Излезе от печат дългоочакванатанова стихосбирка на Петя Цонева
Излезе от щемпел дълго чаканата нова стихосбирка на Петя Цонева, която носи името „ Спасителна ария “. Книгата е под редакцията на поетесата Камелия Кондова, художник на корицата е Денислав Меразчиев, а издател е „ Бибилотека България “.
Петя Цонева е родена в Габрово. Завършва специалностите Приложна филология (с британски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “, където работи като учител. Там тя пази докторантура и доцентура в региона на британската литература, като през 2018 година издателство „ Кеймбридж Сколарс “ разгласява англоезичната ѝ монография „ Договаряне на граници в творчеството на четирима модерни писатели-мигранти от Близкия Изток “. Има три издадени стихосбирки – „ С крило на земята “ (2010 г.), „ Дори да няма врата “ (2019 г.) и „ Белият час “ (2021 г.), удостоена с премията „ Дамян Дамянов “. Публикувана е в голям брой национални издания. Носител е на Славейковата премия за 2021 година
Очакванията към тази нова поетична сбирка са огромни, а по този начин също и нетърпението на читателите, тъй като Петя Цонева към този момент е притежател на редица национални награди за лирика, някои от които:
2010 година – Априловска премия за стихосбирката „ С крило на земята “;
2014 година – първа премия в състезанието „ В полите на Витоша “;
2016 година – първи награди в състезанията „ Пролет моя “, „ Яворови дни “ – Поморие и „ Бряг и небосвод “ – Тюленово Арт Фест;
2017 година – първа премия в състезанието „ Добромир Тонев “;
2018 година – извоюван конкурс за издаване на стихосбирката „ Дори на няма врата “ от фондация „ Буквите “; първа премия в състезанието „ С море в сърцето “;
2020 година – първа премия в състезанието „ Дора Габе “;
2021 година – Славейкова награда; Априловска премия за стихосбирката „ Белият час “; първи награди в състезанията „ Жената – обичана и майка “ и „ Никола Вапцаров “;
2022 година – първи награди в състезанията „ Любовта е пиене “ и „ Дамян Дамянов “ за „ Белият час “, както и доста други.
Ето и един избавителен лиричен бисер от съкровищницата на Петя:
Иконопис
Този свят като самун, натрошен и твърд,
по прозорците заран се рони.
Някой ангел е минал с ръка на зограф
и по тях е рисувал икони.
В замъждялата лампа е поставил звезда,
върху кръста на зимата – цвете.
Там, където съм дишала, има врата,
през която се вижда небето.
А където стъклото допряла съм с длан,
потеглят пътища, дълги и къси.
И приключват със вишневобял филигран
там, където съм спряла дъха си.
Редакторът на стихосбирката, Камелия Кондова, споделя след работата си с Петя:
Поезията е избавително положение – и за създателя, и за читателя. Стига и двамата да са подготвени за небесното ѝ родословие. Аз бях един от първите избавени читатели на тази книга, минути по-късно и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е в действителност ария!
Да ви описвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча килъра при започване на престъпен разказ. Няма да го направя. А и за избавление сме се срещнали, не за убийства. Но доста ми се желае тъкмо тук да благодаря на това надарено и ярко момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно по този начин звучи тази лирика – като превод от и на небесен език. Не единствено поради най-важния белег – метафората, а поради съхранената човещина, която диша посредством всяка метафора.
С поезията на Петя Цонева се пораства безболезнено и красиво, първо се повдигаш на пръсти, а по-късно напряко се усещаш хвъркат. Тогава към този момент можеш да си позволиш взор от високото и разбираш, че в действителност държиш в ръцете си една избавителна ария.
Приятно хвърчене, скъпи читателю!
Ива Спиридонова, също стихотворец и креативен шеф в Издателство „ Библиотека България “, написа за „ Спасителна ария “:
Знаете ли по какъв начин се разпознава поезията, идваща от горната страна? Истинската. Блести през сълзите. Ако четеш и ти се плаче, и не можеш да спреш, тъй като ти става все по-светло – тя е! Трудно е да се забележи измежду лавините от многодумия и бурята от празнословия, тъй като, също като същинската обич, тя е тиха и не изисква внимание, само че те гълтам и въздига. И в действителност е невероятно да я подминеш. Като тази книга, с която Петя Цонева ни подарява своята „ Спасителна ария “, от която всички имаме потребност като от филтриране. Чуйте я през сълзи!
А Симеон Аспарухов, известен актуален стихотворец и шеф на Издателство „ Библиотека България “, дава обещание:
Поетът е избор на думи в най-бял и чист смисъл. Поетът ражда живот, за който ние мечтаем, лелеем, пазим. Още е и страж на изящното слово, което се настанява в най-финото у индивида – душата му. Тъй както прераждане, така както първо поемане. А щом душата приютява поезията, то тя живее и след живота. Такава е силата на поета и поезията. Такава мощ ни дават думите на Петя Цонева. И тъкмо по този начин се приближаваме до истината, която знае поетът. Ще я опазим. Оттук до отвъд. Обещавам!
Петя Цонева е родена в Габрово. Завършва специалностите Приложна филология (с британски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “, където работи като учител. Там тя пази докторантура и доцентура в региона на британската литература, като през 2018 година издателство „ Кеймбридж Сколарс “ разгласява англоезичната ѝ монография „ Договаряне на граници в творчеството на четирима модерни писатели-мигранти от Близкия Изток “. Има три издадени стихосбирки – „ С крило на земята “ (2010 г.), „ Дори да няма врата “ (2019 г.) и „ Белият час “ (2021 г.), удостоена с премията „ Дамян Дамянов “. Публикувана е в голям брой национални издания. Носител е на Славейковата премия за 2021 година
Очакванията към тази нова поетична сбирка са огромни, а по този начин също и нетърпението на читателите, тъй като Петя Цонева към този момент е притежател на редица национални награди за лирика, някои от които:
2010 година – Априловска премия за стихосбирката „ С крило на земята “;
2014 година – първа премия в състезанието „ В полите на Витоша “;
2016 година – първи награди в състезанията „ Пролет моя “, „ Яворови дни “ – Поморие и „ Бряг и небосвод “ – Тюленово Арт Фест;
2017 година – първа премия в състезанието „ Добромир Тонев “;
2018 година – извоюван конкурс за издаване на стихосбирката „ Дори на няма врата “ от фондация „ Буквите “; първа премия в състезанието „ С море в сърцето “;
2020 година – първа премия в състезанието „ Дора Габе “;
2021 година – Славейкова награда; Априловска премия за стихосбирката „ Белият час “; първи награди в състезанията „ Жената – обичана и майка “ и „ Никола Вапцаров “;
2022 година – първи награди в състезанията „ Любовта е пиене “ и „ Дамян Дамянов “ за „ Белият час “, както и доста други.
Ето и един избавителен лиричен бисер от съкровищницата на Петя:
Иконопис
Този свят като самун, натрошен и твърд,
по прозорците заран се рони.
Някой ангел е минал с ръка на зограф
и по тях е рисувал икони.
В замъждялата лампа е поставил звезда,
върху кръста на зимата – цвете.
Там, където съм дишала, има врата,
през която се вижда небето.
А където стъклото допряла съм с длан,
потеглят пътища, дълги и къси.
И приключват със вишневобял филигран
там, където съм спряла дъха си.
Редакторът на стихосбирката, Камелия Кондова, споделя след работата си с Петя:
Поезията е избавително положение – и за създателя, и за читателя. Стига и двамата да са подготвени за небесното ѝ родословие. Аз бях един от първите избавени читатели на тази книга, минути по-късно и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е в действителност ария!
Да ви описвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча килъра при започване на престъпен разказ. Няма да го направя. А и за избавление сме се срещнали, не за убийства. Но доста ми се желае тъкмо тук да благодаря на това надарено и ярко момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно по този начин звучи тази лирика – като превод от и на небесен език. Не единствено поради най-важния белег – метафората, а поради съхранената човещина, която диша посредством всяка метафора.
С поезията на Петя Цонева се пораства безболезнено и красиво, първо се повдигаш на пръсти, а по-късно напряко се усещаш хвъркат. Тогава към този момент можеш да си позволиш взор от високото и разбираш, че в действителност държиш в ръцете си една избавителна ария.
Приятно хвърчене, скъпи читателю!
Ива Спиридонова, също стихотворец и креативен шеф в Издателство „ Библиотека България “, написа за „ Спасителна ария “:
Знаете ли по какъв начин се разпознава поезията, идваща от горната страна? Истинската. Блести през сълзите. Ако четеш и ти се плаче, и не можеш да спреш, тъй като ти става все по-светло – тя е! Трудно е да се забележи измежду лавините от многодумия и бурята от празнословия, тъй като, също като същинската обич, тя е тиха и не изисква внимание, само че те гълтам и въздига. И в действителност е невероятно да я подминеш. Като тази книга, с която Петя Цонева ни подарява своята „ Спасителна ария “, от която всички имаме потребност като от филтриране. Чуйте я през сълзи!
А Симеон Аспарухов, известен актуален стихотворец и шеф на Издателство „ Библиотека България “, дава обещание:
Поетът е избор на думи в най-бял и чист смисъл. Поетът ражда живот, за който ние мечтаем, лелеем, пазим. Още е и страж на изящното слово, което се настанява в най-финото у индивида – душата му. Тъй както прераждане, така както първо поемане. А щом душата приютява поезията, то тя живее и след живота. Такава е силата на поета и поезията. Такава мощ ни дават думите на Петя Цонева. И тъкмо по този начин се приближаваме до истината, която знае поетът. Ще я опазим. Оттук до отвъд. Обещавам!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ