи друго конкретизиране по отношение на инкубационния интервал на инфекциозните сътрудници в организма на преносителя на болестта. По думите ѝ измененията на температурата също въздействат на инкубационния интервал. „ Освен към температурата на въздуха, сътрудникът, векторът и приемникът са чувствителни и към количеството на преваляванията, влажността на въздуха, вятъра, надморската височина на обещано място и продължителността на слънчевото греене “, сподели Спасова.
Експертът по климатология уточни като проблем и повишаването на броя на рисковите метеорологични феномени. Тя уточни интензивните превалявания, наводненията, изразената демонстрация на феномени като Ел Ниньо и Ла Ниня. Спасова сподели, че това способства за възникването и разпространяването на епидемии от инфекциозни заболявания. През последните 30 година броят на рисковите феномени, свързани с времето, е повишен трикратно в международен мащаб, разяснява още тя.
Според Спасова различен проблем, обвързван с климатичните промени, е повишаването на броя на климатичните бежанци. Тя означи, че това основава риск от преместване на инфекциозни и трансмисивни болести на нови територии (малария, лаймска болест, туларемия, ку-треска, марсилска треска). Експертът уточни, че тези заболявания съставляват 17 % от всички инфекциозни болести и предизвикват гибелта на 700 000 души годишно.
„ Децата са по-уязвими към замърсяването на въздуха, защото дишат по-бързо и по-често спрямо възрастните, когато се намират навън, което води до по-голямо излагане на замърсители на единица маса “, уточни също специалистът.
„ Дишането през устата по време на игра е по-опасно, защото при дишане през носа се филтрират към половината от замърсителите. Замърсеният въздух отива напряко към белите дробове, което покачва вредите за паренхима “, сподели тя. Спасова изясни, че защото дихателната система на децата към момента не е изцяло развита, тези вреди могат да имат дълготрайни последствия. „ Тъй като децата имат по-нисък самоконтрол, в сравнение с възрастните, те постоянно не стопират да играят, даже когато изпитват усложнения в дишането “, сподели още Спасова.
По думите й децата са по-уязвими и от слънчевите лъчи. „ Детската кожа изгаря по-лесно от кожата на възрастните, а слънчевото изгаряне в детството съставлява един от основните рискови фактори за появяването на кожни предтуморни и туморни лезии в зрелост, изключително при човеци с висока фоточувствителност “, разяснява Спасова и добави, че изгарянията във възрастта сред 10 и 15 година са свързани с три пъти по-висок риск от развиване на недоброкачествен меланом в зрелост.
„ Високите температури могат да увредят жизненоважни органи като сърцето, мозъка, бъбреците и белите дробове, да изострят редица болести и да усилят риска от гибел “, уточни още Спасова. Тя още веднъж подсети, че заплахата е най-голяма при дребните деца, по-късно за хората над 65-годишна възраст, страдащите от хронични сърдечно-съдови и респираторни болести, жителите на огромните градове, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на изключително висока температура в горещо време – така наречен градски остров на топлота.
По думите ѝ рисково горещото време може да предизвика инфаркти и инсулти при податливи пациенти заради покачвания вискозитет на кръвта и да усили риска от сърдечно-съдова гибел. „ Горещите, влажни дни могат да провокират признаци на астма, а по-топлият климат удължава сезона на алергиите към пъстър прашец “, уточни също Спасова.
Тя добави, че топлинните крампи и топлинното безсилие също са демонстрация на горещините. Най-тежката форма е топлинният удар, акцентира специалистът. И посочи, че признаците на топлинен удар са: гадене, повръщане, припадане, комплицираност, дезориентация, загуба на схващане и кома.
Според Спасова стоплянето на климата способства за разпространяването на доста инфекциозни и паразитни болести. Очаква се заболявания, присъщи за тропичните региони, да се пренесат в междинните ширини – като малария, жълта тресчица, западнонилска тресчица, денга и други „ Бактериите, вирусите и обвързваните с тях векторни организми, като комари и кърлежи, са доста дребни и лишени от термостатични механизми. Затова тяхната температура се дефинира от локалния климат “, изясни също специалистът. Тя направи друго конкретизиране по отношение на инкубационния интервал на инфекциозните сътрудници в организма на преносителя на болестта. По думите ѝ измененията на температурата също въздействат на инкубационния интервал. „ Освен към температурата на въздуха, сътрудникът, векторът и приемникът са чувствителни и към количеството на преваляванията, влажността на въздуха, вятъра, надморската височина на обещано място и продължителността на слънчевото греене “, сподели Спасова.
Експертът по климатология уточни като проблем и повишаването на броя на рисковите метеорологични феномени. Тя уточни интензивните превалявания, наводненията, изразената демонстрация на феномени като Ел Ниньо и Ла Ниня. Спасова сподели, че това способства за възникването и разпространяването на епидемии от инфекциозни заболявания. През последните 30 година броят на рисковите феномени, свързани с времето, е повишен трикратно в международен мащаб, разяснява още тя.
Според Спасова различен проблем, обвързван с климатичните промени, е повишаването на броя на климатичните бежанци. Тя означи, че това основава риск от преместване на инфекциозни и трансмисивни болести на нови територии (малария, лаймска болест, туларемия, ку-треска, марсилска треска). Експертът уточни, че тези заболявания съставляват 17 % от всички инфекциозни болести и предизвикват гибелта на 700 000 души годишно.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ