Изкуство, специална дисциплина, хоби или просто губи-време...наричат го как ли

Изкуство, специфична дисциплинираност, занимание или просто губи-време...наричат го по какъв начин ли не, само че все по-известното му наименование е " балансиране на камъни ". Интерпретацията зависи от публиката. Но и тя не е от изключително значение. Защото от време на време публиката липсва изцяло. Всъщност постоянно е по този начин. Причината е, че балансирането на скални парчета се практикува на спокойни и необременени от всеобщо човешко наличие места. Процесът изисква самообладание, вярна преценка, автентично мислене и точна ръка. Съзерцанието на естествени хубости, вграждането на самобитните статуи в пейзажа, и невъзможните на пръв взор комбинации от камъни оформят общото чувство за нещо неповторимо и съвсем напълно.

Възможност за запечатване на загатна от нетрайните композиции дават обективите на камерите и фотоапаратите. Но това, което остава в съзнанието на създателя, не може да бъде пресъздадено изцяло от техниката. Търсене на центъра на тежестта в неравната или прекомерно гладката конструкция на камъка, откриването на точката, в която скалните парчета взаимодействат в баланс, събирането на обособени парчета в хубав и автентичен прочит на силите, които притеглят предметите и ги притеглят към земята.

Усещанията при другите типове класификация карат създателите още веднъж и още веднъж да намират нови измерения в пространствата към тях и вътре в себе си. Природата дава безкрайни благоприятни условия пред хората, които са склонни да открият собствен баланс в подреждането на камъни. Този човешки отпечатък в околната среда е най-безобидният и евентуално най-преходният... Но несъмнено оставя нещо хубаво след себе си.